Биография - Boom Boom

• Големите успехи на Борис Бекер в края на 80-те години
• 90-те години
• Спадът
• Годините 2010

Той беше тенис звезда, вундеркинд на ракетата, но днес рядко се говори за него в хрониките. Малко е избледнял, звездата "Бум Бум" (както го наричаха), както донякъде е естествено за всички шампиони, които приключват кариерата си. Но може би е бил прекалено забравен, въпреки болезненото внимание, което му е било отделено.концентриран в началото на кариерата си.

Неповторимо присъствие на тенис кортовете, червенокос и с бял цвят на лицето, Борис Бекер е роден на 22 ноември 1967 г. в Лаймен, сателитно градче близо до Хайделберг (Германия). За да стане това, в което се е превърнал, не е нужно да казваме, че Бекер жертва всичко за тениса, дори прекъсва следването си след дипломирането си за средно образование (но със специално разрешение от Министерството на образованието, университетите и научните изследвания).обществено образование).

Трябва да се каже, че усилията се отплатиха: на седемнайсетгодишна възраст "червенокосият" със светкавично бързата бухалка имаше повече ликвидност в милиарди, отколкото много негови връстници, които все още се навеждаха над учебниците си. Причината е проста: на тази възраст той вече беше триумфирал на не по-малко от Уимбълдън, спечелвайки титлата на най-младия победител в историята на турнира.

През август 1984 г. става професионалист и веднага е избран за тенисист на годината.

Кариерата на Борис Бекер обаче започва на петгодишна възраст, когато баща му архитект, бивш плувец и любител тенисист, го записва на курс. На осемгодишна възраст той печели първия си турнир. След това малко по малко се издига, заедно с бившия румънски играч Йон Тириак и бившия треньор на германския отбор Гюнтер Бош.

В началото на 1984 г. в световната тенис ранглиста той заема едва седемстотин и двадесето място. През следващата година се изкачва до двадесет и пето място, но бързото му изкачване го отвежда до осмото място след гръмката му победа на "Уимбълдън".

Големите успехи на Борис Бекер в края на 80-те години

Излишно е да казвам, че от този момент нататък възходът му е неудържим, но е подкопан от всевъзможни премеждия в личния му живот. Той повтаря успеха си на Уимбълдън през 1986 г. и отново през 1989 г., но е хванат от данъчните власти, които не одобряват преместването му в Монте Карло: ход, който мирише на укриване на данъци (той дори протестира срещу него вдори в германския парламент).

Към това се прибавя и параноичният страх от отвличане. Борис Бекер сключил застрахователна полица с Lloyds of London за 14 милиарда лири срещу отвличане. страхът бил оправдан от коварното "внимание" на един луд, който бил идентифициран и осъден много години по-късно.

90-те години

Личният живот на германския шампион обаче е белязан от решението му да живее в съседство с красива чернокожа Барбара Фелтус, която е сгодена на 17 декември 1993 г., докато той очаква първото си дете - Ноа Габриел Бекер.

Според Борис расистката атмосфера около него е била непоносима. Няколко месеца преди сватбата тенисистът беше в центъра на полемика заради критиките си към собствената си страна по въпроси като расизма и вече се говореше, че ще напусне Германия, което отчасти се сбъдна с няколко години във Флорида.

Спадът

Шампионът, който спечели 49 титли на сингъл, седем от които от Големия шлем, преди да се оттегли след последния си загубен мач в четвъртия кръг на любимия му турнир "Уимбълдън", преживя наистина тъжен упадък.

Сламката, която пречупва гърба на камилата, е претърсването на вилата му в Мюнхен от финансовата полиция и присъдите за укриване на данъци, които го вкарват и в затвора. Всички събития подкопават крехката личност на "Бум Бум", която се различава от твърдата, която показва на игрищата.

Впечатлението се потвърждава и от автобиографията му, в която признава, че е бил пристрастен към хапчета и алкохол поне пет години по време на професионалната си кариера.

Годините 2010

През 2017 г. той се бори с фалит, обявен от лондонски съд. За да се справи с финансовия проблем, той продава и трофеите си. През следващата година, за да заобиколи правосъдието, чрез адвокатите си се позовава на статута си на посланик на спорта и културата в ЕС, на Централноафриканската република.