Биография - Poetic Journeys

• Основна библиография на Едоардо Сангуинети

Едоардо Сангуинети, поет, писател, критик и преводач, е роден в Генуа на 9 декември 1930 г. Баща му Джовани, банков служител, и майка му Джузепина Коки се преместват в Торино, когато Едоардо е едва на четири години. По това време на момчето е поставена диагноза за сериозно сърдечно заболяване: диагнозата се оказва погрешна, но този епизод не престава да му влияедълго. след магарешка кашлица той е прегледан от специалист, който установява диагностичната грешка, на която е жертва. оттук нататък ще трябва да практикува много физическа активност (гимнастика, колоездене, тенис), за да възстанови мускулния си тонус. междувременно му минава стремежът да се посвети на танците - съжаление, което ще го съпътства дълги години.

В Торино Едоардо израства в близост до Луиджи Коки: чичо му, музикант и музиколог, който в миналото се среща с Гобети и Грамши и сътрудничи на списание "L'Ordine Nuovo", ще бъде важен ориентир за образованието на бъдещия поет. Лятната си ваканция прекарва в Бордигера (Империя), където го посещава братовчед му Анджело Червето, който му предава страстта си към джаза.

През 1946 г. започва да учи класическа филология в Liceo D'Azeglio: негов учител по италиански език е Луиджи Вилиани, на когото посвещава есето си за Гоцано; той е първият, на когото прочита няколко стихотворения, по-късно част от "Laborintus"; последното е творбата, която започва да пише през 1951 г.

Запознава се с Енрико Бай, който създава манифеста на ядрената живопис, от който се ражда нуклеаризмът.

През 1953 г. умира майка му; по същото време той се запознава с Лучана, която става негова съпруга през 1954 г. През същата година се запознава с Лучано Анчески, който прочита "Лаборинт" и решава да го публикува. През 1955 г. се ражда най-големият му син Федерико.

След дипломирането си през 1956 г. публикува "Laborintus".

След раждането на Алесандро (1958 г.) и Микеле (1962 г.), през 1963 г. в Палермо се ражда "Gruppo 63" - литературно-критическо движение, резултат от културните връзки и контакти, установени през предходните години.

Междувременно Сангуинети, който вече работи като асистент, получава професорско звание. През 1965 г. му е присъдена катедрата по модерна и съвременна италианска литература в Литературния факултет на Торинския университет.

След като през 1968 г. "Gruppo 63" е разпусната, Сангуинети се кандидатира на изборите за Камарата на депутатите с листата на PCI.

След това се премества със семейството си в Салерно по работа: тук преподава обща италианска литература и съвременна италианска литература. През 1970 г. става извънреден професор.

Прекарва шест месеца в Берлин със семейството си; след смъртта на баща му (1972 г.) се ражда дъщеря му Джулия (1973 г.) и той става професор в Салерно. След това започва сътрудничество с "Paese Sera".

След това получава професорска титла по италианска литература в университета в Генуа, където се премества със семейството си; тук започва да сътрудничи на "Il Giorno".

През 1976 г. сътрудничи на "L'Unità" и за него започва период на голяма политическа ангажираност: избран е за общински съветник (1976-1981) в Генуа и за член на Камарата на депутатите (1979-1983) като независим в листата на PCI.

Пътува много: Европа, Съветския съюз, Грузия, Узбекистан, Тунис, Китай, Съединените щати, Канада, Мексико, Колумбия, Аржентина, Перу, Япония, Индия. През 1996 г. президентът на републиката Оскар Луиджи Скалфаро го назначава за кавалер на Големия кръст на Ордена за големи заслуги на Италианската република.

През 2000 г. напуска университета.

В дългогодишната си кариера на литератор той е носител на множество награди, сред които "Златната корона на Струга" и наградата "Либрекс Монтале" (2006 г.). член-основател на "Accadémie Européenne de poésie" (Люксембург) и член-съветник на "Poetry International" (Ротердам), бивш поетичен фараон на Патафизичния институт в Милано, от 2001 г. е трансцендентален сатрап, Велик майстор O.G.G. (Париж) и президент нана Oplepo.

Умира в Генуа на 18 май 2010 г.

Основна библиография на Едоардо Сангуинети

• Laborintus (1956 г.)
• Triperuno (1960 г.)
• Интерпретация на Малеболж (есе, 1961)
• Между ар нуво и крепускуларизма (есе, 1961)
• Италианско капричио (1963)
• Идеология и език (есе, 1965)
• Реализмът на Данте (есе, 1966)
• Гуидо Гоцано (есе, 1966 г.)
• Играта на гъски (1967)
• Театър (1969)
• Поезията на XX век (антология, 1969 г.)
• Природни истории (1971)
• Вирвар (1972)
• Вестник (1976)
• Postkarten (1978)
• Тапети (1980)
• Scartabello (1981 г.)