Виго Мортенсен, биография, история и живот Biografieonline
Съдържание
Биография - Страст към визуалното изкуство
- Виго Мортенсен през 90-те години
- Властелинът на пръстените
- Другите изкуства
- Куриози
- Годините 2010
Виго Питър Мортенсен е роден на 20 октомври 1958 г. в Ню Йорк, в Долен Ийст Сайд на Манхатън, син на Виго Мортенсен-старши, датчанин, и Грейс Гембъл, американка, която среща бъдещия си съпруг на почивка в Норвегия, в Осло. След като прекарва детството си в различни страни по света, включително Венецуела, Аржентина и Дания, заради работата на баща си, на единадесетгодишна възраст се премества с него(след раздялата на родителите му) първо в Копенхаген, а след това в САЩ.Тук Мортенсен завършва гимназия в Уотъртаун и се запалва по фотографията.
След като завършва испанска литература и политически науки в университета "Сейнт Лорънс", работи за шведския отбор по хокей на лед като преводач по време на Зимните олимпийски игри в Лейк Плесид през 1980 г. След кратък престой в Дания се връща в САЩ и започва актьорска кариера: учи в театралната работилница на Уорън Робъртсън и след известен театрален опит се премества в ЛосПървата му филмова роля е чак през 1985 г. във филма "Свидетел" на Питър Уиър, но Виго вече е дебютирал пред камерата през 1984 г. във филма "Swing Shift", но сцената му е изрязана по време на монтажа, а същото се случва и в "Пурпурната роза" на Уди Алън.Кайро".
Отхвърлен на прослушванията за "Взвод" за ролята на сержант Елиас, в която по-късно попада Уилем Дафо, Мортенсен се посвещава на телевизията, участвайки в "Маями вице" и в "В очакване на утрешния ден", една доста безвкусна сапунена опера. След касовия филм "Не отваряй тази врата 3" обаче големият му пробив в киното идва в дебюта на Шон Пен зад камерата в "Самотен вълк": вактьорски състав, също така Денис Хопър и Валерия Голино. две години по-късно идва ред на "Пътят на Карлито", заедно с Ал Пачино: следват "Червена тревога", режисиран от Тони Скот, и "Зловещи обсебвания", режисиран от Филип Ридли.
Виго Мортенсен през 90-те години
През 1995 г. изпълнява ролята на Луцифер в "Последното пророчество", а през 1996 г. се появяват "Private Jane" с Деми Мур, "Daylight" заедно със Силвестър Сталоун и "Необичайни престъпници", режисьорски дебют на Кевин Спейси. Мортенсен вече е част от холивудския елит: през 1998 г. участва в "Психо", римейк на филма на Хитчкок на Гъс Ван Сант, а през"Тънка червена линия" на Терънс Малик. Отново обаче режисьорът изрязва сцената му в постпродукцията.
Вижте също: Валентина Чени, биография, история, личен живот и любопитни факти Коя е Валентина ЧениВластелинът на пръстените
Световното признание и изключителните финансови печалби идват с "Властелинът на пръстените", трилогия, режисирана от Питър Джаксън, в която актьорът играе ролята на Арагорн, наследник на трона на Гондор. В началото Мортенсен се колебае и не изглежда убеден в ролята, отчасти поради факта, че снимките на филма ще се проведат в Нова Зеландия; след това решава даПриема ролята само по настояване на сина си Хенри, който е почитател на романите на Толкин.
Международният му успех отваря вратите към други филми, като "Идалго - Огненият океан" и "История на насилието" на Дейвид Кроненбърг (режисьор, с когото ще се завърне в "Обещанието на убиеца"). През 2008 г. Виго участва в "Апалуза", уестърн на Ед Харис, и в "Доброто - безразличието на доброто", в който играе учител налитература, която остава заинтригувана от нацистката мисъл.
Вижте също: Пол Рикьор, биографияДругите изкуства
Успоредно с филмовата си дейност роденият в Дания актьор се изявява и като музикант, художник, поет и фотограф. през 1993 г. например излиза "Десет миналата нощ", първата му стихосбирка. опитът му като фотограф пък е подсилен от Денис Хопър, благодарение на когото има възможност да изложи свои снимки, направени през 70-те години на миналия век, в Ню Йорк вГалерия "Робърт Ман", като част от самостоятелна изложба, наречена "Errant Vine". Но това не е единственият опит: през 2006 г. например той организира "Recent forgeries" в Санта Моника.
Страстта му към изкуството обаче се оказва всеобхватна: през 2002 г. например Мортенсен, възползвайки се от приходите от "Властелинът на пръстените", основава Perceval Press - издателство, което има за цел да представя работата на млади художници, търсещи изява; през същата година издава каталог със стихотворения, снимки и картини, създадени от него. през 2004 г. пък е "Конятis good", книга с фотографии, посветена на конете, с кадри, направени в много части на света, включително Нова Зеландия, Исландия, Аржентина, Бразилия и Дания. Не на последно място, не бива да се забравя и живописта на Мортенсен, чиито картини са излагани по целия свят: всички картини, представени в "Perfect Murder", са композирани от него.
Куриози
В Италия Виго Мортенсен е дублиран основно от Пино Инсеньо, който му дава гласа си, наред с другото, в трите филма "Властелинът на пръстените", в "Апалуза", в "Идалго - Огненият океан", в "Пътят" и в "История на насилието". дублира го също Франческо Панофино в "Самотен вълк", Лука Уорд в "Delitto perfetto", Симоне Мори в "Nonотвори вратата 3", Масимо Роси в "Психо" и Мино Каприо в "Пътят на Карлито".
Посочен през 2002 г. в списъка на петдесетте най-красиви хора в света според списание "People", Виго Мортенсен е баща на Хенри Блейк, баща на Ексън Червенка, пънк певица, за която се жени през 1987 г. и с която се развежда през 1998 г. Привърженик на Християния, той критикува администрацията на Джордж Буш и полемизира срещу влизането на Дания във войната вИрак. Любопитно: освен английски и датски, той говори испански, норвежки, шведски, френски и италиански.
Годините 2010
След "Пътят" (по книгата на Кормак Маккарти) през 2009 г. Мортенсен се среща отново с Кроненбърг през 2011 г. в "Опасен метод", в който играе ролята на известния психоаналитик Зигмунд Фройд, а през 2012 г. участва и продуцира "Всеки има план" на Ана Питербарг.
След това участва във филмите "По пътя" на режисьора Валтер Салес (2012); "Двете лица на януари" на Хосейн Амини (2014); "Капитан Фантастик" на Мат Рос (2016) и "Зелена книга" на Питър Фарели (2018), който получава три Оскара, включително за най-добър филм.