Биография - В сянката на последното слънце

• Подкаст: животът и песните на Фабрицио де Андре

Фабрицио Де Андре е роден на 18 февруари 1940 г. в Генуа (Пегли) на улица "Де Никола" 12 от Луиза Америо и Джузепе Де Андре, професор в няколко държавни училища, които ръководи.

През пролетта на 1941 г. професор Де Андре, антифашист, виждайки влошаващото се положение заради войната, отива в района на Асти в търсене на ферма, където семейството му да се подслони, и купува Cascina dell'Orto близо до Ревиняно д'Асти, в Strada Calunga, където Фабрицио прекарва част от детството си с майка си и брат си Мауро, най-големия от четириматагодини.

Именно тук малкият "Бичио", както го наричат, опознава всички аспекти на селския живот, интегрира се с местните хора и ги кара да го харесват. В този контекст се появяват и първите признаци на интерес към музиката: един ден майка му го открива да стои на стол, с включено радио, с намерение да дирижира симфонична пиеса в стила наВсъщност легендата гласи, че това е "Valzer campestre" на известния диригент и композитор Джино Маринуци, от която повече от двадесет и пет години по-късно Фабрицио ще почерпи вдъхновение за песента "Valzer per un amore".

През 1945 г. семейство Де Андре се завръща в Генуа и се настанява в новия си апартамент на улица "Триест" 8. През октомври 1946 г. малкият Фабрицио е записан в началното училище в Института на монахините марцелинки (които той нарича "порцелинки"), където започва да проявява своя бунтарски и неконформистки темперамент.През 1948 г., забелязвайки особеното предразположение на сина си, родителите на Фабрицио, ценители на класическата музика, решават да го накарат да учи цигулка, поверявайки го в ръцете на маестро Гати, който веднага забелязва таланта на младия ученик.

През 1951 г. Дьо Андре започва да учи в гимназия "Джовани Пасколи", но проваленият му втори клас дотолкова вбесява баща му, че той го изпраща да учи при много строгите йезуити от Ареко. По-късно завършва гимназия "Палаци". През 1954 г. в музикално отношение започва да изучава китара при колумбийския майстор Алекс Хиралдо.

Първото му публично изпълнение е през следващата година на благотворително представление в театър "Карло Феличе", организирано от "Auxilium" в Генуа. Първата му група свири кънтри и уестърн музика, обикаля частни клубове и партита, но скоро след това Фабрицио се насочва към джаз музиката, а през 1956 г. открива френската песен, както и средновековната песен на трубадурите.

При завръщането си от Франция баща му донася като подарък две 78-ки от Жорж Брасенс, чиито текстове начинаещият музикант започва да превежда. Следва обучение в гимназия, прогимназия и накрая в университет (Юридически факултет), прекъснато с шест изпита. Първата му плоча излиза през 58 г. (забравеният вече сингъл "Nuvole barocche"), последвана от други 45-ки, ноартистичният пробив настъпва няколко години по-късно, когато Мина записва за него "La Canzone di Marinella", която се превръща в голям хит.

Сред приятелите му по това време са Джино Паоли, Луиджи Тенко, Паоло Виладжио. През 1962 г. се жени за Енрика Риньон и им се ражда синът Кристиано.

Американските и френските образци от онова време омагьосват младия певец и автор на песни, който си акомпанира на акустична китара, бори се срещу фанатичното лицемерие и господстващите буржоазни конвенции в песни, станали впоследствие исторически, като "La Guerra di Piero", "Bocca di Rosa", "Via del Campo". Следват други албуми, приети с ентусиазъм от шепа ценители, но подминати с мълчание от критиката.Същата съдба сполетява и великолепни албуми като "La buona novella" (1970 г., интерпретация на апокрифните евангелия) и "Non al denaro né all'amore né al cielo", адаптация на антологията Spoon River, написана в съавторство с Fernanda Pivano, без да забравяме "Storia di un impiegato", дълбоко пацифистка творба.

Едва през 1975 г. Де Андре, срамежлив и мълчалив, се съгласява да участва в турне. през 1977 г. се ражда Луви, втората дъщеря на партньорката му Дори Геци. именно русата певица и Де Андре са отвлечени от анонимна сардинка във вилата им в Темпио Паусания през 1979 г. Отвличането продължава четири месеца и води до излизането на "Индиано" през 1981 г., в който сардинската култура на пастирите се съпоставя с тази наМеждународното признание идва с "Creuza de ma" през 1984 г., където лигурският диалект и средиземноморската звукова атмосфера разказват миризми, характери и истории на пристанището. Записът бележи крайъгълен камък за зараждащата се тогава италианска уърлд мюзик и е отличен от критиката като най-добрия албум на годината и на десетилетието.

През 1988 г. се жени за партньорката си Дори Геци, а през 1989 г. започва сътрудничество с Ивано Фосати (от което се раждат песни като "Questi posti davanti al mare"). през 1990 г. излиза "Le nuvole", който има голям успех в продажбите и сред критиката и е придружен от триумфално турне. следват албум на живо през 91 г. и театрално турне през 1992 г., след което настъпва четиригодишно затишие, прекъснато едва през 1996 г., когатосе завръща на звукозаписния пазар с "Anime Salve" - още един запис, който се радва на голяма любов от страна на критиците и публиката.

На 11 януари 1999 г. Фабрицио де Андре умира в Милано, покосен от неизлечима болест. Погребението му се състои на 13 януари в Генуа в присъствието на над десет хиляди души.

Подкаст: животът и песните на Фабрицио де Андре