Биография - Г-н Пинк е начело

Актьор със сюрреалистичен поглед и един от най-интересните режисьори на американската сцена - макар че в това си качество се е посветил на телевизионни продукции, макар и на високо ниво, като например сериала "Семейство Сопрано" - Стив Винсънт Бушеми е роден на 13 декември 1957 г. в нюйоркския квартал Бруклин.

Израснал в Лонг Айлънд, по средата между лукса и прекалената скромност, той започва да се интересува от актьорско майсторство още в гимназията. След като завършва, работи четири години като пожарникар: тежки години, в които е подложен на нервни жертви и живот, изпълнен с рискове и капани.

Ако не репетира вечер пред огледалото вкъщи, не прави нищо друго. Един прекрасен ден той взема решение: следва зова на сърцето си и се премества в Ийст Вилидж в Манхатън, за да учи актьорско майсторство в института "Лий Страсбърг", откъдето са тръгнали много звезди.смелостта е възнаградена.

Току-що е завършил училище, когато през 1986 г. режисьорът Бил Шерууд го избира да изиграе Ник, рок певец, болен от СПИН, в "Parting Glances", един от първите игрални филми по темата за болестта (самият Шерууд умира от СПИН през 1990 г.), тест, който му позволява да навлезе в донякъде езотеричната и окултна сфера на независимото кино (в Америка, където доминират големите компании).

Те са актьори, режисьори, писатели и интелектуалци, които се опитват да се освободят от господството на големите холивудски продуцентски компании, които са способни да произвеждат само готови продукти, повторени хиляди пъти... Така наречените "вече видяни".

Но Стив Бушеми е на друго мнение. Той иска да прави нещо, за което си струва да станеш и да се стремиш към него, без да се налага да правиш непременно нещо "артистично", но поне нещо, което не е напълно мимолетно. Той влага всичко от себе си: над 60 филма от средата на 80-те години на миналия век.

Една истинска "звезда" не успява да се превърне в такава, не успява, дори ако един прекрасен ден се появят двама луди с фамилията Коен и му предложат филм. Те са тези, които всички ще познават като братя Коен, и "Бартън Финк" е пример за ползотворно сътрудничество във филм, който не е точно комерсиален; след това, десетилетие по-късно, идва "Фарго". Другият господин, който чука на вратата мувратата, за да му предложи роля, се казва Куентин Тарантино.

Той все още не е известен, но с "Кучетата от резервата" (в който Стив, в ролята на г-н Пинк, прави страхотно изпълнение) и особено с "Pulp Fiction" ще помогне за налагането на нов стил в американското кино.

За Стив Бушеми идват "Con Air" (с Джон Малкович, Никълъс Кейдж), "Големият Лебовски" (с Джеф Бриджис, Джон Гудман), "Финална фантазия", "Армагедон" (с Брус Уилис, Бен Афлек) и други заглавия. Работил е с режисьори от калибъра на Олтман, Джармуш, Ивори, Родригес и др.

Както вече споменахме, Стив Бушеми има богат опит и като режисьор. Дебютът му датира от 1992 г. с късометражния филм "Какво се случи с Пит", на който е сценарист и изпълнител на главната роля, но е режисьор и на няколко епизода от телевизионните сериали "Убийства: живот на улицата" и "Оз", както и на споменатия по-горе "Семейство Сопрано".

През 1996 г. пише, режисира и участва в първия си пълнометражен филм "Бар мухи", вдъхновен от декадентските разкази на прокълнатия писател Чарлз Буковски. През 2000 г. прави нов опит с трогателния "Фабрика за животни".

Като пожарникар в Ню Йорк от 1980 до 1984 г., ден след атентатите от 11 септември 2001 г., Стив Бушеми отива в старата си пожарна, за да предложи анонимно услугите си, и работи в продължение на една седмица, по дванадесет часа на ден, на "ground zero" в търсене на оцелели сред развалините.

След "Самотният Джим" (2005 г.) той се завръща зад, но и пред камерата през 2007 г., за да заснеме "Интервю" - римейк на филма на убития холандски режисьор Тео Ван Гог; филмът разказва за интервю на звезда от сапунена опера, взето от разочарован и саморазрушаващ се журналист.