Биография - Живот на терен

Роден в Кузано Милано (Ми) на 17 март 1939 г., освен изключителните победи, които печели с фланелката на "росонерите", кариерата му на футболист включва и тежките, но верни двубои с легендарния Пеле.

След задоволителна кариера като играч в ролята на полузащитник и кратък престой на скамейката на Милан, той започва да тренира Ювентус през 1976 г. Това е смело решение на тогавашния президент на Ювентус Джампиеро Бониперти, който решава да повери на младия Трапатони една от най-престижните скамейки във висшата лига. Този избор се оказва печеливш, тъй катоЛовецът (както го наричат всички футболни фенове) успява да спечели трикольора и да триумфира в Купата на УЕФА, побеждавайки на финала испанския Атлетико Билбао.

След като приключва футболната си кариера във Варезе, той избира да се занимава с треньорство. Има късмета да дебютира веднага в престижни отбори: след кратък престой в Каляри и Фиорентина е повикан от Милан, Ювентус, Интер Милано и Байерн Мюнхен.

Уменията му се проявиха веднага, дотолкова, че резултатите бяха многобройни, особено с пиемонтския отбор. Само за да ви дам сметка, говорим за осем шампионски титли (шест с Ювентус, една с Интер и Байерн), една Шампионска купа с Ювентус, една Междуконтинентална купа, отново с клуба от Торино, и три Купи на УЕФА (две с Юве и една с Интер).Палмата му се допълва от Суперкупата на Европа, Суперкупата на Италия, две Купи на Италия и една Купа на Германия. На 6 юли 2000 г. ломбардският треньор, женен и баща на две деца, получава престижно назначение: става старши треньор на италианския национален отбор на мястото на подалия оставка Дино Дзоф.

На 3 септември 2000 г. в Будапеща той дебютира на пейката на "адзурите" в мача Унгария-Италия от квалификационния кръг за Световното първенство през 2002 г., завършил 2:2. А на 7 октомври 2000 г. е първата победа: 3:0 на "Меаца" срещу Румъния. Почти година по-късно - на 6 октомври 2001 г. - Италия завършва на първо място в квалификационния кръг и влиза във финалната фаза на Световното първенство през 2002 г.на Япония и Корея.

Като играч има 284 участия в Серия А, почти всички с фланелката на Милан; в националния отбор изиграва 17 мача, като отбелязва един гол. От терена печели две Скудети, една Копа Италия, две Европейски купи, една Купа на носителите на купи и една Междуконтинентална купа.

На пейката отборът, с който е бил най-близо, е Ювентус: той води торинци не по-малко от 13 сезона. другите отбори, в които е останал най-дълго, са Интер (пет години), Байерн Мюнхен (три) и, разбира се, последният му ангажимент - Фиорентина (две години). общо той печели двадесет трофея: седем Скудети, две Купи на Италия, една Купа на носителите на европейски купи, една Купа на носителите наКупи на Уефа, Междуконтинентална купа, Суперкупа на Европа, Купа на Суперлигата. В Германия печели Скудетото, Купата на Германия и Суперкупата на Германия.

С тези цифри не е изненадващо, че той е италианският треньор, който е спечелил най-много победи. Днес, вече не много млад, го очаква трудната задача да изведе италианския национален отбор до Световното първенство.

През 1999 г., от друга страна, той е главен герой на зрелищно избухване срещу играчите на Байерн (незабавно заснети от камерите), които според него са виновни за липсата на професионализъм. Видеозаписът от тази пресконференция се превръща в истински "култ" и буквално обикаля света, потвърждавайки обаче изключителния искрен и кристално чист характер, който всички ценят.в италианския треньор, както и голямата му честност и справедливост, водещи ценности през целия му живот.

Ловецът приключи приключението си начело на националния отбор в Португалия след горчивото отпадане от Европейското първенство през 2004 г. За негов наследник на скамейката на адзурите бе обявен Марчело Липи.

И Португалия е страната, която го вика: той сяда на пейката на Бенфика за първенството през 2004/2005 г. и води клуба до спечелването на националната титла след 11 години. въпреки че договорът му предвижда две години на пейката на Португалия, в края на сезона Ловецът обявява, че иска да се върне в Италия със семейството си. но през юни 2005 г. подписва нов договор с отбораСлед един посредствен шампионат, в началото на 2006 г. той е освободен от отговорност.

През май 2006 г. става треньор и технически директор на австрийския отбор Ред Бул Залцбург, където в първия си сезон е подпомаган от бившия си играч от Интер Лотар Матеус (по-късно заменен от Торстен Финк): на 29 април 2007 г. печели първенството пет дни по-рано. С този успех националните титли, спечелени от Ловеч като треньорстават десет, в четири различни държави (Италия, Германия, Португалия и Австрия). Рекордът се споделя и от друг треньор - австриеца Ернст Хапел.

През 2008 г. напуска Австрия, за да заеме поста треньор на ирландския национален отбор, който заема до септември 2013 г.