Биография - Тенис, бокс и живот за спорта

• Млад тенис талант
• Кариера на журналист
• 80-те години на миналия век
• 90-те и 2000-те години

Рино Томази, чието първо име е Салваторе, е роден на 23 февруари 1934 г. във Верона, син на Вирджилио, бивш спортист, участвал и в две олимпийски игри като специалист по скок на дължина (през 1924 г. в Париж и през 1928 г. в Амстердам).

Семейството му е семейство на спортисти: чичо му Анджело също участва в едни олимпийски игри, в Лос Анджелис през 1932 г., състезавайки се в скока на височина.

През 1948 г., когато е само на четиринадесет години, Рино Томаси - Междувременно се премества със семейството си в Сан Бенедето дел Тронто, за да последва баща си, дипломиран счетоводител и управител на фирма, който често пътува по работа, и публикува първата си журналистическа статия във вестник "Messaggero", излизащ в област Марке.

Млад тенис талант

Израствайки с желанието да стане спортен журналист След като се връща в Милано, Томази играе тенис като момче на повече от добро ниво (макар да е наясно, че никога няма да стане шампион): между 1951 и 1954 г. е класиран в трета категория, а от 1955 г. - във втора категория. През същата година участва в Универсиадата в Сан Себастиан, където печели бронзов медал вв единствено число.

През 1957 г. участва и в Универсиадата в Париж, като завършва на третото стъпало на почетната стълбичка в турнира на двойки. Общо в университетската си кариера печели четири шампионски титли на Италия.

Кариера на журналист

Междувременно продължава да се занимава с журналистика: на 19-годишна възраст се присъединява към информационната агенция "Sportinformazioni", ръководена от Луиджи Ферарио, която действа като миланска кореспонденция на спортния всекидневник "Il Corriere dello Sport".

Завършва политология с дипломна работа на тема Международна спортна организация от 1959 г. нататък Рино Томаси е първият организатор на боксови мачове в Италия, както и най-младият в света.

Междувременно продължава кариерата си в света на тениса, като става президент на регионалния комитет Лацио на италианската федерация по тенис Фит, а през 1966 г. се присъединява към техническата комисия.

В журналистическата сфера, след като работи за "Tuttosport", Томази започва да сътрудничи на "La Gazzetta dello Sport" от 1965 г. През 1968 г. президентът на футболния отбор "Лацио" Умберто Ленцини, италиано-американски бизнесмен, го назначава за ръководител на пресслужбата на клуба: Рино Томаси След една година обаче той се отказва от тази роля.

От септември 1970 г. журналистът от Венето издава специализираното списание "Тенис клуб", което излиза ежемесечно през 70-те години.

80-те години на миналия век

През 1981 г. Томази е назначен за директор на спортните услуги в Canale 5, а през следващата година получава наградата "Най-добрият от най-добрите" от Atp (Асоциацията на професионалните тенисисти, т.е. асоциацията, която обединява професионалните тенисисти от цял свят). Тенис автор на годината " при пряко гласуване от професионалните тенисисти.

През следващите години той е създател и водещ - отново за мрежите на Fininvest - на " Страхотен бокс "боксьорско списание, излъчвано всяка седмица." През годините Рино Томази се превръща в един от най-известните тенис коментатори - Често си партнира с приятеля си Джани Клеричи, друг път с Убалдо Сканагата или Роберто Ломбарди - и със спорта като цяло. телевизионният критик Алдо Грасо описва двойката Томаси-Клеричи като, основоположници на съвременния двупосочен коментар .

През 1985 г. редактира италианското издание на книгата на Кен Томас "Guida al football americano", публикувана от De Agostini, а през 1987 г. пише "La grande boxe" за Rizzoli.

90-те и 2000-те години

През 1991 г. отново печели наградата на Atp "Тенис писател на годината" и е избран за спортен директор на платената телевизия Tele+. две години по-късно печели наградата "Ron Bookman Media Excellence Award".

През 2004 г. заедно с Матео Доре той издава DVD дисковете "Gli invincibili", "Emozioni azzurre", "Lotta contro il record", "Ma che storia!", "I grandi duelli", "È nata una stella", "Gli indimenticabili", "I sogni di una vita", "Cuori nella tempesta", "All'ultimo respiro", "Alle porte del paradiso", "Dritto al cuore", "Le grandi imprese", "Inno alla gioia", "Le grandi sorprese", "Ai limiti dell'impossibile" и"Великите емоции на спорта", разпространяван от "Gazzetta dello Sport" със съдействието на Rai Trade, а през 2005 г. коментира dvd "Гиганти на ринга: Марчиано-Чарлз 1954 г., Али-Уилямс 1966 г., Тайсън-Томас 1987 г.", разпространяван от De Agostini.

През март 2009 г. (годината, в която пише "От Киншаса до Лас Вегас през Уимбълдън. Може би съм видял твърде много спорт" за Limina) започва да работи с Dahlia Tv, цифров ефирен канал, за който коментира боксови мачове; този опит приключва през февруари 2011 г. През същата година Рино Томаси пише също предговора и приложението към книгата на Kasia Boddy "История на бокса: от Древна Гърция до Майк Тайсън", публикувана от издателство Odoya.

По случай Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. той е официално награден от МОК, Международния олимпийски комитет, като един от журналистите, отразили най-много издания на състезанието в петте кръга (единадесет). през същата година издава книгата "Maledette classifiche. Tra boxe e tennis, vita e imprese di 100 campioni" ("Проклети класации. Между бокса и тениса, животът и подвизите на 100 шампиони") за Limina. през 2014 г., годината, в която еВ чест на 80-ия му рожден ден книгата "Мохамед Али. Последният шампион, най-великият?" е публикувана от Gargoyle.