Биография - Последният от манзонците

Поет на братството и доброто, Едмондо де Амичис е роден на 21 октомври 1846 г. в Онелия (Империя), градът на друг важен патриот и просветител - Джован Пиетро Вьозе (1779-1863).

Първите си занимания завършва в Пиемонт, първо в Кунео, а след това в Торино. Постъпва във Военната академия в Модена и излиза като втори лейтенант през 1865 г. На следващата година се сражава при Кустоза. Докато прави военна кариера, се опитва да се отдаде на писателското си призвание: във Флоренция ръководи вестник "L'Italia Militare" и междувременно публикува "La vita militare" (1868 г.), чийто успех му позволява дада се откаже от нея, която освен това обича, за да се посвети единствено на страстта към писането.

През 1870 г., в качеството си на кореспондент на "La Nazione", той участва в експедицията в Рим, като влиза през Порта Пиа. Вече свободен от военни ангажименти, той започва поредица от пътувания - също от името на "La Nazione" - за които оставя свидетелства с публикуването на оживени репортажи.

Така се раждат "Испания" през 1873 г.; "Холандия" и "Спомени за Лондон" през 1874 г.; "Мароко" през 1876 г.; "Константинопол" през 1878 г.; "Пред портите на Италия" през 1884 г., посветена на град Пинероло и околностите му, до пътуването му до Америка, чийто дневник, озаглавен "На океана", е посветен на италианските емигранти.

Сезонът на пътуванията приключи, Едмондо де Амичис Завръща се в Италия и започва да се занимава с образователна литература, която го превръща не само в талантлив писател, но и в педагог: именно в тази област той създава своя шедьовър през 1886 г, 'Heart' която, въпреки че е отхвърлена от католиците заради липсата на религиозно съдържание, има огромен успех и е преведена на много езици.

Едмондо де Амичис

Публикува също така, наред с други, "Il romanzo d'un maestro", през 1890 г.; "Fra scuola e casa", през 1892 г.; "La maestrina degli operai", през 1895 г.; "La carrozza di tutti", през 1899 г.; "Nel regno del Cervino", през 1904 г.; "L'idioma gentile", през 1905 г. Сътрудничи на различни вестници, вдъхновени от социализма.

Последното десетилетие от живота му е белязано от смъртта на майка му, провала на брака му с Тереза Боаси и самоубийството на сина му Фурио, свързано именно с неприемливите условия, създадени в семейството от яростните и непрекъснати кавги на родителите му.

Едмондо де Амичис умира в Бордигера (Империя) на 11 март 1908 г. на 62-годишна възраст.

Де Амичис вдъхва в педагогическите си трудове цялата морална строгост, която черпи от военното си възпитание, както и от това, че е ревностен патриот и активист на Просвещението, но той остава автор, силно обвързан с времето си: книгата "Cuore", която представлява основен образователен ориентир в началото на ХХ век, по-късно е много критикувана и омаловажена именно зарадиТова е в ущърб и на литературната му дълбочина, която заслужава да бъде изчистена от прахта и преоценена заедно с цялото творчество на Де Амичис.

С "L'idioma gentile" той се превръща в последния поддръжник на тезите на Алесандро Манцони, който се застъпва за модерен, ефективен италиански език, изчистен от класицизъм и реторика.

Други произведения на Едмондо де Амичис: "Скици от военния живот" (1868); "Новела" (1872); "Спомени от 1870-71 г." (1872); "Спомени от Париж" (1879); "Двамата приятели" (1883); "Любов и гимнастика" (1892); "Социален въпрос" (1894); "Трите столици: Торино - Флоренция - Рим" (1898); "Изкушението на велосипеда" (1906); "Мозъчно кино" (1907); "Компания" (1907); "Спомени от едно пътуване вСицилия" (1908 г.); "Нови литературни и художествени портрети" (1908 г.).