Биография - Портрет на една дама

Роден в Милано на 3 март 1938 г., Бруно Бозето проявява голяма страст към рисуването и киното още в ранна възраст. Резултатът от тези две тенденции естествено води до анимационно рисуване.

Първите си опити прави като член на Миланския киноклуб, а на 20-годишна възраст създава "Tapum! La storia delle armi" - първия си късометражен анимационен филм, който привлича вниманието на публиката и критиката.

През 1960 г. е основана компанията Bruno Bozzetto Film и от този момент дейността на Bozzetto се разделя на два канала - рекламни и тематични филми. Днес студията на Bozzetto са структурирани по следния начин: професионално студио, в което работи само той, и компания за производство на рекламни филми "Bozzetto s.r.l.", управлявана и ръководена от Antonio D'Urso, който отдавна е влязъл в партньорство с него.

Най-популярният от героите, измислени от Бозето, е малкият господин Роси, господин на средна възраст, който въплъщава средния човек във всяко отношение и в когото зрителите сами показват, че разпознават себе си, благодарение на неговата нормалност и със сигурност не супергероичните му качества.

Героят е толкова успешен, че става герой на три късометражни филма, но се появява и в три филма, създадени за такава важна и популярна медия като киното.

Ако се вгледаме в ситуацията с анимационните филми в годините, когато Бозето жъне успехите си, скоро ще разберем, че перспективите никак не са били розови, поне за Италия. Напук на определен застой, сред карикатуристите от определено ниво той е единственият, който има смелостта да продуцира и направи три пълнометражни филма като "West and Soda" през 1965 г., "Vip,my superman brother" през 1968 г. и "Allegro non troppo" през 1977 г. За щастие смелостта му веднага е възнаградена и експертите се прекланят пред неговия свеж и завладяващ талант: като осезаемо доказателство за това уважение той получава награди и отличия от фестивали по целия свят.

По-късно опитът му в сферата на анимационните филми приключва и той се насочва към създаването на класически филм с всички атрибути, т.е. с актьори от плът и кръв на мястото на неговите очарователни анимационни мацки. Всъщност идва ред на игралния филм "Под китайския ресторант", заснет през 1987 г. и с участието на такива знаменитости като Аманда Сандрели, КлаудиоБотосо и Нанси Брили.

Преплита тези дейности с режисура на реклами, участие в международни журита и различни илюстрации.

Късометражните му филми се продават и разпространяват в цял свят от компанията "Italtoons" на Джулиана Никодеми, която му сътрудничи от много години, а сега е базирана в Ню Йорк.

Филмът "Mistertao", с продължителност само две минути и половина, му носи "Златна мечка" на Берлинския филмов фестивал през 1990 г., а късометражният филм "Cavallette" е номиниран за "Оскар" през 1991 г.

През 1995 г. създава 7-минутен анимационен късометражен филм за Hanna Barbera Cartoon, озаглавен "Помощ?", а през 1996 г. продуцира съвместно с RAI и с подкрепата на Cartoon (медийна програма на Европейския съюз) 5-минутния пилотен филм от поредицата "Семейство Спагети".

През 1997 г. за R.T.I. са направени шест рекламни клипа, всеки с продължителност около една минута, озаглавени "Знаете ли как да гледате телевизия?", в които се акцентира върху важността на предпазването на децата от неправилно гледане на телевизионни програми.

В Италия той е известен и в областта на, така да се каже, популяризирането на науката, благодарение на много известните хапчета, които произвежда в сътрудничество с Пиеро Анджела за телевизионната програма "Quark".

Но след киното и телевизията Бруно Бозето не спира да изследва потенциала на анимацията. С "Европа и Италия" той открива нова ера на авторската анимация - тази, свързана с интернет. Представена в Торино по време на фестивала "Sottodiciotto", посветен на миланския автор, "Европа и Италия" е първият анимационен филм, направен с Flash, софтуераза създаване на анимации в уеб.

Бруно Бозето обобщава изкуството му по следния начин: ". Идеята е фундаментална, всичко произлиза от идеята (...) Най-красивото изречение, което помня в живота си, беше казано от едно дете, когато говореше за рисунка: "Какво е рисунка? Това е идея с линия около нея." Това е красиво, това е целият ми живот. ".