Биография - Италиански комедии

Когато се каже "свещено чудовище", никога този термин не е бил толкова подходящ, колкото в случая с Марио Моничели, историческа фигура на италианското кино, създател на изключителни заглавия в огромния каталог, който носи името Италианска комедия .

Роден на 16 май 1915 г. в семейство от мантуански произход, Марио Моничели израства във Виареджо през 30-те години на ХХ век, дишайки въздуха на модните плажове, които тогава са център на оживена литературна и артистична дейност.

Учи в класическата гимназия "Джиосуе Кардучи", а към киното се насочва в Тирения, благодарение на приятелството си с Джакомо Форцано, син на основателя на студията "Пизорно". В този контекст той формира специфичния язвителен и непочтителен тоскански дух, който играе толкова голяма роля в кинематографичната поетика на Моницели (много от шегите, разказани в известния филм "Amici miei", превърнал се вкулт към жанра, са вдъхновени от реални епизоди от неговата младост).

След експериментите си с малки стъпки и пионерския "Pioggia d'estate", заснет през 1937 г. с група приятели, дебютът му като професионален режисьор се състои през 1949 г. в партньорство със Стено с филма "Totò cerca casa". умел разказвач на истории, чужд на всякакъв опушен режисьорски интелектуализъм, Марио Моничели има ефективен и функционален стил, филмите му текат перфектно, без да карат човек да възприемаприсъствие на камерата.

Някои заглавия са го оставили завинаги в историята на киното: "I soliti ignoti" от 1958 г. (с Виторио Гасман, Марчело Мастрояни, Тото, Клаудия Кардинале), смятан от мнозина за първия истински крайъгълен камък на Италианска комедия La grande guerra" (1959 г.), комична и антиреторична фреска, посветена на Първата световна война; "L'armata Brancaleone" (1966 г.), в която той измисля едно смешно Средновековие, което ни разказва за днешния ден на необичаен макаронен език, станал епохален.

И отново "La ragazza con la pistola" (1968), вече споменатите "Amici miei" (1975), "Un borghese piccolo piccolo" (1978) и "Il marchese del Grillo" (1981) с великия Алберто Сорди, до по-нови творби като възхитителната "Speriamo che sia femmina" (1985), разяждащата "Parenti serpenti" (1992) или непочтителната "Cari fottutissimi amici" (1994, с Паоло Хендел).

През 1995 г., по случай 80-годишния му юбилей, община Виареджо го удостоява с почетно гражданство.

Умира, като се самоубива на 29 ноември 2010 г., скачайки от прозореца на болницата "Сан Джовани" в Рим, където е хоспитализиран заради рак на простатата.