Биография - Рим в сърцето

• Антонело Вендити през 2000-те години
• Годините 2010

Роден на 8 март 1949 г. в Мерано (въпреки че някои източници посочват, че е роден в Рим на улица Зара, квартал Триест), Антонело Вендити е насочен още в ранна възраст от майка си, Ванда Сикарди, учителка по латински и гръцки език, да изучаваНо прекалено академичното изучаване на инструмента, както и една твърде притеснителна баба, го принуждават да се откаже рано от пианото.

По време на гимназиалните си години той попада във Фолкстудиото ("Джулио Чезаре") първоначално като зрител, а след това предлага свой собствен репертоар, чиито водещи песни са "Sora Rosa" (посветена на баба му) и Rome Capoccia "Именно по време на гимназиалните си години той се запознава с двама бъдещи творци: Франческо Де Грегори и актьора и режисьор Карло Вердоне, с които винаги ще остане близък приятел и ще си сътрудничи в артистичен план (Вендити записва саундтрака на "Troppo forte", а Карло Вердоне свири на барабани в два албума на Вендити - "Venditti e segreti" през 1986 г. и"Вземете този горчив плод" от 1996 г.).

През 1972 г. издава първия си албум, "Theorius Campus", в кондоминиум с приятеля си от цял живот Франческо Де Грегори, като си поделят двете страни на плочата, първата от Де Грегори, а втората от Вендити, на които се появяват гореспоменатата "Sora Rosa" и по-известната "Roma Capoccia".

В артистично отношение той изживява 70-те години на ХХ в. с голямо брожение и участие, издавайки почти по един албум годишно и превръщайки се в един от основните стълбове на италианската музика на певците и композиторите. Антонело Вендити има голяма заслуга за това, че е първият италиански певец и композитор, който използва музиката, за да говори за политика ("Compagno di scuola"), наркотици и секс ("Lilly"), във време, когатоАргументи, които довеждат и до неприятни последици за него. Нека си припомним обвинението в очерняне на държавната религия през януари 1974 г. за песента "A Cristo", изпълнена публично в Teatro dei Satiri в Рим, за което Вендити е подведен под отговорност.

Несъмнено по-романтични и сантиментални са 80-те години на ХХ век, където виждаме един Вендити, който се променя и по лични причини (бракът му с актрисата Симона Ицо, продължил само три години) и насочва вниманието си към сантимента. Това е периодът на неговата слава: подпомогнат, без съмнение, от страстта му към футбола и неговия отбор - Рома - благодарение на концерта в Circo Massimo сна която Антонело Вендити отпразнува второто си скудето и на която присъстваха 250 000 души, значително увеличи известността му.

По този повод Вендити написва "Grazie Roma", която все още е заключителната песен на всеки мач на отбора на "Стадио Олимпико".

В края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век Вендити записва красиви албуми, които го връщат на върха на класациите, както в ранните му години. 1988 г. "In questo mondo di ladri" и 1991 г. "Benvenuti in paradiso" се продават в около един милион копия, благодарение и на красиви любовни песни като "Ricordati di me" и "Amici mai".

Краят на хилядолетието носи и добри новини в професионалната и извънтрудовата сфера. На 8 март 1999 г. той празнува 50-ия си рожден ден в университета "Ла Сапиенца" в Рим и по този повод получава дипломата си по право, която получава в началото на 70-те години на миналия век.

Антонело Вендити

Антонело Вендити през 2000-те години

Новото хилядолетие започва с още една добра новина. През 2001 г. Roma Calcio печели третото си Scudetto и Antonello не се замисля дали да представи нова песен за празника, както прави през 1983 г. в Circo Massimo. На изпълнението присъстват около един милион фенове, което доказва известността и значимостта на певеца и автора на песни на италианската музикална сцена.

Минават само две години и през 2003 г. излиза нов албум. Идва ред на "Che fantastica storia è la vita" ("Каква фантастична история е животът"), който в осем песни обобщава неподправеността на римския певец. Leit-motiv любовта към живота, която всеки мъж никога не бива да изоставя. Сред песните в албума са, освен едноименната, "Con che cuore" и "Lacrime di pioggia", със сантиментален оттенък, "Ruba scritta", написана през 1968 г. и публикувана само от Mia Martini през 70-те години, "Il sosia" и "Non c'è male", на чийто фон е политиката на настоящето и миналото.

През 2009 г. издава книга, озаглавена: "Важното е да си нещастен", автобиографичен роман. Заглавието се отнася до фраза, която майка му му казвала.

Годините 2010

Предхождана от песента "Уникален (Моята вреда и любов)" В края на ноември 2011 г. излиза албумът "Unica". За следващия албум е необходимо да се изчака до 2015 г., когато излиза "Tortuga", изпреварен от излизането на сингъла "Cosa avevi in mente". На следващата година, през 2016 г., излиза втората ѝ книга, озаглавена "Nella notte di Roma".