Биография - Отвъд краката има повече

Сабрина Салерно е родена в Генуа на 15 март 1968 г. Привлекателна красавица още от юношеските си години, тя е избрана за "Мис Лигурия" на шестнадесетгодишна възраст - трамплинът, който ѝ позволява да направи първите си плахи стъпки в света на шоубизнеса. Първоначално объркана и несигурна, генуезката красавица всъщност притежава смелост и само чака подходящата възможност да извади съблазнителните си нокти.Въпреки това много от борбените й нагласи крият лична драма, за която тя разказва на личния си уебсайт: "Баща ми напусна майка ми, когато тя забременя, и не ме призна. пет години израснах при баба и дядо, защото майка ми не можеше да се грижи за мен, тъй като трябваше да работи. бях на дванадесет години, когато се опитах да си върна това, което баща миТой ми дължеше: любов, подкрепа, сигурност и нежност. обадих му се по телефона. от другата страна намерих стена. въпреки това пораснах, опитвайки се да втвърдя бронята си още повече".

Във всеки случай женственото ѝ, почти перфектно тяло, двусмисленият ѝ, но изключително секси вид (има много лек косопад на Венера, който ѝ отива много добре), щедрите ѝ форми не могат да останат незабелязани. През 1985 г. тя веднага участва във важното предаване "Premiatissima", водено от истинското свещено чудовище на шоубизнеса Джони Дорели.Въпреки че Сабрина не може да се превърне в обикновен помощник, тя иска да изиграе картите си в света на музиката, привлечена от международните продукции и дългата вълна на "денс", която цари в онези години.

Сабрина Салерно

Той се впуска в работа, рискува авторитета си и издава първия си сингъл "Sexy Girl", една от малкото песни, родени в Италия, но изпети на английски език, и попада в класациите в Италия и Германия. Най-сетне в задушния свят на италианската музика, съставен от неизказани мелодии и меланхолична атмосфера, се появява някой, който има смелостта да се представи в облик, който би накарал най-многоНа пръв поглед песента не звучи като местно производство, а като песен, внесена директно отвъд Ламанша.

Следователно, след като е изпробвал почвата на общественото приемане, е време да направи още по-голяма крачка, а именно да издаде цял албум. 86-87 г. идва ред на "Sabrina", който съдържа сингъла "Boys" - още един хит, този път широко разпространен и добре приет в цяла Европа (както и в Южна Америка и Австралия).

Следващите години са белязани от много работа и многобройни молби, както и от записването на различни песни, които редовно се приемат добре от публиката. през 88 г. излиза албумът "SuperSabrina" със сингъла "Like a Yoyo". текстовете на песните ѝ винаги са малко пикантни и секси, Сабрина с лекота играе с имиджа си на човекоядка. характер, който е изградилаблагодарение на десетките снимки, появили се във всички вестници, на които певицата винаги е провокативна и съблазнителна и на които често се появява без воали. След концерт в Москва през 1989 г. пунктуално се появява и киното, а през същата година тя снима филма "Fratelli d'Italia" заедно с Джери Кала.

През 91 г. участва във фестивала SanRemo заедно с Jo Squillo с песента "Siamo Donne". през 95 г. дебютира в театъра под режисурата на Alessandro Capone в ролята на Fata Morgana в пиесата "I cavalieri della tavola Rotonda". през 1999 г. има възможност да участва във филма на Max Pezzali "Jolly Blue", по същото време излиза и новият ѝ албум "A flower is broken".

Сабрина Салерно с Джо Скуило

След като е една от италианските певици, които обезлюдяват през 80-те години на миналия век, тя се завръща в телевизията през 2002 г. като специален кореспондент на новото предаване на Italia 1 "Matricole e Meteore", с ироничния прякор "Секси Бонд". салерно влиза в ролята на специален агент, който има за задача да издирва успешни славеи на шоубизнесапрез 70-те и 80-те години на миналия век, след което изпада в забвение.

От 2001 г. до 2003 г. играе в театъра в мюзикъла "Емоциони", режисиран от Серджо Джапино, с Амбра Анжолини и Владимир Луксурия. Мюзикълът има успех и Сабрина убеждава критиката. През 2004 г. се ражда синът ѝ Лука Мария, чийто баща е партньорът ѝ Енрико Монти, за когото се омъжва през 2006 г.

През 2005 г. се снима в независимия филм "Colori" на режисьора Кристиано Чериело, вдъхновен от "Догма 95", който ѝ носи наградата на критиката на филмовия фестивал в Салерно. През 2006 г. се снима във филма "Film D." на същия режисьор.

Девет години след последния си запис, през септември 2008 г. той се завръща на италианската музикална сцена с нов албум, озаглавен "Erase/Rewind", два диска, съдържащи 13 исторически хита и 13 неиздавани поп рок песни.

През лятото на 2010 г. той прави опит за възраждане на 80-те години, като се обединява със сексапилната Саманта Фокс като певица в дует в известната песен "Call Me", която първоначално е била успешна за групата "Blondie". също така през юли 2010 г. той води четири епизода на програмата "Myths 80" в праймтайма на Italia Uno.