Биография - Perfect Blend

• Основна филмография на Изабел Аджани

Изабел Ясмин Аджани е родена в Париж в семейството на баща алжирец и майка германка на 27 юни 1955 г. Тази добродетелна смесица от раси поражда необикновената ѝ красота, резултат от рядко срещан физиономичен баланс, някъде между чувственост и грация, чистота и злоба.

Неслучайно е любима актриса на много култови режисьори, които винаги са й приписвали двусмислени роли с дълбочина, далеч от стереотипа на "красивата статуя", който много други актриси с еднаква красота са се задоволявали да играят.

Започва да играе от много ранна възраст в театрални постановки и дебютира на също толкова млада възраст на филмовата сцена, особено с филма "Le petit baigneur", в който е представена като все още язвителна, но вече с блестящ и може би дори смущаващ чар.

През 1972 г. се присъединява към "Comédie Francaise" - историческа и интелектуална френска театрална трупа. Всъщност Аджани винаги се е характеризирала като актриса с никога неслучаен и качествен избор, винаги търсеща да работи с висококвалифицирани режисьори.

Изключителен пример за това е сътрудничеството му с Трюфо, на когото дължи истинския си кинематографичен успех, когато през 1975 г. излиза "Адел Х." - романтична любовна история, в центъра на която е фигурата на Адел Юго и събитията, описани в дневниците ѝ, открити през 1955 г. от Франсис Вернор Гий.

Във филма тя е Адел Юго, дъщеря на големия френски писател Виктор Юго, която е кацнала в Халифакс (канадско пристанище в Нова Скотия), за да открие бившата си любов, лейтенант Пинсон, недостоен и посредствен мъж, който не иска да има нищо общо с нея. Но Адел не се отказва, опитвайки се по всякакъв начин да убеди лейтенанта да се ожени за нея и прекланяйки се пред най-горчивото унижение. Когато Пинсон заминава заБарбадос, Адел го следва: вече е полудяла и броди по улиците на острова като призрак, станал обект на всеобщи подигравки. Накратко, една съвсем не лека роля, която дава възможност на френската актриса да демонстрира всичките си драматични качества.

Всъщност Трюфо изгражда филма върху централното място на лицето и тялото на Изабел Аджани, която придава на образа на Адел цялата интензивност на нейното мрачно и зашеметено изражение, като на вечен юноша, който се противопоставя на света. Главната героиня доминира на сцената, а другите герои се превръщат в бледи статисти, лишени от психологическа последователност, просто призраци нанеговата мания.

Въпреки че Изабел не получава големи награди за това изпълнение, по-късно е номинирана за "Оскар" за най-добра актриса в главна роля за "Камий Клодел" (1988).

Изабел Аджани е много сдържан човек, който изобщо не обича да общува: много рядко я виждаме да се появява на някое парти или в някой таблоиден скандал. По тази причина е трудно да се знаят и правдиви сведения за нейните истински или предполагаеми любовни афери. Едно обаче е сигурно: красивата Изабел е имала бурна любовна връзка с мрачния Даниел Дей Люис, един отнай-обичаният секссимвол от другата страна на Ламанша, от която има син.

През 2000 г., след 17-годишно отсъствие, Изабел, режисирана от Алфредо Ариас, се завръща в театъра в прочувствената роля на Маргьорит Готие, прочутата "Дама с камелиите", вече героиня в "Травиата" на Джузепе Верди и в едноименния роман на сина на Дюма.

Основна филмография на Изабел Аджани

• 1969 - Всеки сам за себе си - Le petit bougnat
• 1971 - Първите смущения - Faustine et la bel éte
• 1974 г. - Гифълът
• 1975 - Adele H. - L'histoire d'Adèle H.
• 1976 - Наемателят на третия етаж - Le locataire
• 1976 - Барок
• 1977 г. - Виолет и Франсоа
• 1978 - Неудържимият шофьор - Шофьорът
• 1978 г. - Носферату, принцът на нощта - Nosferatu phantom der nacht
• 1979 - Les seours Brontë
• 1980 - Clara et les chic types
• 1981 г. - Владение
• 1981 - Квартет
• 1981 - L'anné prochaine si tout va bien - Непубликувано
• 1982 - Какво, по дяволите, ми правиш, татко - Tout feu tout flamme
• 1982 - Антониета - непубликувано
• 1983 - Убийственото лято - L'etété meurtrier
• 1983 - My sweet killer - Mortelle randonneé
• 1985 - Метро
• 1987 г. - Ищар
• 1988 г. - Камий Клодел
• 1990 - Lung Ta - Les cavaliers du vent
• 1993 г. - Токсична афера
• 1994 г. - Госпожица Марго
• 1996 г. - Diabolique
• 2002 - Покаяние
• 2002 - Адолф
• 2003 - Bon voyage (Бон воаяж)
• 2003 г. - Господин Ибрахим и цветята на Корана
• 2008 г. - La journée de la jupe, режисьор Жан-Пол Лилиенфелд
• 2010 - Мамут
• 2012 - Ishkq в Париж
• 2014 - Sous les jupes des filles