Биография - Неапол в сърцето

• 80-те години на миналия век
• 90-те години
• Нино Д'Анджело през 2000-те години
• Годините 2010

Гаетано Д'Анджело, известен още като Нино, е роден в Сан Пиетро а Патиерно, предградие на Неапол, на 21 юни 1957 г. Първото от шест деца на баща от работническата класа и майка домакиня, той започва да пее първите си песни в скута на дядо си по майчина линия, голям почитател на неаполитанската музика. Когато пораства, докато връстниците му се влияят от модерни групи (това са годините, когато "Мондомузикални химни на "Бийтълс"), малкият Нино все повече се привързва към музиката на своята земя, на своя произход и на своите изпълнители: легенди от калибъра на Серджо Бруни, Марио Абате, Марио Мерола.

По време на аматьорска изложба в енорията "Сан Бенедето" в Казория е открит от отец Рафаело, монах капуцин, който го насърчава и му помага да направи кариера на певец. Започва да участва в почти всички фестивали за нови гласове, провеждани в града и провинцията, и скоро се превръща в един от най-търсените певци в галерията "Умберто I" в Неапол,място за срещи на малки импресарии, които организират сватби и улични партита.

През 1976 г., благодарение на семейна колекция, успява да събере необходимата сума, за да запише първите си 45 оборота в минута, озаглавени "A storia mia" ("O scippo"), които продава по системата за продажба от врата на врата. Успехът на тази плоча надминава всички очаквания и така се ражда щастливата идея да направи пиеса със същото заглавие, която е последвана от други:"L'onorevole", "E figli d 'a carità", "L'ultimo Natale" e papa mio", "A parturente".

80-те години на миналия век

Началото на 80-те години на миналия век и вратите на големия екран се отварят за Нино Д'Анджело. С филма "Celebrity" Д'Анджело започва да навлиза в киното, но това е само вкусно предястие, преди да познае успеха с филмите "Lo studente", "L'Ave Maria", "Tradimento e Giuramento".

През 1981 г. написва "Nu jeans e na maglietta", майката на всички неомелодични песни, която утвърждава Нино Д'Анджело като един от най-обичаните изпълнители на неаполитанската песен. След едноименния филм успехът му е небивал, а образът му със златната каска се превръща в емблема на всички момчета от работническите квартали на юга.

1986 г. е годината на първото му участие на фестивала в Сан Ремо с песента "Vai". Следват още филми с: "La discoteca", "Uno scugnizzo a New York", "Popcorn e patatine", "L'ammiratrice", "Fotoromanzo", "Quel ragazzo della curva B", "La ragazza del metro", "Giuro che ti amo".

90-те години

През 1991 г. се сблъсква с период на депресия поради изчезването на родителите си и усеща нуждата от промяна. За ужас на старите си фенове подстригва русата си коса и започва ново музикално пътешествие, което вече се основава не само на любовни истории, но и на откъси от ежедневието.

E la vita continua", "Bravo ragazzo" и най-вече "Tiempo" - може би най-малко продаваният албум, но със сигурност най-одобряваният от критиката. Най-сетне дори най-интелектуалните критици започват да обръщат внимание на него и на съдържанието на текстовете на песните му.

Така се стига до срещата с Гофредо Фофи, авторитетен критик, и Роберта Торе, тогава начинаещ режисьор, които решават да заснемат късометражен филм, разказващ не само за живота на Д'Анджело като артист, но и като човек, озаглавен "La vita a volo d'angelo", който е представен на филмовия фестивал във Венеция и получава голямо одобрение. На следващата година самата Торе му предлага да направисаундтрак към първия му пълнометражен филм "Tano da morire" и започват да пристигат най-желаните награди: David di Donatello, Globo d'oro, Ciak и Nastro d'argento, заедно с окончателното потвърждение на артистичната му зрялост.

Запознава се с Миммо Паладино, един от най-значимите съвременни художници, който, след като създава мащабна творба на Пиаца дел Плебисито, "планината на солта", го избира за представител на града, жадуващ за спасение.

В една прекрасна новогодишна нощ Нино се среща за първи път с тогавашния кмет на Неапол Антонио Басолино, който е поразен от невероятното съучастие, което обединява бившия русокос мъж с каска с неговите хора, и му отваря вратите на Mercadante, най-престижния театър в града. Така се появява първият "Core pazzo", режисиран от Лаура Анжули.

Кметът на Неапол му предлага да отпразнува четиридесетия си рожден ден на един площад; той очевидно отхвърля идеята за вечер на Piazza del Plebiscito, предпочитайки Scampia, където са хората му, където е Неаполът му. Това става и повод да представи новия си албум "A nu pass' d'a citta". Това е поредният артистичен пробив, най-сложният.без мрежа, в името на брака между неаполитанската песен и определен тип световна музика. Отдавна са отминали дните на "Nu jeans e "na maglietta": Д'Анджело открива авторска жилка, която му позволява да съчетава популярната мелодия със звуци на границата на джаза и етно музиката.

