Биография - Зоро пробива стени

Андреа Зорзи, известен в бизнеса и като "Зорро", е един от най-великите играчи в международния волейбол, един от символите на италианския волейбол. Роден в Ноале (Венеция) на 29 юли 1965 г. в семейството на родители от Торело, той успява да си извоюва място като един от най-уважаваните състезатели в този спорт в световен мащаб, дотолкова, че в Япония (а може би и при нас, от Италия,нещо, което е малко шокиращо), младите момичета буквално полудяват по него, точно както паралелно в Европа по футболист като Бекъм.

Андреа Зорзи дебютира в националния отбор през 1986 г. в Бормио в един щастлив мач, в който адзурите изпращат Гърция у дома с 3:0: от този ден насам той облича фланелката на адзурите 325 пъти, като има съществен принос за много от победите, постигнати от Италия (с треньор Хулио Веласко) в нейния изключителен златен цикъл.

Израснал спортно в Падуа, преди да се изяви в Парма, той успява да се превърне в герой не само благодарение на качествата си на спортист, но и на комуникатор, който го вижда да се чувства напълно непринудено пред микрофона, опровергавайки клишето, според което спортистите трябва болезнено да хленчат, когато трябва да изразят мислите си пред обществеността.Напротив, "Зоро" притежава харизматична диалектика и умее да общува на равна нога с радио- и телевизионните журналисти. Към всичко това, което несъмнено го прави възхитителен като интелигентен и способен млад мъж, трябва да добавим и избора му на облекло, който винаги е отличителен, както и грижата за имиджа му, която го прави особено разпознаваем.

След като постига "Големия шлем" с "Максиконо Парма" през сезон 1989/1990 г. (Скудетото, Купата на носителите на купи, Световната купа за клубове, Копа Италия и Суперкупата на Европа), той се премества в Милано - градът, който се превръща в негов втори дом.

След като се премества в Тревизо за две години, той отново печели трикольора, като приключва изключителната си кариера в Мачерата. По-подробно кариерата му се развива по следния начин: от 1982 до 1984 г. играе в Падуа (Американино и Термомек), в Парма (от 1985 до 1990 г. със Сантал и Максиконо), в Милано (от 1990 до 1994 г. с Медиоланум, Мисура и Милано), в Тревизо и Мачерата (СислиТревизо от 1994 до 1996 г. и Лубе Мачерата от 1996 до 1998 г.).

висок 201 см, познавачите говорят за него като за завършен спортист, надарен не само с класа, но и със сила, съчетана с необикновен темперамент. той е събрал безброй награди, една от които е наградата за играч на годината на FIVB за 1991 г. Популярността, която е придобил, му позволява, единствен или почти единствен сред играчите наволейбол, за да послужи като "свидетелство" в някои рекламни кампании.

Днес е женен за звездата на художествената гимнастика Джулия Стачоли, с която се запознава на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Двамата наскоро основават "Kataklò Dance Theatre", първия проект за спортен театър в Италия, който вече има две постановки - "Kataklopolis" и "Indiscipline".

След тази страхотна кариера бившият волейболист вече има възможност да използва и гореспоменатите диалектически умения, тъй като се присъединява към спортния екип на RAI, занимаващ се, разбира се, с волейбол.

През последните години CEV (управителният орган на европейския волейбол) създаде "Европейско първенство за ветерани", чиито национални отбори са съставени от бивши играчи; има две категории: над 40 и над 50 години. След като навършва 40 години, Андреа Зорзи се отзовава на призива на Azzurri и се завръща, за да тренира за Европейското първенство за ветерани през 2007 г. (което се провежда в Гърция).