Биография - Извън екрана

Дебра Уингър е родена на 16 май 1955 г. в град Кливланд (Охайо, САЩ).

Родена на 17 май 1955 г. в град Кливланд, щата Охайо (САЩ), Дебра Уингър емигрира със семейството си в слънчева Калифорния, когато е само на шест години. По онова време в Кливланд има висока престъпност, затова Уингър решават да потърсят късмета си другаде. Като момиче Дебра посещава гимназия, но след като завършва училище, се премества за няколко години в Израел, къдетопо закон трябва да отслужи военна служба (с продължителност три години!).

В Съединените щати тя учи в театрално училище и за да дебютира като филмова актриса, приема кариерата на каскадьорка, като замества други утвърдени актриси в най-опасните сцени. И именно като каскадьорка Дебра едва не загива при тежък инцидент на снимачната площадка. Минават няколко месеца и след като се възстановява от каскадата, Дебра е принудена да си вземе почивка.Най-накрая попада в телевизията, където участва в няколко предавания. Появява се и в малки роли в няколко телевизионни сериала, много от които за съжаление никога не се разпространяват в Италия; някои обаче могат да си я спомнят в ролята на "Момичето чудо" заедно с "Жената чудо" (в едноименния телевизионен сериал).

Със силен темперамент и характер, той оставя зад гърба си лошите моменти от нараняването си и най-накрая дебютира в първия си филм (който също така не излиза в Италия), озаглавен "Slumber Party 57" през 1977 г.

През 1978 г. става известен с малка роля в музикалния филм "Слава Богу, че е петък" на режисьора Робърт Клейн, който обикаля целия свят и е облагороден от присъствието на знаменитости като Джеф Голдблум, прочутата музикална група "The Commodores" и тогавашната кралица на диско музиката Дона Съмър (за песните си в саундтрака тя получава и "Оскар").

През 1979 г. Дебра Уингър се снима в "Целувки от Париж" на режисьора Уилард Хюик, а на следващата година (1980) се омъжва за актьора Тимъти Хътън. по време на брака им се ражда момиченце, което кръщават Ноа. през същата година играе главната женска роля срещу Джон Траволта във филмовата драма "Градски каубой" на режисьора Джеймс Бриджис, а през 1981 г. се снима вРичард Гиър в драмата "Офицер и джентълмен" на режисьора Тейлър Хакфорд, където получава първата си номинация за "Оскар" за най-добър актьор в главна роля.

През 1982 г. отново участва заедно с Джак Никълсън и Шърли Маклейн в трогателния "Желание за нежност" (реж. Джеймс Л. Брукс), който ѝ носи втора номинация за "Оскар" за най-добра актриса в главна роля.

След като се превръща в страхотна актриса, тя изиграва и други много добри роли, като тази в жълтия филм "Опасно заедно" (редом до Робърт Редфорд), деликатния "Това се случи в рая" или сероочистващия "Черната вдовица", редом до икона като Тереза Ръсел.

С оглед на боксофис успехите, когато името ѝ се появява в афиша, Дебра Уингър е затрупана със запитвания. През следващите години я виждаме в центъра на множество заглавия: "Предадени", "Изоставени", "Продажба на чудеса", "Опасна жена", "Пътуване до Англия" (трета номинация за "Оскар") с Антъни Хопкинс и "Забравете Париж", на който е и режисьор.

След тази впечатляваща поредица от страхотни филми обаче Дебра Уингър изненадва всички, като напуска киното само на 40 години.

През 1996 г. се разделя с Тимъти Хътън и се омъжва повторно за актьора и режисьор Харлис Хауърд, от когото има още две деца. На филмовия фестивал в Локарно през 2001 г. актрисата, която е много затворена и не обича много социалния живот, се появява отново като съдия, давайки интервю за фалшивия позлатен свят на Холивуд и корумпираната му звездна система.

Също така според изявленията ѝ изглежда, че обкръжението също се е преместило, за да се опита да я елиминира професионално. Натъжена от това отношение, Уингър "за момента" спира да бъде актриса, като добавя, че е отказала предложения за работа и поради недостига на добри сценарии.

Плахо се посвещава и на работата си като продуцент: освен късометражния филм на едва 14-годишния си син, тя продуцира и първия филм на съпруга си Арлис Хауърд - "Голяма лоша любов" (2001) по разказ на Лари Браун.

През 2003 г. се появява в епизодична роля в спортната драма "Radio" на режисьора Майкъл Толин, а през следващата година прави още една епизодична роля в драматичния филм "Eulogy" на режисьора Майкъл Кланси.

През 2005 г. участва в телевизионния филм "Dawn Anna" и като актриса в телевизионния филм "Sometimes in April". три години по-късно, през 2008 г., се появява в епизодична роля (в ролята на Аби) в драматичния филм "Rachel Getting Married" на режисьора Джонатан Дем. през 2010 г. участва в епизод на телевизионния сериал "Law & Order".