Габриеле Ориали, биография
Съдържание
Биография
- Габриеле Ориали в Inter
- Световен шампион за 1982 г.
- Последните му години като футболист и началото на кариерата му като мениджър
- 90-те години
- Живот като медиан
- 2000-те години
- Краят на скандала с фалшивите паспорти
- Последните години в Интер
- Годините 2010
- 2020-те години
Габриеле Ориали е роден в Комо, Италия, на 25 ноември 1952 г. Докато работи като помощник в бръснарница, за да спести малко джобни пари, той се заема с футболна кариера Започва да играе футбол като десен бек в Кузано Милано: сред съотборниците му е Алдо Малдера.
Габриеле Ориали в Inter
Въпреки че е фен на Ювентус и почитател на Джампаоло Меничели, на 13-годишна възраст той става фен на Интер: не в смисъл, че започва да подкрепя "нерадзурите", а именно защото миланският клуб F.C. Inter го купува за 100 000 лири. Преминава от защита в полузащита и става умела средна стойност , той дебютира в първия отбор още през сезон 1970/71 г., когато треньор е Джовани Инверниц.
През 70-те години на миналия век той е един от редовните играчи на Интер, като печели две Скудета - през сезон 1970/71 г. и 1979/80 г., както и две Купи на Италия - през 1978 и 1982 г. Джани Брера му дава прякора Piper , защото се разпръсква бързо, по цялото поле, като стоманена топка в машина за пинбол.
Световен шампион за 1982 г.
През самата 1982 г. Габриеле Ориали Първата му повиквателна за националния отбор е на 21 декември 1978 г. за приятелски мач срещу Испания; през 1980 г. Леле (неговият прякор) участва в Европейското първенство, когато Италия не успява да завърши на по-предно от четвъртото място.
Последните му години като футболист и началото на кариерата му като мениджър
На следващата година Ориали преминава от Интер във Фиорентина, за да окачи обувките си през 1987 г., след като отбелязва 43 гола в 392 мача в Серия А. След края на кариерата си като футболист започва работа като мениджър: първо е главен мениджър на Солбиатезе и допринася за промоцията на ломбардския отбор в С2.
90-те години
След това, от 1994 г., той е спортен директор на Болоня: негови са подписите на Карло Нерво, Франческо Антониоли и Микеле Парамати. в Емилия Габриеле Ориали постига първо повишение от Серия С1 в Серия Б през 1995 г. и второ повишение в Серия А през следващата година.
През 1997 г. той успява да привлече Роберто Баджо в червено-синята фланелка, а на следващата година напуска Болоня и преминава в Парма, където купува Абел Балбо от Рома и Хуан Себастиан Верон от Сампдория. като мениджър на "джиалоблу" той печели Купата на УЕФА, благодарение на успеха си на финала срещу Марсилия, и Копа Италия, побеждавайки Фиорентина: в първенството обаче сезонът 1998/1999 г. завършва причетвърто място, което е равносилно на спечелване на предварителния кръг на Шампионската лига за следващата година.
През лятото на 1999 г. обаче Леле Ориали напуска Парма и се завръща в Интер на мястото на Сандро Мацола: той остава в "нерадзурите" в продължение на единадесет години, като работи като посредник между ръководството и отбора и като пазарен консултант.
Вижте също: Биография на Сидни ПолакЖивот като медиан
През същата година (1999 г.) имиджът му е възпят от песента "Una vita da mediano", написана от Лучано Лигабуе (първи сингъл от албума "Miss Mondo"), която съдържа посвещение на бившия футболист (цитирайки го в текста) и подчертава колко трудна и важна е работата на полузащитника, както на терена, така и в живота.
2000-те години
През 2001 г. заедно с Алваро Рекоба е замесен в скандала с фалшивите паспорти: на 27 юни Дисциплинарната комисия на Lega Calcio издава присъда първа степен, която лишава Ориали от правото да упражнява дейност за една година (присъда, която е потвърдена от Федералната апелативна комисия и която също така води до глоба от два милиарда лири за Интер).
Вижте също: Биография на Стенли КубрикОсвен този неприятен епизод, във всеки случай, заедно с техническия директор Джулиано Теранео (който през 2003 г. ще бъде заменен от Марко Бранка) и президента Масимо Морати, Габриеле Ориали допринася за придобиването на шампиони като Иван Рамиро Кордоба, Кристиан Виери, Франческо Толдо, Марко Матераци, Деян Станкович, Валтер Самуел, Хулио Сезар, Майкон, Луиш Фиго, Естебан Камбиасо,Златан Ибрахимович, Патрик Виейра, Тиаго Мота, Самуел Ето'о, Диего Милито и Уесли Шнайдер.
Краят на скандала с фалшивите паспорти
През 2006 г. Джузепе Ломбарди, председател на съда в Удине, приема искането на Ориали (и на Рекоба) за споразумение по делото за незаконната натурализация на уругвайския футболист, който е бил превърнат в играч на ЕС, въпреки че не е имал европейски произход: мениджърът на "нерадзурите" е осъден на шест месеца лишаване от свобода, заменен сс глоба в размер на 21 420 евро, тъй като е признат за виновен за престъпление, свързано със заговор за извършване на фалшификация, и за престъпление, свързано с получаване на крадени вещи за италианска шофьорска книжка, издадена на самия Рекоба.
През 2011 г. Франко Балдини, бивш спортен директор на Рома, дава интервю за "Република", в което частично оневинява Ориани за епизода с фалшивия паспорт на Рекоба. Бившият мениджър на "джалоросите" обяснява, че по време на събитията е посъветвал Ориани да си сътрудничи с лице, което по-късно се оказва неясно, и че самият Ориани няма нищо общо с цялата афера.Поради тази причина бившият полузащитник на Интер дава да се разбере, че може да обмисли възможността да подаде молба за възобновяване на процеса.
Последните години в Интер
От 2008 г. Габриеле Ориани започва - с Жозе Моуриньо като треньор - да играе ролята на придружаващ мениджър, като вече не седи на трибуните, а на пейката. През юли 2010 г. обаче напуска Интер поради разногласия с ръководството (ще бъде заменен от Амедео Карбони, повикан от новия треньор Рафа Бенитес), след като е спечелил пет поредни шампионата между 2006 и 2010 г,Шампионска лига през 2010 г., три Суперкупи на Италия и три Купи на Италия.
Годините 2010
Започваме със сезон 2011/2012 г, Габриеле Ориали той се присъединява към екипа на Premium Calcio за предаването "Serie A Live", а през следващия сезон коментира мачовете от Лига Европа по същия канал.
На 25 август 2014 г. е назначен от президента на Италианската федерация по калчо (FIGC) Карло Тавекио за мениджър на отбора на Основен национален отбор поема поста, който до 2013 г. заемаше Джиджи Рива.
Женен е за Делия, с която живее в Дезио, недалеч от Милано, и има четири дъщери: Вероника, Валентина и Франческа (близначки) и Федерика.
2020-те години
През август 2021 г., с началото на футболния сезон, Интер обявява края на сътрудничеството си с Габриеле Ориали, освобождавайки го от поста му на Технически мениджър на първия отбор .