Биография

• Семейни трагедии
• Годините на обучение
• Завръщането в Париж
• Обича
• Литературна дейност
• Джордж Санд
• Последните няколко години

Жорж Санд, писателка, чието истинско име е Амантин Орор Люсил Дюпен Родена е на 1 юли 1804 г. в Париж, дъщеря на Морис и Софи Виктуар Антоанета. През 1808 г. Орор следва майка си и баща си, войник, участващ в испанската кампания, в Мадрид и отсяда в двореца на испанския крал Фердинанд VII, свален от власт от Наполеон Бонапарт.

Семейни трагедии

Малко след това семейство Дюпен е сполетяно от двойна загуба: първо умира Огюст, малкият сляп брат на Орор, а няколко дни по-късно умира и Морис, който пада от кон. Двете събития хвърлят Софи Виктуар в дълбока депресия и баба ѝ премества Орор в Нохан.

Годините на обучение

В по-късните си години, ръководена от Жан-Франсоа Дешар, Орор се научава да пише и чете, занимава се с музика, танци и рисуване, докато срещите ѝ с майка ѝ стават все по-редки, отчасти поради враждебността между майка ѝ и баба ѝ.

През 1816 г. обаче, изпитвайки носталгия по Софи Виктуар, Орор влиза в конфликт с баба си, която решава да я настани в Париж, в манастира на английските августинки. Орор постъпва там на четиринадесетгодишна възраст с намерението да стане монахиня, но още през 1820 г. се връща у дома по решение на баба си.

Става изкусна конярка, често се облича като мъж и често има съмнително поведение.

Завръщането в Париж

През декември 1821 г., след смъртта на баба си, тя става наследница на именията на Нохан и се връща в Париж при майка си. През пролетта на 1822 г. прекарва няколко месеца близо до Мелун, в замъка Плеси-Пикар: по време на този престой се запознава с барон Казимир Дюдеван, който ѝ предлага да се омъжи за него; бракът е сключен на 17 септември същата година.

Обича

По-късно младоженците се завръщат в Ноант и през юни 1823 г. Орор ражда първото си дете - Морис. Отношенията със съпруга ѝ обаче не са най-добри и затова през 1825 г. тя започва тайна афера с Орелиен дьо Сезе, магистрат от Бордо.

През септември 1828 г. Орор става майка на втората си дъщеря, Соланж, вероятно от Стефан Ажасон дьо Грандан, неин приятел от Ла Шатр.

Въпреки това, считайки се за неудовлетворена от живота си в този момент, тя решава да се премести в Париж, но не и преди да завърши първия си роман, озаглавен " La marraine "(която обаче ще бъде публикувана само посмъртно).

След като се споразумява със съпруга си да прекара половин година с децата им Морис и Соланж в Нохан, оставяйки на съпруга си правото на ползване и управление на имота си срещу доход от 3000 франка, през януари 1831 г. Орор заминава да живее в Париж, влюбена в младия журналист Жул Сандо.

Литературна дейност

Във френската столица тя започва да сътрудничи на вестник Le Figaro, за който заедно със Сандо пише романи, подписани с псевдонима J. Sand През декември 1831 г. са публикувани "Le Commissionaire" и "Rose et Blanche", а през следващата година "Indiana", написана само от Орор с псевдоним (псевдоним) от Г. Санд Получава положителна критика и отзиви.

Джордж Санд

След това името на Санд започва да се разпространява в Париж и тогава Орор решава да използва името на Джордж Санд дори в ежедневието.

През 1832 г. отношенията му със Сандо приключват; на следващата година Санд написва "Лелия" - роман, който е смятан за скандален (авторът Жул Жанен го нарича отвратителен в "Journal des Débats") заради темата си: жена, която изрично се обявява за неизпълнена от любовниците, които посещава. .

Междувременно Жорж Санд/Аврора има сантиментална афера с Проспер Мериме, преди да срещне Алфред дьо Мюсе, в когото се влюбва. Двамата заминават заедно за Италия, като отсядат първо в Генуа, а след това във Венеция: през това време Жорж Санд се разболява и става любовница на младия лекар, който я лекува, Пиетро Пагело; който между другото лекува и Мюсе.болен от тиф.

След като се възстановява, Мюсе и Санд се разделят: Джордж във Венеция се посвещава на нови романи, сред които "Андре", "Леоне Леони", "Жак", "Непознатият секретар" и "Пътнически писма".

С течение на годините продукцията на Sand продължава да бъде много плодотворна.

В края на 40-те години на XIX в. в Ноан писателката става любовница на Александър Мансо, гравьор, противник на Морис. През 1864 г. тя напуска Ноан и се премества в Палезо заедно с Мансо, който умира през следващата година от туберкулоза: тогава Джордж Санд решава да се върне в Нохант.

Последните няколко години

Сътрудничи на "Revue des Deux Mondes" и през 1871 г. публикува там "Le Journal d'un voyageur pendant la guerre"; междувременно пише и за протестантското списание "Le Temps".

След като завършва "Contes d'une grand-mère" ("Приказки на една баба"), Джордж Санд Умира на 8 юни 1876 г. от чревна непроходимост: тялото му е погребано в гробището в Нохан след религиозно погребение, изрично поискано от дъщеря му Соланж.

Санд е запомнена и с нонконформизма си, както и с романтичните си връзки с известни личности от онова време, като писателя Алфред дьо Мюсе и музикантът Фридерик Шопен .