Биография - Контрол на зрението

Стенли Кубрик е роден на 26 юли 1928 г. в Ню Йорк, в бедняшките квартали на Бронкс, в семейството на родители от австрийски произход. Връзката му с киното започва през 1941 г., когато на тринадесетгодишна възраст получава като подарък от баща си обемист и неудобен фотоапарат.

Стимулиран от тази дарба, Стенли започва да прави снимки, като сам се научава да ги проявява.

Сред различните му снимки има една, която той смята за особено успешна и която обръща отново и отново, без да знае как да използва: снимката показва продавач на вестници зад пачка с вестници, които съобщават за смъртта на президента Рузвелт.

След това решава да занесе снимката на списание "Look", което изненадващо решава да я публикува. Скоро след това е нает за постоянно от "Look" като фотограф.

Първите му опити за филмово изкуство са породени именно от стимулите, получени от репортажите, правени за списанието. Един от тях, по-специално, е този, който задейства правилната пружина, за да го поведе по пътя, който ще го направи безсмъртен. През 1948 г. той е задължен да направи репортаж за боксьора Валтер Картие, репортаж, от който се ражда идеята да следва боксьора стъпка по стъпка додо деня на състезанието. Резултатът ще придобие окончателен вид в късометражния филм "Денят на борбата", който е с продължителност около петнадесет минути. По-късно той заснема и документалния филм "Летящият отец", посветен на дейността на отец Фред Щадтмюлер, който е стигал до мисиите си в Ню Мексико на борда на малък самолет.

Първата му продукция е неуспешният филм "Страх и желание", който обаче му позволява да се запознае по-задълбочено с режисьорските и монтажни техники. По-късно, едва двадесет и пет годишен, той се опитва да се справи с "Целувката на убиеца" - творба, в която той поема почти всичко.Всъщност той е автор не само на режисурата, но и на фотографията, монтажа, темата, сценария и продукцията. Затова още от самото начало той изумява света на киното и ценителите със способността си да контролира всички етапи на творческия процес, което е постоянна характеристика на по-късния му начин на работа. Следващият "Въоръжен грабеж", от друга страна, се оказва тесногръд за времето си.упражнявайте се в стил, в който всичко си подхожда идеално.

Оттогава започва кариерата му, съставена от филми, които в повечето случаи се превръщат в крайъгълни камъни в историята на киното.

Те варират от "Пътища на славата" - шедьовър, който печели комплиментите на Чърчил, до "Лолита" - филм, който предизвиква толкова цензурна реакция от страна на американската цензура, че тя възпрепятства производството му - събитие, което кара Кубрик да се премести в Англия, откъдето той никога не се връща.

От този момент нататък животът му става все по-уединен и отдалечен от света. публичните му изяви стават все по-редки и само филмите му се превръщат в осезаем израз на мисленето му. ражда се истинска легенда за маниите му. хрониките говорят за един намръщен, маниакален човек, затворен в своята вила-крепост с жена си, децата си иЕдинствената сериозна връзка с външния свят е компютърът, една от страстите на режисьора. От година на година филмите му също стават все по-редки, докато за последния филм се стига до период на изчакване, който достига дванадесет години.

Във всеки случай, по времето между тези два филма той е направил "Спартак", който му носи четири "Оскар"-а (за най-добър актьор в поддържаща роля, сценография, костюми и фотография), въпреки че Кубрик е поел режисурата от Антъни Ман, който е бил уволнен на място от продуцента. Продуциран с дванадесет милиона долара (през 78 г.), той е голям"Спартак" обаче е единственият филм, върху който режисьорът не е имал пълен контрол; в действителност има възстановена версия с някои непоказвани досега сцени.

По-късно снима "Д-р Стрейнджлав" (по гротесков сценарий, който осмива обстановката на Студената война) и най-вече "2001: Космическа одисея" (носител на "Оскар" за специални ефекти, струващ шест милиона и половина долара) - култов филм, чието производство отнема четири години.

Обсебващ и невротичен в изискванията си към техническото и формалното съвършенство на сътрудниците си, това е единственият начин, по който Курик е знаел как да работи. Според някои достоверни източници изглежда, че за филма-шедьовър той дори се е подложил на някакъв вид експерименти с халюциногени, за да създаде нови възприемателни решения. Освен това филмът, блестящ и новаторски дориТя дори създаде жанр в избора на мебели. Накрая, тя стимулира сътрудниците и творците да изобретяват от нулата супертехнологични устройства за използване във филмите.

