Биография на Джон Уилямс

 Биография на Джон Уилямс

Glenn Norton

Биография

  • Първите саундтраци
  • 60-те години на миналия век
  • 70-те години на миналия век
  • 80-те години на миналия век
  • 90-те години
  • 2000-те години
  • Годините 2010

Джон Таунър Уилямс е роден на 8 февруари 1932 г. в Ню Йорк, син на Джони, джаз тромпетист и перкусионист, един от основателите на Реймънд Скот Квинтет. Започва да учи музика на седемгодишна възраст и скоро след това се научава да свири на кларинет, тромпет и тромбон, както и на пиано.

Проявява значителен талант и композира за училищни оркестри, а по време на военната си служба - за националните военновъздушни сили.

След уволнението си решава да посещава курса по пиано в музикалното училище "Джулиард", където му преподава Розина Левин; след това се премества в Холивуд, където продължава музикалното си обучение при Марио Кастелнуово-Тедеско и Артър Олаф Андерсън.

Първите саундтраци

От 50-те години на миналия век той е автор на саундтраци за телевизията: "Today", сериал от 1952 г., и "General Electric Theatre" от следващата година; през 1957 г. работи по "Playhouse 90", "Tales of Wells Fargo", "My Gun Is Quick", "Wagon Train" и "Bachelor Father", както и по "M Squad".

60-те години на миналия век

От 60-те години на миналия век се насочва и към киното с филмите "I Passed for White" и "Because They're Young". През 1960 г. работи по телевизионния сериал "Checkmate", а през следващата година участва в "The Secret Ways" и "Kraft Mystery Theatre", заснети като Джони Уилямс .

След "Alcoa Premiere" той композира музиката за "Bachelor Flat" и телевизионните сериали "The Virginian", "The Wide Country" и "Empire".

Вижте също: Алесия Манчини, биография

70-те години на миналия век

През 70-те години на миналия век работи върху музиката за "NBC Nightly News", а в киното участва в "История на една жена", "Джейн Еър в замъка Рочестър", "Цигулар на покрива" (за който печели "Оскар ) и "Каубоите". след като редактира саундтрака на "Крещящата жена" за телевизията, през 1972 г. работи по "Образи", "Приключението на Посейдон" и "Мъж за Тили", а през следващата година идва ред на "Дългото сбогуване", "Голяма любов", "The Paper Chase" и "Човекът, който обичаше танцуващата котка".

През 1974 и 1975 г. работи по филмите "Конак", "Шугарленд експрес", "Земетресение", "The Towering Inferno", "Убийство на Айгер" и "Челюсти", благодарение на които печели "Оскар" и награда "Грами" за "Най-добър албум с оригинална музика, написана за филм" през 1976 г. През 1977 г. отново печели "Оскар" за "Междузвездни войни".

80-те години на миналия век

80-те години на миналия век започват с нов огромен успех и нов "Оскар" за филма "Извънземното" (1982). През 1984 г. е поканен да работи по саундтрака на XXIII летни олимпийски игри, които се провеждат в Лос Анджелис ("Olympic Fanfare and Theme").

През 1988 г. Джон Уилямс отново участва в организирането на Олимпийските игри: този път обаче става дума за зимните олимпийски игри, които се провеждат в Калгари (Канада).

90-те години

Между 1989 и 1992 г. получава множество номинации за "Оскар", без да печели: през 1989 г. за саундтрака на "Случаен турист"; през 1990 г. за саундтраците на "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" и "Роден на 4 юли"; през 1991 г. за саундтрака и песента на "Мама изгуби самолета"; през 1992 г. за песента на "Хук" и за саундтрака на "JFK - Aслучаят все още е отворен".

Вижте също: Биография на Пиеранджело Бертоли

През 1994 г. получава "Оскар" за най-добрият саундтрак благодарение на филма "Списъкът на Шиндлер". през 1996 г. е номиниран за "Оскар" за най-добра песен (за филма "Сабрина"), за най-добра музикална или комедийна музика (също за "Сабрина") и за най-добра драматична музика (за "Интригите на властта").

През същата година композира "Summon the Heroes" за Олимпийските игри в Атланта, а две години по-късно преработва "Концерт за цигулка", който вижда бял свят през 1976 г. През същата година е номиниран за "Оскар" за най-добра музика за драматичен филм за "Амистад"; номинациите следват през 1999 г. (за "Спасяването на редник Райън"), 2000 г. (за "Пепелта на Анджела") и 2001 г.(с "Патриотът").

2000-те години

През 2002 г., по случай 20-годишнината на "Извънземното", той дирижира оркестър на живо по време на прожекция на възстановения и ремастериран филм, като изпълнява целия саундтрак в пълен синхрон със сцените.

През същата година написва "Call of the Champions" за Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити и е номиниран за "Оскар" за най-добра музика за "Хари Потър и философският камък" и за "Изкуствен интелект".

Той има номинации, без да печели, и през 2003 г. (за саундтрака на "Опитай се да ме хванеш"), 2005 г. (за "Хари Потър и затворникът от Азкабан") и 2006 г. (за "Мюнхен" и "Мемоарите на една гейша").

Годините 2010

През 2012 г. е номиниран за "Оскар" за най-добър саундтрак към два филма: "Приключенията на Тинтин - тайната на еднорога" и "Военен кон". От този момент нататък той става живият човек с най-много номинации за "Оскар" - 47: в миналото само Уолт Дисни е имал повече, достигайки до 59.

Същата номинация получава и през следващите години: през 2013 г. за "Линкълн" и през 2014 г. за "Историята на един крадец на книги".

Glenn Norton

Глен Нортън е опитен писател и страстен познавач на всичко, свързано с биография, знаменитости, изкуство, кино, икономика, литература, мода, музика, политика, религия, наука, спорт, история, телевизия, известни хора, митове и звезди . С еклектичен набор от интереси и ненаситно любопитство, Глен се впусна в своето писателско пътешествие, за да сподели знанията и прозренията си с широка публика.След като е учил журналистика и комуникации, Глен развива остро око за детайлите и умение за завладяващо разказване на истории. Стилът му на писане е известен със своя информативен, но същевременно ангажиращ тон, който безпроблемно оживява живота на влиятелни личности и навлиза в дълбините на различни интригуващи теми. Чрез своите добре проучени статии Глен има за цел да забавлява, образова и вдъхновява читателите да изследват богатия гоблен от човешки постижения и културни феномени.Като самопровъзгласил се кинофил и ентусиаст на литературата, Глен има необичайната способност да анализира и контекстуализира въздействието на изкуството върху обществото. Той изследва взаимодействието между творчеството, политиката и обществените норми, дешифрирайки как тези елементи оформят нашето колективно съзнание. Неговият критичен анализ на филми, книги и други художествени изрази предлага на читателите нова перспектива и ги кани да се замислят по-дълбоко за света на изкуството.Завладяващото писане на Глен се простира отвъдсферата на културата и актуалните събития. С голям интерес към икономиката, Глен навлиза във вътрешното функциониране на финансовите системи и социално-икономическите тенденции. Неговите статии разбиват сложни концепции на смилаеми части, давайки възможност на читателите да дешифрират силите, които формират нашата глобална икономика.С широк апетит за знания, разнообразните сфери на опит на Глен правят неговия блог дестинация на едно гише за всеки, който търси добре закръглени прозрения по безброй теми. Независимо дали става въпрос за изследване на живота на емблематични знаменитости, разкриване на мистериите на древни митове или анализ на въздействието на науката върху ежедневието ни, Глен Нортън е любимият ви писател, който ви води през необятния пейзаж на човешката история, култура и постижения .