Биография - Магребът на страниците на света

Тахар Бен Желюн е един от най-известните марокански автори в Европа. Роден е във Фес на 1 декември 1944 г., където прекарва младежките си години. Скоро обаче се премества първо в Танжер, където учи във френска гимназия, а след това в Рабат. Там се записва в университета "Мохамед V", където завършва философия.

В началото на 60-те години на ХХ в. Бен Желюн започва писателската си кариера и именно през този период участва активно в създаването на списание "Суфле", което се превръща в едно от най-важните литературни движения в Северна Африка. той се запознава с една от най-важните фигури на онова време - Абделлатиф Лааби, журналист и основател на "Суфле", от когото черпи безброй поуки ис които разработва нови теории и програми.

По същото време завършва и първата си стихосбирка, озаглавена "Hommes sous linceul de silence", която е публикувана през 1971 г.

След като завършва философия, той се премества във Франция, където учи в Парижкия университет. Тук защитава докторска дисертация, като провежда изследване върху сексуалността на северноафриканските имигранти във Франция, от което през втората половина на 70-те години на ХХ в. произлизат два важни текста: "La Plus haute des solitudes" и "La Reclusion solitaire". В тези два труда тойТой се спира, за да анализира състоянието на магребските емигранти във Франция, които, напуснали страната си с намерението да променят живота си и да подобрят социалното си положение, са се превърнали в нови роби на бившите си господари.

Постепенно гласът му започва да се чува, но ехото на тези думи ще стане по-интензивно и проникващо с публикуването на две големи творби като "L'Enfant de sable" и "La Nuit sacrée", последната носител на наградата "Гонкур", която го утвърждава като писател с международна известност. Оттогава текстовете му стават все по-многобройни, а литературният жанр, в койтое диверсифицирана с течение на времето.

Той пише новели, стихотворения, пиеси и есета, като успява да внесе новаторски елементи във всяко свое произведение по отношение на традицията, към която сам се обръща, и в същото време писането му се развива от ден на ден. Темите, които разглежда, са разнообразни, но всички се основават на наболели и постоянно актуални теми като емиграцията ("Hospitalité française"); търсенетона идентичността ("La Prière de l'absent" и "La Nuit sacrée"), корупцията ("L'Homme rompu").

Мястото на действието на разказите също е различно, дотолкова, че от Мароко на "Moha le fou", "Moha le sage" или "Jour de silence à Tanger" се преминава към текстове, чието действие се развива в Италия и по-специално в Неапол ("Labyrinthe des sentiments" и "L'Auberge des pauvres"). Към този много дълъг списък от произведения трябва да добавим и едно по-ново, "Cette aveuglante absence de lumière", което въпреки критиките си е източник на вдъхновение за автора.съпътстваше издаването му, впечатли публиката със силата си, с писането, което изглежда е достигнало най-високата си точка на тези страници.