Биография

Пиетро Аретино е роден в Арецо на 20 април 1492 г. За детството му не се знае почти нищо, освен че е син на куртизанката Маргарита деи Бончи, известна като Тита, и обущаря Лука дел Бута. Около четиринадесетгодишна възраст се премества в Перуджа, където има възможност да изучава живопис, а по-късно и да посещава местния университет.

През 1517 г., след като композира "Opera nova del Fecundissimo Giovene Pietro Pictore Aretino", той се премества в Рим: благодарение на намесата на Агостино Чиги - богат банкер - намира работа при кардинал Джулио Медичи и пристига в двора на папа Лъв X.

През 1522 г. във Вечния град се провежда конклав, Пиетро Аретино написва така наречения "Паскуинат": едно от най-ранните му произведения, състоящо се от сатирични стихотворения, вдъхновени от анонимните протести, отправени срещу Курията и поставени на площад "Навона" върху мраморния бюст на Паскуинат. Тези стихотворения обаче му костват изгнание, установено от новия папа Адриан VI, фламандски кардинал, наречен от Петър "германския пръстен".

Завръщайки се в Рим през 1523 г. благодарение на назначаването на папа Климент VII на папския престол, той все пак започва да проявява нетърпение към църковните среди и съдилища. След като получава подарък от Пармиджанино "Автопортрет в изповедното огледало" и написва "Лицемерът", той решава да напусне Рим през 1525 г., вероятно поради сблъсък с епископ Джанматео Гиберти (койтораздразнен от неприличното рисуване на комедията "Cortigiana" и "Sonetti lussuriosi", той дори е наел наемен убиец, който да го убие): след това се установява в Мантуа, където прекарва две години в компанията на Giovanni dalle Bande Nere, за когото служи.

През 1527 г. Пиетро Аретино той се премества във Венеция заедно с печатаря Франческо Марколини да Форли, след като издава сборник със скандални еротични сонети ("Sonetti sopra i XVI modi"), които го принуждават да смени обстановката. В града на лагуната той може да разчита на по-голяма свобода, както и да се възползва от забележителното развитие, постигнато от печатарската индустрия. Тук Пиетро успява да се издържа самода пише, без да е длъжен да служи на джентълмен.

Експериментира с различни литературни жанрове - от пародиен диалог до трагедия, от комедия до рицарска поема, от епистоларна до непристойна литература. установява дълбоко приятелство с Тициано Векелио, който го изобразява няколко пъти, и с Якопо Сансовино. написва "Кортиджана" през 1527 г.; "Il marescaldo" през 1533 г.; "Marfisa" през 1534 г. Запознава се и с кондотиера Чезаре Фрегозо, докатоМаркиз Алоизио Гонзага му оказва гостоприемство в Кастел Гофредо през 1536 г. През тези години той композира "Ragionamento della Nanna e della Antonia fatto a Roma sotto una ficaia" и "Dialogo nel quale la Nanna insegna alla Pippa sua figliola", а "Orlandino" датира от 1540 г. След "Astolfeida" през 1540 г., "Talanta" през 1542 г., "Orazia" и "Il filosofo" през 1546 г, Пиетро Аретино умира на 21 октомври 1556 г. във Венеция, вероятно от последиците на апоплектичен удар, вероятно причинен от прекомерен смях.