Биография

• София Годжия през 2010 г.
• Завръщане след нараняване
• 2013-2015 г.
• Годините 2016-2018
• Олимпийски шампион
• 2020-те години

София Годжия е родена на 15 ноември 1992 г. в Бергамо, второто дете на Ецио и Джулиана и по-малка сестра на Томазо. Още на тригодишна възраст тя се приближава до Светът на ски спорта да се докосне до снега по пистите на Фополо. След като се присъедини към ски клуб Ubi Banca, София Гоги се присъединява към спортния клуб Radici Group и по този начин към Rongai в Пизоне.

На 28 ноември 2007 г. дебютира във веригата FIS на национално младежко състезание в Ливиньо. Месец по-късно в Каспичан печели първите си точки с второ и първо място в супергигантския слалом. На 18 май 2008 г. дебютира в Европейската купа, отново в Каспичан, но не завършва състезанието.

През следващия сезон София е на първото стъпало на подиума в специалния слалом, супергигантския слалом и гигантския слалом на италианското първенство за аспиранти в Пила, а на състезанието на ФИС в Абетон на 19 декември 2008 г. е сред първите пет.

Следващата пролет тя е четвърта в Каспиоджо в спускането и шеста в Пила в супергигантския слалом. След като получава контузия на коляното през лятото на 2009 г., тя става постоянен член на веригата за Европейската купа, въпреки че не завършва по-високо от 22-ро място в Тарвизио в спускането: в края на сезона тя няма повече от петнадесет точки.

София Годжия през 2010 г.

По-късно тя участва в световното първенство за юноши в района на Монблан, като завършва шеста в спускането и доста над тридесетте в гигантския слалом. носителка на италианската титла в супергигантския слалом в Каспиоджо и на четири състезания на ФИС, включително едно в Санта Катерина Валфурва, състезателката от Бергамо трябваше да се съобразява с друга контузия по време на гигантския слалом, коятосе провежда в Квитфиел, Норвегия, където той отново контузва коляното си.

След това пропуска целия сезон 2010-2011 г., за да се завърне на стартовите врати през следващия, с два успеха в гигантския слалом в състезанията Fis в Зинал. През декември 2011 г. се присъединява към спортните групи на Фиаме Джиале, като е зачислена към Guardia di Finanza, а няколко дни по-късно е повикана в Италиански отбор за Световната купа за първи път: той обаче не успява да завърши гигантския слалом в Лиенц.

София Годжия

През февруари 2012 г. София за първи път се качва на подиума в Европейската купа в Ясна, в супергигантския слалом, а след няколко дни постига и първия си успех - в Села Невеа в суперкомбинацията. Зад ъгъла обаче се появява друга много сериозна травма: фрактура на тибиалното плато с разтягане на страничните връзки на двете колена. Оскъдна утеха е третото мястов генералното класиране на Европейската купа с успех в суперкомбинираната купа.

Завръщане след нараняване

След като се завръща към състезанията, през сезон 2012-2013 г. тя печели три победи в Европейската купа, включително две в спускането и една в гигантския слалом, в допълнение към две втори места в гигантския слалом и едно в спускането. Така София Годжия, заема второ място в общото класиране.

В Световната купа, от друга страна, тя е повикана за три гигантски слалома, но не успява да стигне до финала в Санкт Мориц, Куршевел и Семеринг. въпреки това тя е повикана за Световното първенство в Семеринг, където се състезава в супергигантския слалом, в който никога не се е състезавала в Световната купа: във всеки случай успява да завърши само на пет стотни от секундата след словенката Тина Мазе.швейцарката Гут и американката Манкузо. на състезанието "Дъга" тя се състезава и в суперкомбинацията, като завършва седма, а в спускането е сред първите двадесет.

2013-2015 г.

През следващия сезон Годжия става постоянен член на отбора за Световната купа и на 30 ноември 2013 г. постига първото си класиране в топ 10 със седмо място в Бийвър Крийк в супергигантския слалом. Отново обаче контузия спира възхода ѝ: след операция на предната кръстна връзка на лявото коляно тя е принудена да окачи обувките си.нокти до края на сезона.

Тя се възползва от почивката, за да коментира Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. по Sky заедно с Джанмарио Бонзи и Камила Алфиери. През сезон 2014-2015 г., след като пропуска първите състезания, за да се възстанови от контузия, София се завръща в Световната купа с 30-о място в Лейк Луиз в супергигантския слалом.