През 1998 г. заедно с Пиеро Чамбрети е водещ на фестивала "Dopo" в Сан Ремо, а на следващата година се завръща като певец с песента "Senza giacca e cravatta". Междувременно "немузикалното" кино го открива и като актьор и му поверява главни роли в "Папараци", "Коледна ваканция 2000" и "Тифози", в последния заедно с друг символ на историята на Неапол - Диего Армандо Марадона.

Нино Д'Анджело през 2000-те години

През юни 2000 г. заснема "Айтаник", пародия на прочутия колос (Титаник), в която дебютира и в ролята на режисьор. идва и срещата с театъра, вече не от сценарии, а от опери. веднага започва с един майстор, Рафаеле Вивиани, с "Ultimo scugnizzo", като постига голям успех сред публиката и критиката. с това представление печели наградата "Гасман".

През есента на 2001 г. излиза новият албум, озаглавен "Terra Nera", който се превръща в бестселър.

През март 2002 г. участва във фестивала в Сан Ремо с песента "Marì", включена в компилацията "La Festa" - сборник с хитове в чест на 25-годишната ѝ творческа кариера.

През април 2002 г. Пупи Авати го иска в новия си филм "II cuore altrove" като поддържащ актьор. за това изпълнение е удостоен с престижната награда "Flaiano". през лятото на същата година получава наградата "Fregene per Fellini" за саундтрака към филма "Aitanic". през 2003 г. се завръща на 53-ия фестивал в Сан Ремо, представяйки нова песен в конкурса "A storia 'enisciuno", заемайки трето място в списъка за наградата на критиката. по същото време е издаден и "O schiavo e 'o rre", неиздаван албум, съдържащ същия сингъл. истинският успех на последната творба обаче е "O' pate".

От ноември 2003 г. до март 2004 г. се завръща в театъра, все още в главната роля, в пиесата "Guappo di cartone", отново от Рафаеле Вивиани, като изненадващо оглавява всички музикални класации в Молдова и Румъния с песента "Senza giacca e cravatta".

От чужбина пристигат многобройни молби и така през октомври 2004 г. Нино заминава на ново турне в САЩ и Канада. На 4 февруари 2005 г. Нино Д'Анджело представя новия си албум в Museo della Canzone Napoletana, предшестван от шокираща декларация, в която изпълнителят обявява, че това може би е последната му неиздавана музикална творба. Албумът, озаглавен "Il ragù con la guerra" (Рагуто с войната), има за целе последната глава от новото пътуване, започнало с издаването на "A nu pass' d' 'a città'".

След успеха на последния му компактдиск Channel 5 го кани да води предаване в праймтайма, вдъхновено от кариерата му, озаглавено "Io non ti ho mai chiesto niente", в спортната зала на родния му град Казория, в което Нино представя много от хитовете си в дует с приятелите си Джанкарло Джанини, Масимо Раниери и Себастиано Сома.

Въз основа на големия си театрален опит, натрупан на най-престижните национални сцени, Нино решава отново да модифицира своя "Core pazzo". Спектакълът дебютира през декември в театър "Аугустео" в неапол, като бързо получава голямо признание и многобройни сертификати за уважение. Всъщност с този спектакъл той дава на младите неаполитански неомелодични певци шанса да имат по-голяма"Core pazzo" се представя като мюзикъл с много лични емоции и толкова силно социално съдържание, че самият регион Кампания, в лицето на президента Антонио Басолино, смята за подходящо да го популяризира като социално-културно събитие, което трябва да се възприеме в училищата.

Годините 2010

Нино Д'Анджело се завръща на фестивала в Сан Ремо (2010 г.) и пее песен на неаполитански език, озаглавена "Jammo jà". впоследствие е издадена нова компилация, озаглавена Jammo jà където се проследява 35-годишната кариера на неаполитанския художник.

На 4 декември 2011 г. излиза сингълът "Italia bella", който предшества излизането в началото на новата година на албума "Tra terra e stelle". Следва турне в театрите с представлението "C'era una volta un jeans e una maglietta", което се повтаря до 2013 г.

На 21 октомври 2013 г. вратите на Театро Реал Сан Карло в Неапол се отварят за Нино Д'Анджело, за да отдаде почит на Серджо Бруни на събитие, посветено на него, озаглавено "Memento/Momento per Sergio Bruni" десет години след смъртта му.

През ноември 2014 г. започва отново с турнето "Nino D'Angelo Concerto Anni 80 ...e non solo". През 2019 г. се завръща в Сан Ремо в дует с Ливио Кори, представяйки песента "Un'altra luce".