Биография - Маска с две лица

Бъстър Кийтън е роден в Пика, Канзас (САЩ), на 4 октомври 1895 г. Изключителният му талант и уникалният му и неподражаем стил като изпълнител отчасти засенчват таланта му на филмов режисьор - качества, които отчасти се дължат на факта, че от ранна възраст му се налага да решава проблеми с постановките. Син на акробати, Бъстър Кийтън израства вна мюзикхола и водевила (родителите му пътуват с "медицинско шоу"), а на тригодишна възраст Кийтън се присъединява към тях като изпълнител в един номер.

Когато баща му се обръща към алкохола и отборът се разпада, Кийтън навлиза в света на киното едва двадесетгодишен като поддържащ актьор (от 1917 до 1919 г. в не по-малко от петнадесет късометражни филма, с изключение на последните месеци на войната, през които Кийтън трябва да отбие военната си служба) за Фати Арбакъл. През 1920 г. той отваря собствено студио, като разчита на придобитите в детството си атлетични умения и на минималнитехническите познания; обгражда се с доверени хора и започва да създава кратки комедийни филми с тяхно съдействие, сред които са "Една седмица", "Съседи" и "Осъден 13".

През 1919 г. Джоузеф Шенк създава компания за производство на късометражни филми с участието на Кийтън, написани и режисирани от него. Първият филм е "Високият знак" (1920 г.), последван от дълга поредица от "двукатни" филми, които са най-доброто от комичните филми в Холивуд по онова време, включително, винаги ограничавайки се доПознавам споменатите заглавия: "Козелът", "Игралната зала" и "Лодката".

През 1920 г. Кийтън се снима в игрален филм за "Метро" - "Сапхед", по пиесата "Новата Хенриета". само три години по-късно той започва собствена игрална продукция с "Любов през вековете" (1923 г.). поредицата от последвали филми се отличава с последователност в стила и технически качества, които разкриват творческия контрол на Кийтън. сред най-известните му филмизначителни: "Damn What Hospitality" (1923), "The Ball No. 13" (1924), "The Navigator" (1924), "Seven Chances" (1925), "Me and the Cow" (1925), "Battling Butler" (1926), "The General" (1926), "College" (1927) и "Me and the Cyclone" (1928).

Кийтън е едновременно режисьор, сценарист и актьор. Следователно маската е само един от компонентите на неговото изкуство; като сценарист той работи върху теми, в които геговете произтичат един от друг, според дадена логика на разказа; като режисьор той използва монтажни трикове и оптически ефекти.

С появата на звука Кийтън се оказва обвързан с новите индустриални организации по онова време и трябва да продуцира чрез MGM. Методите на работа на големите студия не са му по вкуса и след създаването на още два неми филма ("Аз и маймуната" (1928) и "Брак напук" (1929) ) кариерата му започва да запада, въпреки че талантът му остава непокътнат. след няколко филмаКийтън се превръща в комик в евтини филми, а след това в помощник на други актьори. личният му живот се влошава със същата скорост: разводи, финансови сривове, алкохол. прекарва една година в психиатрична клиника. в продължение на десетина години Кийтън се скита като призрак из холивудските студия, режисира, пише сценарии,устен превод, анонимно или почти анонимно.

В следвоенния период няколко кратки, но интензивни изпълнения от висока класа го връщат в светлината на прожекторите: играчът на покер в "Булевардът на залеза" (Били Уайлдър), старият пианист в "Светлините" (Чарли Чаплин) и най-вече човекът, който изтрива себе си във "Филмът" (единственият късометражен филм на драматурга Самюъл Бекет). Отчаяният абсурд на театъра на Бекет се съчетава с немощната неврозана маската на Кийтън: Кийтън скрива огледалото, разкъсва снимките си и остава сам в празнотата (заключен в една стая, той се ужасява от себе си.

Едва към края на годините му признанието на новото поколение повдига духа му. Последното му представление е през 1966 г. в "Сладки пороци във Форума".

Често в интервютата, които актьорът даваше, го питаха за причината за неговата непоклатима сериозност. Той, много сериозен, разказваше следния анекдот: "Един от най-смешните хора, които съм срещал, беше водевилен актьор. Той се представяше пред публиката като "големия тъжен човек". Никога не съм виждал по-смешен". За тези, които не бяха доволни отОбяснението на Кийтън: "Създаването на комедийни филми е сериозна работа. Ако един актьор се смее на екрана, той сякаш казва на зрителя да не вярва на това, което вижда, защото то не е сериозно. Започнах с вариететни шоута, където получавах торти в лицето и разбрах едно - че колкото по-безразличен и почти учуден съм от веселието на публиката, толкова повече мога да се смея.Накратко, има един вид комик, който се опитва да се свърже с публиката, да я накара да се смее заедно с него. Що се отнася до мен, публиката се смее на мен", връщайки се към първоначалния въпрос: "Аз изобщо не намирам нищо, на което да се смея.

Избрана филмография:

- Как спечелих войната

- Аз и кравата

- Навигатор

Трите века (1923)

Нашето гостоприемство (1924)

Генералът (1926)

Операторът (1928)

Говори лесно (1932)

Sunset boulevard (1950), актьор

Limelight (1952), актьор

Филм, от Самюъл Бекет, актьор