Биография

Валерия Голино е родена на 22 октомври 1965 г. в неапол, дъщеря на гръцка художничка от египетски и френски произход и италиански германец. израства между родния си град и атина и започва кариера на модел в гръцката столица, преди да бъде открита и развита от режисьорката Лина Вертмюлер. на седемнайсетгодишна възраст дебютира във филма "Скерцо делсъдба, която дебне зад ъгъла като уличен бандит", през 1983 г.

След като се снима в "Sotto... sotto... strapazzato da anomala passione", отново за Wertmuller, в "Сляпа среща" на Нико Масторакис и във "Figlio mio infinitamente caro" на Валентино Орсини, през 1985 г. се запознава с режисьора Петер Дел Монте, с когото има романтична връзка в продължение на две години и който я режисира във филма "Piccoli fuochi" (първа номинация за наградата Nastri d'Argento), Валерия Голино Още съвсем млада тя работи за режисьори като Франческо Масели ("Storia d'amore", който ѝ носи наградата за най-добра актриса на фестивала във Венеция), Джулиано Монталдо ("Gli occhiali d'oro") и най-вече за Бари Левинсън, който я избира за холивудския шедьовър "Rain Man" през 1988 г. През същата година тя се снима в "Страх и любов" на Маргарете фон Трота, а в"Big Top Pee-wee - My Pee-wee Life" от Рандал Клейзър, на чиято снимачна площадка се запознава с актьора Бенисио Дел Торо. Двамата се влюбват и заживяват заедно в дома на Голино в Лос Анджелис на "Мълхоланд Драйв".

През тези години неаполитанската актриса работи предимно в Америка, като участва в "Пролетни води" на Йежи Сколимовски и в "Следи от любовен живот" на Питър Дел Монте. през 1990 г. се явява на прослушване за главната роля в "Хубава жена", но в крайна сметка за тази роля е избрана Джулия Робъртс: състезанието между двете се повтаря през следващата година за "Смъртоносна линия", а също и вв този случай американският преводач е този, който има предимство. Валерия Голино Въпреки това тя се утешава, като се присъединява към актьорския състав на "Самотен вълк" на Шон Пен и "Годината на ужаса" на Джон Франкенхаймер. 1991 г. е годината, в която Валерия е режисирана от Джим Ейбрахамс в комикса "Горещи изстрели!" На следващата година обаче тя отново е режисирана от италиански режисьор, избрана от Габриеле Салваторе за главната роля в "Пуерто Ескондидо", срещу Клаудио Бизио и ДиегоПо същото време тя се запознава с актьора Фабрицио Бентиволио, с когото започва връзка.

След като участва в продължението на "Горещи изстрели!", тя се снима в "Като два крокодила" на Джакомо Кампиоти и в късометражния филм "Подчинение". в тези месеци е избрана от Джеймс Камерън да играе срещу Арнолд Шварценегер в ролята на Хелън в "Истински лъжи", но е принудена да се откаже, защото е заета на снимачната площадка на гръцкия филм "I sfagi tou kokora", за чието продуциране помага: за неяПрез втората половина на 90-те години редува холивудската си кариера с италианска (като я прекъсва с участие във видеоклипа на песента на Рем "Bittersweet me"): в Америка се снима, наред с другото, в "Leaving Las Vegas" на Майк Фигис, в "Escape from Los Angeles" на Джон Карпентър, в "Side streets" на Тони Гербер и в телевизионния сериал"Паднали ангели"; в Италия обаче тя е главната героиня в "Escoriandoli" на Антонио Реза, в "Le acrobate" на Силвио Солдини и в "L'albero delle pere" на Франческа Арчибуги.

През 2000 г. напуска Калифорния и започва да се посвещава основно на италианското кино: участва във филма "Controvento" на Стефано Викарио и е многократно награждавана главна героиня във филма "Respiro" на Емануеле Криалезе, който ѝ носи номинация за "Давид ди Донатело" и "Nastri d'Argento" за най-добра актриса в главна роля. 2002 г. е годината, в която се влюбва в актьора Андреа ди Стефано иучаства във филма на Нина Ди Майо "L'inverno", за който участва и в саундтрака с песента "Maybe once more". След "Prendimi e portami via" на Тонино Зангарди и "36 Quai des Orfevres" на Оливие Маршал, през 2005 г. Валерия Голино се снима във филма на Фаусто Паравидино "Texas": на снимачната площадка се запознава с колегата си Рикардо Скамарчио, с когото се обвързва романтично.

Все по-често се ориентира към работа с италиански режисьори, участва във филмите "La guerra di Mario" на Антонио Капуано (който ѝ носи още един "Давид ди Донатело" и "Златен глобус" за най-добра актриса в главна роля) и "A casa nostra" на Франческа Коменчини; през 2007 г. обаче идва ред на филмите "La ragazza del lago" на Андреа Молайоли и "Lascia perdere, Johnny!", където е режисирана от бившия си партньорСлед "Черното слънце" на Кшищоф Зануси и противоречивия "Caos Calmo" на Антонело Грималди, Валерия се снима в "Немската фабрика" на Миммо Калопрести и "Giulia non esce la sera" на Джузепе Пичони: за този филм тя пее и "Piangi Roma" с Baustelle, песен, която печели наградата за най-добра оригинална песен на филмовия фестивал в Таормина сСребърна лента.

През 2009 г. се снима в ролята на Серджо Рубини в "L'uomo nero", а през следващата година е част от актьорския състав на "La scuola è finita" на Валерио Ялонго. Завръща се към комедията с "La kryptonite nella borsa" на Иван Котронео (за който печели Ciak d'Oro, номинация за "Златен глобус" и "Сребърна лента"), а също така се посвещава на телевизията, като участва в италианския римейк на "La kryptonite nella borsa" на Иван Котронео (за който печели Ciak d'Oro, номинация за "Златен глобус" и номинация за "Сребърна лента").През 2013 г. представя на филмовия фестивал в Кан първия си филм като режисьор - "Miele", вдъхновен от драматичната тема за евтаназията; продуцент е партньорът му Scamarcio.

През 2018 г. е назначена за "кръстница" на филмовия фестивал "Lovers" в Торино - филмов фестивал на ЛГБТ тематика. През същата година връзката ѝ със Скамарчо приключва.

През 2020 г. се снима в "Lasciami andare" заедно със Серена Роси и Стефано Акорси.