Биография - Танцуващ племенен вожд

Лоренцо Черубини, известен още като Джованоти, е роден в Рим на 27 септември 1966 г. Семейството му е родом от Кортона, малко, очарователно селце в провинция Арецо, където Лоренцо прекарва дълги периоди от време като дете. Страстта му към музиката започва още в ранна детска възраст: пробва се като диджей по различни радиостанции и в дискотеки в Рим.

Началото на Йованоти е свързано с един вид танцова музика, която смесва новите звуци на отвъдокеанския хип-хоп - жанр, който е категорично непознат в Италия през 80-те години на ХХ в. Образът му е лек и шумен, много различен от този, който демонстрира днес. А че неговата артистична ориентация е свръхкомерсиална, свидетелства неговият ментор и откривател КлаудиоCecchetto притежател на много други поп откровения.

След това Лоренцо Черубини дебютира в Radio Deejay (Cecchetto's) и се превръща в Джованоти. Легендарна е новогодишната нощ между 1987 и 1988 г., по време на която Лоренцо остава залепен за микрофоните на Radio Deejay в продължение на осем часа без прекъсване.

Първите му хитове, записани на крехката 19-годишна възраст - възраст, на която италианските младежи очевидно все още са незрели - имат заглавия, които сами по себе си вече са цяла програма: те варират от легендарната "Gimme five" до "È qui la festa?" - все хитове, които по-късно са включени в първия му албум "Jovanotti for president"; междувременно под псевдонима Gino Latino Jovanotti издава и ощеподчертано танцува.

Вторият му албум "La mia moto" се продава в около 600 000 копия, а успехът го довежда на фестивала в Сан Ремо през 1989 г. с песента "Vasco", в която имитира Васко Роси, един от своите идоли.

Освен в музиката, Лоренцо се занимава и с телевизия с "Deejay television" и "1, 2, 3 casino", като не забравя и "Yo, brothers and sisters" - първата "литературна" творба на парти момчето.

По онова време никой не е могъл да предположи каква ще бъде еволюцията на артиста. Първият плах творчески обрат настъпва с "Giovani Jovanotti", който включва малко по-обмислени песни като "I numeri", "Ciao mamma" и "La gente della notte", въпреки че през същата година участва заедно с Pippo Baudo в изданието "Fantastico", за което допринася с лозунги като "50% съдържание и 50% движение",директно заимствана от третия албум на групата от 1991 г., "A Dancing Tribe".

През следващата година, в знак на гражданско съзнание, той създава сингъла "Cuore" в памет на съдията Джовани Фалконе, загинал в клането в Капачи.

Със следващия албум "Lorenzo 1992" той остава в класациите в продължение на много седмици. албумът е последван от турне с Лука Карбони: двамата се редуват на сцената и изпълняват необичайни дуети. това е периодът на песните, които бележат кариерата на Йованоти, като "Sono un ragazzo fortunato" и "Non m'annoio".

През същата година е "лятното" сътрудничество с Джана Нанини в "Radio baccano".

С годините и песните текстовете и идеалите на Лоренцо се променят: "Лоренцо 1994" не е просто албум, а начин на гледане на живота, запечатан от известния "Penso positivo" (оценен и от Osservatore Romano).

В допълнение към това със сигурност си заслужава да се споменат "Serenata rap" и "Piove" - любовни песни, които набързо достигат върховете на класациите. Изкачването в хитпарада не се ограничава само до Италия: скоро "Serenata rap" става най-излъчваният видеоклип в Европа и Южна Америка.

Албумът е придружен от втората книга "Керубини".

През 1994 г. Йованоти тръгва на дълго турне, по време на което изнася концерти в Италия и Европа, първо сам, а след това заедно с Пино Даниеле и Ерос Рамацоти. Годината е важна и поради създаването на звукозаписната компания "Soleluna".

През 1995 г. излиза първата колекция "Lorenzo 1990-1995" с две неиздавани дотогава песни "L'ombelico del mondo" и "Marco Polo". с първата от двете песни Lorenzo участва в музикалните награди на MTV като най-добър европейски певец.

1997 г. е годината на "L'albero", албум, който достига до мултиетническите тенденции на международната музика, но не задоволява желанието на Лоренцо да прави и да проявява любопитство. Затова той започва да се посвещава на живописта, до момента, в който излага свои творби в Brescia Music Art, и дебютира като актьор във филма на Алесандро Д'Алатри "I Giardini dell'Eden" .

Участва и в два трибюта: единият е "The Different You", посветен на Робърт Уайът, а другият - на Гершуин, озаглавен "Red, Hot + Rhapsody".

Друг проект за запис е "Artists United for the Zapatistas of Chapas" - компилация, с която се събират средства за построяването на болница в Мексико.

През октомври излиза още една книга: "Големият Бох", дневник на последните му пътувания. Още едно удовлетворение (този път изцяло лично) през 1999 г., когато партньорката му Франческа ражда Тереза.

Йованоти, разбираемо развълнуван, композира "Per te" - приспивна песен, посветена на първородната му дъщеря.

След излизането на "Capo Horn", лятото на 1999 г. е белязано от "Un raggio di sole", втория сингъл от албума. През юни същата година Лоренцо вече е създал, заедно с Ligabue и Piero Pelù, песен-манифест "Il mio nome è mai più" (придружена от видеоклип, заснет от Gabriele Salvatores), антимилитаристична песен с пацифистки конотации.

Песента печели две награди PIM - за най-добър видеоклип и за най-добра песен на годината. Всички приходи от продажбата на компактдиска обаче са дарени на асоциацията "Emergency".

Ангажиментът на Лоренцо продължава с времето и с други ценни инициативи. Паметно е изпълнението му на фестивала в Сан Ремо през 2000 г. с неиздаваната песен "Cancella il debito" - парче, което накара много млади хора да осъзнаят драматичния проблем с дълговете, които тежат на страните от третия свят.

След албума "Il quinto mondo" (Петият свят) от 2002 г. Jovanotti се завръща през 2005 г. с "Buon Sangue", издаден в средата на май, предшестван от сингъла "(Tanto)3" (tanto al cubo) - песен с елементи на фънк, електроника, рок и особено хип-хоп.

След няколко сътрудничества през 2007 г., сред които Negramaro и Adriano Celentano, в началото на 2008 г. излиза новият албум "Safari", съдържащ красивата "A te". през 2009 г. издава двойния албум "OYEAH", предназначен само за американския пазар. през 2011 г. се връща в студиото, за да издаде нов албум с неиздавани песни: заглавието е "Ora".

В чест на 25-годишната си дейност в края на ноември 2012 г. издава колекцията "Backup - Lorenzo 1987-2012". В края на февруари 2015 г. издава албума "Lorenzo 2015 CC.": това е 13-ият му студиен албум и съдържа значителния брой от 30 нови песни.