Биография - Кариерата на един лъв

• Дебют и успех в света на киното
• Жан Пол Белмондо през 60-те години на ХХ век
• 70-те и 80-те години на ХХ век
• Най-новите произведения

Роден в Ньой сюр Сен на 9 април 1933 г, Жан Пол Белмондо Той е син на Пол Белмондо, скулптор от италиански произход, който заема катедра в Академията за изящни изкуства.

Дебют и успех в света на киното

Дебютира в киното през 1956 г. с участието си в късометражния филм на Норберт Тидиан "Молиер", след като завършва Националната консерватория за драматично изкуство и играе в "Скъперникът" на Молиер и "Сирано дьо Бержерак" на Ростан.

Слава и популярност навлиза веднага, благодарение на филми като "A doppia mandata" (режисьор Клод Шаброл през 1959 г.) и най-вече " La ciociara " (филмът, спечелил "Оскар" през 1960 г., режисиран от Виторио Де Сика, с участието на София Лорен, по романа на Моравия).

Но посвещение на национално и международно ниво Жан-Пол Белмондо пристига с " До последния дъх " (оригинално заглавие: "A bout de souffle"), 1960 г., където е режисиран от майстора Жан-Люк Годар, който се запознава с него на снимачната площадка на късометражния филм "Charlotte et son Jules".

Жан-Пол Белмондо, след като участва във филма Nouvelle Vague на които Годар е един от главните представители, той е поканен от Клод Соте да изиграе една от главните роли в "Горещ асфалт", филм от жанра noir, оценен високо от критиката. Голям талант в услуга на мощна физика: Белмондо, заедно с Лино Вентура (другият герой на филма), показва уменията си като драматичен актьор .

Жан Пол Белмондо през 60-те години на миналия век

60-те години на миналия век са златно десетилетие за френския изпълнител, както доказват филмите "Леон Морен, претър" от 1961 г. и "Шпионинът" (оригинално заглавие "Le doulos") от 1962 г., режисирани от полярния майстор Жан-Пиер Мелвил (който се появява и в епизодичната роля на писателя Парвулеско в "До последен дъх").

Също в Италия Белмондо печели слава и популярност: след "La viaccia" (1961 г., с Клаудия Кардинале) успехът идва с "Mare matto", филм на Ренато Кастелани от 1963 г. В тази италианска комедия, по онова време изрязана от продуцента Франко Кристалди, но по-късно преоткрита от критиката, Жан-Пол дава лицето си на моряк от Ливорно, който се влюбва в пансионерка (в ролята ДжинаЛолобриджида): любов и социална критика във филм с меланхолични нотки, който показва физическите и актьорските умения на Белмондо.

Актьорът обаче, след като придобива популярност и богатство, решава да се насочи към по-комерсиални филми. И така, след "Бандитът в 11 часа" (Pierrot le fou) и "Разбойник под слънцето" (Par un beau matin d'etè), през 1965 г. се появяват "Приключенец в Таити" (оригинално заглавие: Tendre voyou) и "Крадецът от Париж" (оригинално заглавие: Le voleur).

70-те и 80-те години

Завръщането му към авторското кино е с филма "Стависки - големият измамник", режисиран през 1974 г. от Ален Рене.

През 70-те години Жан Пол Белмондо се посвещава на криминални филми където е известен с участието си в опасни сцени без да прибягва до каскадьори .

Призивът за драматични интерпретации обаче не закъснява и актьорът играе и за майстори като Филип Лабро, Жорж Лорен, Жак Дерай и Анри Верньой.

През 80-те години на миналия век лек спад в киноиндустрията: незначителни филми като "Професия полицай" от 1983 г. и "Нежна и жестока" от 1987 г. се редуват с театрални комедии.

Последният лъвски удар на Белмондо обаче идва през 1989 г. с филма Награда Сезар получен като най-добър актьор участва във филма на Клод Льолуш "Един живот не е достатъчен" (оригинално заглавие: "Itineraire d'un enfant gatè").

Най-новите произведения

Оттогава насам Белмондо е започнал да се радва на церебрална исхемия която го сполетява през 2001 г. и го държи далеч от големия екран до 2008 г., когато се завръща, за да се снима в трансалпийския римейк на "Умберто Д.".

На 18 май 2011 г., за да запечата живота си, посветен на киното, актьорът получава Златна палма за цялостно творчество на филмовия фестивал в Кан.

През 2016 г. той получава Златен лъв за цялостно творчество на филмовия фестивал във Венеция.

Жан-Пол Белмондо умира в Париж на 6 септември 2021 г. на 88-годишна възраст.

Харизматичен и блестящ, проницателен, забавен и малко гасконец, Жан Пол Белмондо е запомнен като твърд мъж с меко сърце участва в много филми, в които демонстрираше своята елегантна физика (често е наричан най-очарователните грозотии на сребърния екран "), но също така и неговата драматични качества .

Оставя три деца: Пол Александър (бивш автомобилен състезател) и Флоранс от първата му съпруга Елоди Константин танцьорка, от която е родена и Патриша (трагично загинала при пожар през 1994 г.); Стела, от втората му съпруга Нати Тардивел .

В Италия Белмондо е дублиран основно от Пино Локи, който му дава глас, наред с други, в "Mare matto", "Trappola per un lupo", "Fino all'ultimo respiro", "Il clan dei Marsigliesi", "L'uomo di Rio", "Un avventuriero a Tahiti", "Il poliziotto della brigata criminale" и "L'erede".