Биография - Кралица на неаполитанския театър

Пупела Маджо, с псевдоним Джустина Маджо, е родена в Неапол на 24 април 1910 г. в семейство на артисти: баща ѝ Доменико, известен като Мими, е театрален актьор, а майка ѝ Антониета Граванте също е актриса и певица и произхожда от династия на богати циркови хора.

Пупела е заобиколена от много голямо семейство: петнайсет братя и сестри, но за съжаление не всички от тях оцеляват, както често се случва в началото на XX в. Съдбата ѝ на актриса е решена още от момента на раждането ѝ: Пупела вижда светлината в гримьорната на театър "Орфей", който вече не съществува. Що се отнася до прякора ѝ, който ѝ се лепва през целия ѝ живот, твърди се, че произлиза отзаглавието на първото представление, в което актрисата участва, когато е едва на една година, когато стъпва на сцената в пиесата "Una pupa movibile" от Едуардо Скарпета. Пупела е носена на раменете на баща си в кашон и за да не се подхлъзне, е вързана като кукла. така се ражда прякорът Пупатела, който по-късно се трансформира в Пупела.

Артистичната ѝ кариера започва в гастролиращата театрална трупа на баща ѝ заедно с шестимата ѝ братя и сестри актьори: Икарио, Розалия, Данте, Бениамино, Енцо и Маргарита. Пупела, която отпада от училище след завършване на втори клас, играе, танцува и пее заедно с по-малкия си брат Бениамино. Повратният момент в живота и кариерата ѝ настъпва, когато вече имаЧетиридесетгодишна: гастролната компания на баща ѝ се разпада. Уморена от скитническия живот на актьор, тя работи първо като мелничарка в Рим, а след това дори като работничка във фабрика за стомана в Терни, където отговаря и за организирането на представленията след работа.

Но страстта ѝ към театъра надделява и след период, в който работи в ревюто на сестра си Розалия заедно с Тото, Нино Таранто и Уго Д'Алесио, тя се запознава с Едуардо Де Филипо. 1954 г. е и Пупела Маджо започва да играе в трупата Scarpettiana, с която Едуардо поставя текстовете на баща си Едуардо Скарпета.

Посвещението на Пупела като актриса настъпва след смъртта на Титина де Филипо, когато Едуардо ѝ дава възможност да изиграе големите женски образи на неговия театър - от Филумена Мартурано през доня Роза Приоре в "Sabato, domenica e lunedì", роля, която Едуардо пише за нея и която ѝ носи наградата Maschera D'Oro, до много известната Конкета ди Натале в "casa Cupiello".

Партньорството между Пупела и Едуардо е прекъснато през 1960 г., също в резултат на характерологични недоразумения, дължащи се на строгостта на маестрото, но то е заздравено почти веднага. Актрисата продължава да работи с Едуардо де Филипо, като преплита връзката им с други артистични преживявания.

От този момент нататък актрисата редува театър и кино, играейки в "La Ciociara" на Виторио Де Сика, "Le quattro giornate di Napoli" на Нани Лой, "Sperduti nel buio" на Камило Мастрочинк, "Библията" на Джон Хюстън в ролята на съпругата на Ной, "Il medico della mutua" на Луиджи Зампа в "Докторът взаедно с Алберто Сорди, "Armarcord" на Федерико Фелини в ролята на майката на главния герой, "Nuovo cinema Paradiso" на Джузепе Торнаторе, "Sabato Domenica e Lunedì" на Лина Вертмюлер и "Fate come noi" на Франческо Аполони.

В театъра играе под режисурата на Джузепе Патрони Грифи в "Napoli notte e giorni" и в "In memoria di una signora amica" заедно с неаполитанския режисьор Франческо Роси. 1979 г. поставя началото и на театралната ѝ връзка с Тонино Календа, за когото играе в "La madre" на Бертолт Брехт по романа на Масимо Гор'кий, в "В очакване на Годо" на Самюъл Бекет в ролята на Лъки и заедно с МариоScaccia и в "Тази вечер... Хамлет".

През 1983 г. Пупела Маджо успява да събере и единствените си двама оцелели братя и сестри, Розалия и Бениамино, с които играе в "Na sera ...e Maggio" под режисурата на Тонино Календа. пиесата печели наградата на театралната критика като най-добро представление за годината. за съжаление обаче брат ѝ Бениамино получава инсулт в гримьорните на театър "Биондо" в Палермо и умира.

През 1962 г. Пупела се омъжва за актьора Луиджи Дел'Изола, с когото се развежда през 1976 г. От брака се ражда една дъщеря, Мария, с която споделя дълъг престой в град Тоди, който се превръща в почти втория ѝ град. Именно с издател от умбрийския град Пупела публикува през 1997 г. мемоарите си "Poca luce in tanto spazio", които съдържат много лични спомени,дори стиховете му.

Пупела Маджо умира на почти деветдесетгодишна възраст на 8 декември 1999 г. в Рим.