Биография - Ангажираност и страст

Питър Устинов, еклектичен английски филмов и театрален актьор, режисьор и сценарист, представител на УНИЦЕФ, през годините е спечелил публиката със симпатичното си добродушие, било то в образа на хленчещия Нерон в "Quo Vadis?", или като обикновен човек, който въпреки себе си е попаднал в големи приключения, като например в "Топкапъ"; той е убедил всички в образа на безпардонния Еркюл Поаро.(герой от разпаленото съзнание на Агата Кристи) в класическия и елегантен "Убийство в Нил".

Питър Устинов е роден на 16 април 1921 г. в Лондон в семейството на руснаци. кариерата му в шоубизнеса започва сравнително рано: на шестнайсетгодишна възраст напуска Уестминстърското училище, а две години по-късно вече е доста известен като комик в театралния клуб Player's. На деветнайсет години пише сценария за филма, в който ще изиграе и главната роля, "Полет без завръщане" на Майкъл Поуел и ЕмерикПрез 1942 г. Пресбъргър работи по сценария на филма на Карол Рийд "Пътят към славата" с Дейвид Нивън в главната роля.

Трудно е да се състави пълна и хронологично точна филмография на филмите, в които е играл Устинов, и на осемте, които е режисирал, но освен вече споменатите "Спартак" (на Стенли Кубрик) и "Топкапъ", най-значими несъмнено са "Горящи милиони" на Ерик Тил и "Лорд Бръмъл" (1954), в който той играе перфектния принц на Уелс, фалшив до неприязън, но въпреки това нелишен от чар.

Питър Устинов е изиграл няколко "лоши" герои, но мимиката му, изпълнението му, което не е лишено от ирония и хисторичност (в най-добрия смисъл на думата), винаги е изглаждало отрицателните им черти. Той прави това в своя възхитителен Нерон в "Quo Vadis?" или в образа на Ирод, който играе в "Исус от Назарет", заснет от Франко Дзефирели за телевизията.

Много от героите му са способни да докоснат и най-леките струни, като например генерал Макс във филма "Да си върнем форт Аламо", създаден от Джери Парис през 1969 г., учтива, но яростна сатира на американския патриотизъм и любовните връзки на един надут мексикански генерал. Меко казано, забавно.

Прекрасният филм на Марти Фелдман "Аз, Бо Гест и Чуждестранният легион", пародия на известния филм на Уилям Уелман с Гари Купър, "Имаше един замък с 40 кучета" на Дучо Тесари, "Златният бакалавър", "Маслото на Лоренцо" (със Сюзън Сарандън и Ник Нолте). И списъкът може да продължи, като всички заглавия са красиви и изключително приятни.

Питър Устинов е и режисьор. сред осемте му филма (в някои от които изпълнява и главните роли) са "Private Angel", "Billy Budd", "A Face of C.." (с Лиз Тейлър) и "Juliet and Romanoff", който режисира и в който изпълнява главната роля през 1961 г., като взема сюжета от едноименната пиеса, написана от него (той е и талантлив драматург) през 1956 г.

От 70-те години на миналия век вулканичният актьор се посвещава на операта, превръщайки се в един от най-популярните режисьори на музикален театър. между 1981 и 1982 г. в Пикола Скала в Милано той режисира опери на Мусоргски и Стравински, както и пише и изпълнява спектакъла "Divagazioni, improvvisazioni e variazioni musicali in inglese e cattivo italiano".

В личния си живот се жени три пъти: през 1940 г. за Изолда Денхам, от която има дъщеря Тамара, през 1954 г. за актрисата Сюзън Клутие, която му дава три деца (Павла, Андреа и Игор), и през 1972 г. за Хелене ди Лау д'Алемандс.

Устинов владее няколко езика (твърди се, че са общо осем), включително италиански, на който специфичният му акцент придава допълнителна жилка ирония към това, което вече му е присъщо.

Известна и примерна е неговата ангажираност към децата от 1972 г., когато е назначен за първия посланик на УНИЦЕФ; през 1990 г. получава титлата сър, връчена му директно от кралица Елизабет. Смъртта го спохожда само няколко дни преди осемдесет и третия му рожден ден, в Швейцария на 28 март 2004 г.

Под режисурата на стария си приятел Ерик Тил Устинов наскоро завършва последната си роля - тази на Фридрих Мъдри, велик курфюрст на Саксония, в европейския колос за живота на Мартин Лутер: "Лутер: бунтовник, гений, освободител".

За филмите "Спартак" и "Топкапъ" получава "Оскар" за поддържаща мъжка роля.