Биография

• 2000-те години
• Елизабет Шу през 2010 г.

Спомняте ли си спиращата дъха блондинка, която се появи във филма на Пол Верховен "Човекът без сянка", интелигентната и решителна антагонистка на лудия учен, изигран от Кевин Бейкън? Е, това същество с перфектно очертани черти и съвършена физика се нарича Елизабет Шу и въпреки че е на сцената от доста години, няма да е погрешно да се каже, че може би не е постигнал целия успех, който заслужава.

Родена на 6 октомври 1963 г. в Уилмингтън (Делауеър), израснала в Ню Джърси, тя учи политически науки и завършва Харвард. Запалена по спорта и природата, тя винаги е предпочитала физическата активност пред монотонния живот, затворена в офиса.

Идеята да стане актриса й хрумва едва когато осъзнава дарбите, с които я е надарила майката природа, но със сигурност би избрала нещо вълнуващо, нещо разнообразно за бъдещето си, а не сивия живот на чиновничка.

Елизабет е точно такава, каквато се появява в някои от филмите си: красива и мила, но също така самоуверена и готова да стигне докрай, когато реши нещо.

Първите стъпки в кариерата ѝ са свързани с участието ѝ в многобройни реклами, а след това телевизията, телевизията на телевизионните сериали, я открива и я ангажира за един от онези класически телевизионни сериали, които, ако не се превърнат в култови хитове, поне помагат за старта на много таланти.

От 1984 г. е преходът към големия екран с "Карате кид - да победиш утре": това е култов филм, най-малкото заради симпатията, която излъчват главните герои, и заради това, че е поставил началото на модата на бойните изкуства.

Преминаването на големия екран е успех, това е безспорно, но въпреки това Елизабет не е доволна, тъй като винаги е в ролята на приятелката на деня. Тя беше любимата на Ралф Макио в "Карате кид", както ще бъде любимата на Том Круз в "Коктейл" или на Майкъл Джей Фокс в "Завръщане в бъдещето", част II и III.

За щастие великият Майк Фиджис й дава възможност да изправи нокти в напрегнатата драма "Да напуснеш Лас Вегас" (заедно с Никълъс Кейдж) и резултатът е номинация за "Оскар" и куп награди.

Тя може и да вярва, че е пристигнала, или почти е пристигнала, но за съжаление вече не успява да избере правилната продукция и продължава да прави поредица от филми, които, макар да е несправедливо да ги наречем провали, със сигурност не могат да бъдат признати за запомнящи се: заглавия като "Светецът", за който се говори почти само заради предполагаемата ѝ афера с Вал Килмър (когото тякатегорично се отрича), "Palmetto" и "Harry in pieces".

Рискът е звездата да се превърне в поредния холивудски метеор.

2000-те години

Известно възраждане той преживява с мегапродукцията на филма "Човекът без сянка" - филм, който разчита в голяма степен на специалните ефекти, които са наистина впечатляващи. Следващите филми са "Мистериозна кожа", режисиран от Грег Араки (2004 г.); "Скрито в мрака" (Hide and Seek), режисиран от Джон Полсън (2005 г.); "Мечтател - пътят към победата", режисиран от Джон Гатинс (2005 г.); "Моята най-голяма мечта" (Gracie),режисьор Дейвис Гугенхайм (2007).

През втората половина на 2000-те години Елизабет Шу Участва във филмите "Първороден", режисиран от Айзък Уеб (2007 г.); "Хамлет 2", режисиран от Андрю Флеминг (2008 г.); "Дон Маккей - моментът на истината", режисиран от Джейк Голдбъргър (2009 г.) и "Пираня 3D", режисиран от Александър Ажа (2010 г.).

Елизабет Шу през 2010 г.

През последните години я виждаме в "Сватбата, която си пожелавам" (Hope Springs), режисьор Дейвид Франкъл (2012); "Мрази - къщата в края на улицата" (Hates - House at the End of the Street), режисьор Марк Тондерай (2012); "Да се държиш много... зле" (Behaving Badly), режисьор Тим Гарик (2014); "Битката на половете" (Battle of the Sexes), режисьори Джонатан Дейтън и Валери Фарис (2017).