Биография на Джон Уилямс
Съдържание
Биография
- Първите саундтраци
- 60-те години на миналия век
- 70-те години на миналия век
- 80-те години на миналия век
- 90-те години
- 2000-те години
- Годините 2010
Джон Таунър Уилямс е роден на 8 февруари 1932 г. в Ню Йорк, син на Джони, джаз тромпетист и перкусионист, един от основателите на Реймънд Скот Квинтет. Започва да учи музика на седемгодишна възраст и скоро след това се научава да свири на кларинет, тромпет и тромбон, както и на пиано.
Проявява значителен талант и композира за училищни оркестри, а по време на военната си служба - за националните военновъздушни сили.
След уволнението си решава да посещава курса по пиано в музикалното училище "Джулиард", където му преподава Розина Левин; след това се премества в Холивуд, където продължава музикалното си обучение при Марио Кастелнуово-Тедеско и Артър Олаф Андерсън.
Първите саундтраци
От 50-те години на миналия век той е автор на саундтраци за телевизията: "Today", сериал от 1952 г., и "General Electric Theatre" от следващата година; през 1957 г. работи по "Playhouse 90", "Tales of Wells Fargo", "My Gun Is Quick", "Wagon Train" и "Bachelor Father", както и по "M Squad".
60-те години на миналия век
От 60-те години на миналия век се насочва и към киното с филмите "I Passed for White" и "Because They're Young". През 1960 г. работи по телевизионния сериал "Checkmate", а през следващата година участва в "The Secret Ways" и "Kraft Mystery Theatre", заснети като Джони Уилямс .
След "Alcoa Premiere" той композира музиката за "Bachelor Flat" и телевизионните сериали "The Virginian", "The Wide Country" и "Empire".
Вижте също: Алесия Манчини, биография70-те години на миналия век
През 70-те години на миналия век работи върху музиката за "NBC Nightly News", а в киното участва в "История на една жена", "Джейн Еър в замъка Рочестър", "Цигулар на покрива" (за който печели "Оскар ) и "Каубоите". след като редактира саундтрака на "Крещящата жена" за телевизията, през 1972 г. работи по "Образи", "Приключението на Посейдон" и "Мъж за Тили", а през следващата година идва ред на "Дългото сбогуване", "Голяма любов", "The Paper Chase" и "Човекът, който обичаше танцуващата котка".
През 1974 и 1975 г. работи по филмите "Конак", "Шугарленд експрес", "Земетресение", "The Towering Inferno", "Убийство на Айгер" и "Челюсти", благодарение на които печели "Оскар" и награда "Грами" за "Най-добър албум с оригинална музика, написана за филм" през 1976 г. През 1977 г. отново печели "Оскар" за "Междузвездни войни".
80-те години на миналия век
80-те години на миналия век започват с нов огромен успех и нов "Оскар" за филма "Извънземното" (1982). През 1984 г. е поканен да работи по саундтрака на XXIII летни олимпийски игри, които се провеждат в Лос Анджелис ("Olympic Fanfare and Theme").
През 1988 г. Джон Уилямс отново участва в организирането на Олимпийските игри: този път обаче става дума за зимните олимпийски игри, които се провеждат в Калгари (Канада).
90-те години
Между 1989 и 1992 г. получава множество номинации за "Оскар", без да печели: през 1989 г. за саундтрака на "Случаен турист"; през 1990 г. за саундтраците на "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" и "Роден на 4 юли"; през 1991 г. за саундтрака и песента на "Мама изгуби самолета"; през 1992 г. за песента на "Хук" и за саундтрака на "JFK - Aслучаят все още е отворен".
Вижте също: Биография на Пиеранджело БертолиПрез 1994 г. получава "Оскар" за най-добрият саундтрак благодарение на филма "Списъкът на Шиндлер". през 1996 г. е номиниран за "Оскар" за най-добра песен (за филма "Сабрина"), за най-добра музикална или комедийна музика (също за "Сабрина") и за най-добра драматична музика (за "Интригите на властта").
През същата година композира "Summon the Heroes" за Олимпийските игри в Атланта, а две години по-късно преработва "Концерт за цигулка", който вижда бял свят през 1976 г. През същата година е номиниран за "Оскар" за най-добра музика за драматичен филм за "Амистад"; номинациите следват през 1999 г. (за "Спасяването на редник Райън"), 2000 г. (за "Пепелта на Анджела") и 2001 г.(с "Патриотът").
2000-те години
През 2002 г., по случай 20-годишнината на "Извънземното", той дирижира оркестър на живо по време на прожекция на възстановения и ремастериран филм, като изпълнява целия саундтрак в пълен синхрон със сцените.
През същата година написва "Call of the Champions" за Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити и е номиниран за "Оскар" за най-добра музика за "Хари Потър и философският камък" и за "Изкуствен интелект".
Той има номинации, без да печели, и през 2003 г. (за саундтрака на "Опитай се да ме хванеш"), 2005 г. (за "Хари Потър и затворникът от Азкабан") и 2006 г. (за "Мюнхен" и "Мемоарите на една гейша").
Годините 2010
През 2012 г. е номиниран за "Оскар" за най-добър саундтрак към два филма: "Приключенията на Тинтин - тайната на еднорога" и "Военен кон". От този момент нататък той става живият човек с най-много номинации за "Оскар" - 47: в миналото само Уолт Дисни е имал повече, достигайки до 59.
Същата номинация получава и през следващите години: през 2013 г. за "Линкълн" и през 2014 г. за "Историята на един крадец на книги".