Отново здравословен проблем компрометира резултатите ѝ: през януари тя е принудена да спре заради киста в лявото коляно. За сезон 2015-16 г. обаче е потвърдена в отбора за Световната купа, където започва да се отличава с резултатите си в гигантския слалом.

Годините 2016-2018

Преди началото на сезон 2016-17 г. той се присъединява към многофункционалния отбор: през ноември 2016 г. за първи път застава на подиума в Килингтън в гигантския слалом, а през март печели в супергигантския слалом и спускането в Пьонгчанг, на пистите, които ще бъдат домакини на Олимпийските игри през следващата година. Сезон 2016-17 г. завършва с трето място в генералното класиране, тринадесет места и 1197 точки: двойно първо място вИталия, тъй като нито един италиански спортист не е успявал да постигне толкова важни цели.

Друг рекорд е класирането на подиума в четири от петте дисциплини: липсва само специалният слалом. На световното първенство в Санкт Мориц през 2017 г. София Годжия е единственият италианец, спечелил медал - бронз в гигантския слалом.

Олимпийски шампион

Тя се реабилитира за частичното разочарование на Олимпийските игри през следващата година, когато спечели златния медал в спускането пред норвежката Мовинкел и американката Линдзи Вон. Също през 2018 г. тя спечели Световната купа в спускането, само с три точки пред самата Вон. През октомври същата година, само дни преди старта на Световната купа, Софияотново спира заради счупена малеола, която я възпрепятства да участва в състезания в продължение на няколко месеца.

2020-те години

Периодът между 2019 г. и 2020 г. за съжаление е белязан от още една контузия. На 9 февруари 2020 г. София пада в супергигантския слалом в Гармиш и така трябва да се справи със сложна фрактура на лявата лъчева кост. Сезонът завършва с два подиума: победа и второ място, и двете в супергигантския слалом.

Изключителната устойчивост на София Годжия я връща на Олимпа на световните ски през 2021 г., когато тя става първата италианка, спечелила четири последователни състезания по спускане.

За съжаление, в края на януари 2021 г. идва поредният кошмар: поредната контузия, този път - абсурдно - настъпила не по време на състезание (паднала при завръщане в долината след отмяна на състезание в Гармиш поради лошо време), я принуждава да пропусне световното първенство в Кортина д'Ампецо и да се оттегли от Световната купа. В края на същата година тя се завръща към състезанията и го прави с темперамент на истинска шампионка: в три последователни дни (3, 4 и 5 декември) тя спечели състезанията по спускане (две) и супергигантски слалом (едно) в Лейк Луиз, Канада. Истински феномен. Няколко дни по-късно, на 18 декември, дойде и седмият ѝ пореден успех в дисциплината спускане: тя стана първа във Вал д'Изер, Франция. Така тя спечели втората си Световна купа по спускане, със 70точки пред швейцарката Корин Сутер.

2022 г. е годината на Зимните олимпийски игри в Пекин. София е избрана за важната роля на знаменосец на италианската делегация. Няколко дни преди назначението тя отново се контузва в Кортина. 23 януари е; диагноза: изкълчване на лявото коляно с частично увреждане на кръстните връзки и микрофрактура на фибулата. Но София прави ново чудо и 23 дни по-късно еотново се състезава в Пекин - въпреки че се отказа от церемонията по откриването и по този начин не носеше трикольора.

На Олимпийските игри тя се отказа от състезанието в Супер Г, за да се концентрира върху спускането: спечели сребърен медал, като извърши сензационен подвиг. зад нея друга италианка: Надя Делаго, бронзова. София Годжиа, спортистката-чудо, се стреми към Зимните олимпийски игри през 2026 г., които ще се проведат в Италия, в Милано и Кортина.

През март 2022 г. той донесе третата си победа в кариерата за Световната купа в спускането. В края на годината се завърна да се състезава в Сент Мориц в спускането: на 16 декември счупи ръката си, когато се удари в един от стълбовете; спешно отиде в Милано за операция и няколко часа по-късно се върна на същия склон за второто спускане. Той преодоля всички ограничения, като спечели състезанието ссчупена ръка.

През сезон 2022-2023 г. печели Световната купа по спускане за четвърти път.