От 1971 г. е "Портокал с часовников механизъм", който е струвал много малко и е заснет с малък екип. характерната особеност на филма от техническа гледна точка е масовото използване на ръчната камера, както и използването на множество кинематографични техники и похвати. изглежда обаче, че Кубрик, недоволен от резултата, лично е отпечатал първите петнадесет копия с маниакална грижа.

След няколко години мълчание излиза нов шедьовър - "Бари Линдон" (четири Оскара: за най-добър филм, музика, декори, костюми), чиито интериори остават известни, заснети без изкуствено осветление, а само с помощта на естествено осветление или свещи (действието на филма се развива в средата на XVIII в...). Цялостният ефект в някои кадри сякаш поставяЗа да постигне това, Кубрик използва сложни камери и специални филми, доставени от НАСА, както и специално произведени обективи. Този шедьовър е последван от "Сиянието" (филм за паранормални явления, заснет само с трима актьори и базиран на книгата на Стивън Кинг), а седем години по-късно - от "Пълно метално яке", филмвизионерско изследване на значението на виетнамския конфликт.

Накрая, последното заглавие на Кубрик е прочутият "Широко затворени очи" - филм, който предизвиква много проблеми по време на създаването си. стремежът на режисьора към съвършенство е толкова ожесточен, че някои актьори се отказват от проектите му. Харви Кайтел (по-късно заменен от Сидни Полак) напуска снимачната площадка поради силни разногласия с режисьора, предизвикани главно от обсесивността на Кубрик. Дженифър ДжейсънСлед края на снимките Лий е извикана отново, за да презаснеме някои сцени, но тя вече е заета със снимките на "eXistenZ" на Дейвид Кроненбърг; Кубрик презаснема всички сцени, като я заменя с Мари Ричардсън! Никол Кидман (в главната роля със съпруга си Том Круз) пък казва: "Разбира се, за цялото това време с Том можехме да направим три филма и да спечелим много пари. Но... не съм сигурна дали щяхме да успеем да направим всичко.Той е Кубрик. Да работиш за него е чест, привилегия." Говори се, че Том Круз е трябвало да повтори една сцена 93 пъти. Сред нереализираните творби е "A. I. Изкуствен интелект", от който остават някои подготвителни сцени, заснети от Кубрик преди смъртта му, и който след това е заснет, като своеобразен поклон, от Стивън Спилбърг. През 1997 г. Кубрик получава "Златен лъв" на филмовия фестивал във Венеция закариера, както и наградата "Режисьор на Америка" (най-високата награда за режисьор в Америка), наградата "Д. У. Грифит": награди, очевидно получени по пълномощие.

Този изключителен и неповторим филмов гений умира на 7 март 1999 г. от сърдечен удар малко след края на смесването на "Широко затворени очи".

За филмите му Мартин Скорсезе казва: През годините съм гледал и анализирал филмите му много пъти. И все пак всеки път, когато съм гледал отново "2001, Космическа одисея", "Бари Линдън" или "Лолита", неизменно съм откривал в тях ниво, което досега не ми е било известно. С всеки филм Кубрик е преосмислял себе си, преосмислял е киното и необятността на неговите възможности. ".

Робърт Олтман пък казва: "Кубрик умееше да контролира всичко във визията си, без да прави компромиси, което е много рядко срещано явление. Няма да видим повече такива. Той беше яростен индивидуалист, не правеше никакви отстъпки. Неговите филми са велики произведения, които ще останат завинаги".

Филмография:

Късометражни филми:

"Ден на борбата, 1949 г;

"Летящият отец" (tl: The Flying Father), 1951 г;

"Моряците", 1952 г;

Игрални филми:

"Страх и желание", (tl: Fear and Desire), 1953 г;

"Целувката на убиеца", 1955 г;

"Въоръжен грабеж", 1956 г;

"Пътища на славата", 1957 г;

"Спартак", 1960 г;

"Лолита", 1962 г;

"Д-р Стрейнджлав, или как се научих да не се тревожа и да обичам бомбата", 1963 г;

"2001: Космическа одисея", 1968 г;

"Портокал с часовников механизъм", 1971 г;

"Бари Линдън", 1975 г;

"Сиянието", 1980 г;

"Full Metal Jacket", 1987 г;

"Широко затворени очи", 1999 г.

Основна библиография:

Стенли Кубрик от Енрико Геци (Il Castoro)

Стенли Кубрик: биографията. John Baxter (Lindau)

Кубрик и киното като изкуство на видимото от Сандро Бернарди (Pratiche Editore)