Биография - Симпатия за бързо оправяне

Артист с огромна човешка дълбочина, надарен с много скромност, самовзискателност и голямо уважение към публиката, Джорджо Панариело е роден във Флоренция на 30 септември 1960 г. Приет от Версилия, Панариело е постоянно присъствие в света на италианския шоубизнес, с толкова висок рейтинг и признание, че е един от най-големите любимци на публиката.

Благодарение на голямата си изразителна сила Панариело преминава с голяма лекота през всички медии на шоубизнеса - от театъра, през телевизията, до големия екран, като успява да прояви своя бърз талант във всеки контекст, благодарение на трансформацията, на която е несравним майстор.

Артистичният му дебют идва, когато печели второто издание на "Stasera mi butto", последвано от участието му като имитатор в множество телевизионни програми.

Но именно във "Vernice fresca", редом с известния водещ и приятел Карло Конти, Джорджо Панариело успява да разгърне природата си на комик и актьор на безброй персонажи. Наред с телевизионната си кариера Джорджо може да се похвали с дълъг театрален опит, който започва с "Quaderno a quadretti" през 1992 г., последван от "Vicini birichini", в който вече се появяват най-известните му герои.

Експлозията сред широката публика настъпва с "Aria fresca", излъчвана по Videomusic, последвана от театралното шоу "Panariello sotto l'albero" (Панарильо под дървото), с което тосканският комик разпродава Teatro Tenda във Флоренция за две седмици подред с над 24 000 посетители.

Благодарение на Маурицио Костанцо Джорджо Панариело дебютира през 1997 г. в театър "Париоли" в Рим с "Boati di silenzio". След това спектакълът е представен в Ciak в Милано, Palasport във Флоренция и още няколко града в Италия, където винаги е разпродаден.

Благодарение на изключителния си успех сред публиката и критиката Джорджо привлича вниманието на киното. Групата Cecchi Gori му предлага възможността да работи в първия филм на Умберто Марино, "Най-накрая сам" (1997), а след това като сценарист и режисьор на неговия "Bagnomaria" (1999), написан в шест ръце с бащите на италианската брилянтна комедия Де Бернарди и Бенвенути.

През 2000 г. е в ефир в праймтайма, в събота, по RaiUno с пет епизода на предаването "Torno sabato". благодарение на успеха му телевизията го коронясва за откровение на годината с две престижни награди - телевизионния "Оскар" и "Telegatto". в "Torno sabato" Джорджо Панариело играе персонажи като спасителя Марио, детето Симона, пиара на дискотека "Китикака" вОрбетело - всестранно развит и с малък мозък, Мериго - пияницата, госпожа Италия, Лельо Великолепния и Раперино - дядото. С този опит той показа и таланта да може да "пробие" видеото като изпълнител на монолог: достигна до над единадесет милиона зрители.

От 2000 г. е и филмът му "Al momento giusto", написан заедно с млад сценарист, към който се присъединява актьорът и комик Карло Пистарино (автор и спътник и в съботната телевизионна вечер).

През 2001 г. Джорджо се завръща на театралната сцена с новия спектакъл "Panariello...chi?", отново режисиран от Джампиеро Солари; на сцената с него е музикантът и певец Паоло Бели.

През септември влиза в сърцата на много италианци с пътуващото телевизионно предаване "Torno sabato - la lotteria" - съботно вариететно предаване по Raiuno, свързано с италианската лотария, което достига средно до осем милиона зрители на епизод. благодарение на предаването през 2002 г. Джорджо Панариело печели три телевизионни Оскара и Telegatto за вариете на годината.

Следват поредица от турнета, характеризиращи се с впечатляващ брой "разпродажби": през юли 2002 г. започва лятното шоу "Panariello d'estate", което обикаля главните ваканционни курорти на Италия; от ноември до февруари 2003 г. той повтаря 70 пъти театралното си турне "Chissà se sarà uno show"; през пролетта на 2003 г. гъвкавият Джорджо се завръща вИталианските сцени, като се превъплъщава в ролята на един от най-класическите и забавни герои на международния комичен театър: Monsieur Jourdain в "Буржоазният джентълмен" на Молиер (повторена през зимата на 2004 г.); през лятото на 2003 г., само с осем дати, обикаля основните туристически курорти в Централна Италия с театралното представление "Chissà se sarà uno show".

Този последен опит е тест в очакване на следващия голям телевизионен ангажимент в събота вечер, естествено продължение на предишните. Така се появява "Torno sabato ... e tre" (Ще се върна в събота ... и три), който го превръща в шампион по рейтинг. След отличните резултати Джорджо е избран от RAI за свидетел на кампанията за абонамент за телевизионни такси за 2004 г.

През април 2004 г. Джорджо Панариело каца в Америка само за две дати (Ню Йок и Кънектикът), за да донесе широки усмивки на присъстващите италиански общности. Обичта на публиката отново е топла и зашеметяваща. Следващото лято той обикаля Италия с шоуто "Джорджо на сцената" - лятно турне, с което Джорджо иска да покаже как се случва истинското шоу зад кулисите.

С безкраен багаж от персонажи и имитации (примерът на Ренато Зеро, когото Джорджо много обича, е само един от тях), неуморният Джорджо Панариело, чиито изненади не спират, се завръща през октомври 2004 г., капитан и диригент на съботните вечери на RaiUno, с програма, чието заглавие отдава почит на известната песен на Рино Гаетано "Ma il cielo è sempre più blu" (Но небето винаги е по-синьо).

В края на февруари 2006 г. той се завръща като водещ на най-важното събитие на Rai за сезона - фестивала в Сан Ремо. До него е красивата Илари Блази.

През 2020 г. той публикува много деликатна книга, озаглавена " Аз съм моят брат "