Биография - Комунистите ядяха ли деца?

Известните негови снимки не са никак обнадеждаващи. Очевидно така е искал да изглежда пред бедните си жертви, примамвани по най-любезния и нежен начин. Не на последно място, защото много от тях не са били нищо повече от бедни, беззащитни деца. За тяхно нещастие те не са могли да си представят, че "добрият" джентълмен пред тях за съжаление ще остане в историята като един отчудовищни известни серийни убийци.

Роден в Украйна на 16 октомври 1936 г., син на селяни, Андрей Чикатило израства в малко село. С избухването на Втората световна война баща му е заловен от германците: той се завръща у дома едва след много години. За детството му обаче се знае много малко, а въпросите, които медицината задава за него, се въртят като запис на луд в търсене на това как една личностможе да е възникнало толкова тревожно.

Единствената опора е слухът, че Чикатило е бил прекомерно разтревожен от историята за смъртта на брат си Степан, който първо е бил убит, а след това изяден от гладуващите тълпи по време на големия епизод на глада в Украйна през 1930 г. Никакъв документ обаче не е успял да докаже съществуването на предполагаемия брат. Тази предполагаема трагедия за негореални, го белязаха дълбоко и вероятно го накараха да повярва, че трябва да изкупи някаква вина. Наред с този семеен кошмар Андрей страдаше от сексуална дисфункция, която го направи импотентен.

Други обаче тълкуват историята му като болен продукт на glasnost Съветския съюз и последвалото разпадане на идеалите, в които е вярвал цял живот (Чикатило не пренебрегва политическата ангажираност, тъй като е активен член на Комунистическата партия), както е показано например в неотдавнашния филм по негов сценарий, ужасяващия "Евиленко".

Ако погледнем назад към етапите от живота му, със сигурност ще открием редица провали, които може би са подкопали крехкото му психическо равновесие, но които в светлината на рационалността не изглеждат толкова сериозни.

През 1954 г. Андрей Чикатило подава молба за записване в Юридическия факултет на Московския университет, но не е приет. След това, преместил се в малък град северно от Ростов, той си намира работа като телефонист, но интеграцията му с местните хора е трудна и несигурна. Въпреки това имиджът му е безупречен, както и придържането му към партийната практика.

През 1963 г. се жени за Фаина, приятелка на сестра му Татяна, от която има две деца (през 1965 г. Людмила и през 1969 г. Юрий). През 1971 г., след много жертви, Чикатило най-накрая получава диплома по руска литература от Свободния университет по изкуствата в Ростов и така може да започне по-пълноценна преподавателска кариера.

За съжаление отношенията му с учениците скоро се оказват критични. Собствените му ученици му се подиграват, не го харесват, както се случва с много учители, но нищо не подсказва, че зад тази твърде интегрирана личност се крие убиец.

И все пак този анонимен и незначителен буржоа, скрит в сивите гънки на обществото, в което живее, е маниак, който убива повече от петдесет и двама души, предимно деца, след като ги измъчва и осакатява. В някои случаи той заразява жертвите си дори след смъртта, с епизоди на канибализъм.

Той е осъден на смърт и екзекутиран в Москва на 16 февруари 1994 г.

Две психиатрични клиники поискали трупа му за изследване, като предложили големи суми пари. Според непотвърдени слухове останките му сега почиват в някакъв институт, за да бъдат оценени от науката.