Биография - чрез физически и психически места

Даян Немеров е роден в Ню Йорк на 14 март 1923 г. в богато еврейско семейство от полски произход, собственици на известната верига магазини за кожи "Russek's", наречена на името на основателя, дядото на Даян по майчина линия.

Второто от три деца - най-голямото от които, Хауърд, ще стане един от най-ценените съвременни американски поети, а най-малката Рене - известна скулпторка - Даяна изживява сред удобство и грижовни бавачки свръхзащитено детство, което може би ще се превърне в отпечатък на чувството за несигурност и "отчуждението от реалността", повтарящи се в живота ѝ.

Тя посещава Етичното училище за култура, а след това до 12-и клас - училището "Фийлдстоун" - училища, чийто педагогически метод, основан на религиозната хуманистична философия, отрежда доминираща роля на "духовното подхранване" на творчеството. Така художественият ѝ талант се проявява още в ранна възраст, насърчаван от баща ѝ, който я изпраща, още дванадесетгодишна, на уроци по рисуване вилюстратор от "Russek's", Дороти Томпсън, която е била ученичка на Джордж Грос.

Гротескното разобличаване на човешките недостатъци от този художник, с чиито акварели я запознава учителят ѝ, намира благодатна почва в живото въображение на момичето, а сюжетите на картините ѝ се помнят като необичайни и провокативни.

На четиринайсетгодишна възраст се запознава с Алън Арбъс, за когото се омъжва веднага щом навършва осемнайсет години, въпреки съпротивата на семейството му, на чието обществено положение е смятан за неадекватен. Те ще имат две дъщери: Дун и Ейми.

От него тя усвоява занаята на фотографията, като дълго време работят заедно в областта на модата за списания като Vogue, Harper's Bazaar и Glamour. Под неговата фамилия, която запазва дори след раздялата им, Даяна се превръща в противоречива фотографска легенда.

Съвместният живот на двойката Арбъс е белязан от важни срещи, тъй като те участват в оживения артистичен климат на Ню Йорк, особено през 50-те години, когато Гринуич Вилидж се превръща в забележителност за битническата култура.

По това време Даян Арбъс се запознава, освен с прочути личности като Робърт Франк и Луис Форер (да споменем само тези, които ще я вдъхновят най-пряко), и с младия фотограф Стенли Кубрик, който по-късно като режисьор на "Сиянието" ще даде на Даян известен "цитат" в халюцинаторното явление на две заплашителни момичета близначки.

През 1957 г. тя се развежда със съпруга си (самият брак по това време е в криза) и напуска студиото на Арбъс, в което ролята ѝ е била на творческа подчиненост, за да се посвети на по-лични изследвания.

Около десет години по-рано тя вече се е опитала да се откъсне от модата, привлечена от по-реални и непосредствени образи, като е учила за кратко при Беренис Абът.

Сега тя се записва на семинар при Алексей Бродович, който вече е художествен директор на Harper's Bazaar и защитава значението на ефектността във фотографията; въпреки това, чувствайки, че това е чуждо на нейната собствена чувствителност, тя скоро започва да посещава класове в Новото училище при Лизет Модел, към чиито нощни снимки и реалистични портрети се чувства силно привлечена.решаващо влияние, но не като го прави свой подражател, а като го насърчава да търси свои собствени теми и стил.

След това Даян Арбъс се посвещава неуморно на собствените си изследвания, като се движи по места (физически и психически), които винаги са били забранени за нея, заимствани от строгото възпитание, което е получила. Тя изследва бедните предградия, четвърторазредните представления, често свързани с травестизма, открива бедността и моралните недъзи, но преди всичко намира центъра на своя интерес вОчарована от този мрачен свят на "чудесата на природата", през този период тя усърдно посещава Музея на чудовищата "Хуберт" и неговите изложби на изроди, с чиито странни герои се среща и снима насаме.

Това е само началото на едно изследване, целящо да проучи разнообразния, колкото и да се отрича, свят, паралелен на този на признатата "нормалност", което ще я накара, подкрепена от приятели като Марвин Израел, Ричард Аведон, а по-късно и Уокър Еванс (които признават стойността на нейната работа, макар и най-съмнителна), да се движи сред джуджета, гиганти, травестити, хомосексуалисти, нудисти, умствено изостанали и близнаци, но също иобикновени хора, уловени в несъвместими отношения, с онзи поглед, който е едновременно дистанциран и съпричастен, което прави образите му уникални.

През 1963 г. получава стипендия от фондация "Гугенхайм", а втора получава през 1966 г. Успява да публикува свои снимки в списания като Esquire, Bazaar, New York Times, Newsweek и London Sunday Times, като често предизвиква остри спорове; същите спорове съпътстват и изложбата му в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк през 1965 г., озаглавена "Последни придобивки", където той излага някои от своите творби,От друга страна, нейната самостоятелна изложба "Нови документи" през март 1967 г. в същия музей е по-добре приета, особено от света на културата; не липсват критики от страна на доброжелателите, но Даян Арбъс вече е призната и утвърдена фотографка. От 1965 г. нататък тя преподава в различни училища.

Последните години от живота му са белязани от пламенна дейност, може би и с цел да се пребори с честите пристъпи на депресия, на които е бил жертва, чрез живи емоции; хепатитът, от който се е заразил през тези години, и масовата употреба на антидепресанти са подкопали и физиката му.

Даян Арбъс се самоубива на 26 юли 1971 г., като поглъща голяма доза барбитурати и си прерязва вените.

Година след смъртта ѝ МОМА ѝ посвещава обширна ретроспектива, а тя е и първата сред американските фотографи, която е домакин на Венецианското биенале - посмъртни признания, които засилват славата ѝ, която за съжаление все още е свързана с наименованието "фотограф на чудовища".

През октомври 2006 г. по кината излиза филмът "Фур" по романа на Патриша Босуърт, който разказва историята на живота на Даян Арбъс, изиграна от Никол Кидман.