Биография - Големият Хенри

Хенри Валънтайн Милър е роден на 26 декември 1891 г. Писател, роден в Ню Йорк от родители с немски произход (младият Хенри Милър говори предимно немски до училищна възраст), посещава за кратко City College в Ню Йорк и след това работи на различни места, включително в Western Union (голяма американска банка).

Жени се сравнително млад, т.е. на 27 години, има дъщеря две години след сватбата, но се развежда през 1924 г., след седем години, за да се ожени веднага отново за втората си съпруга, танцьорката Джун Смит. Дълго време живее с мечтата и амбицията да стане писател и затова от 1919 г. започва да пише в литературни списания, преди да започне да пишепървият му роман (чиито чернови така и не са публикувани).

През тези години той напуска работа и, по-точно през 1924 г., измисля най-различни начини да оцелее, един от които е прочутото му писане "от врата на врата", т.е. опитва се да продава произведенията си точно като продавач или да рекламира работата си в Гринуич Вилидж. Известно време се справя по този несигурен начин, докато не попада в Европа(1928 г.) с надеждата, че най-накрая трудът му ще бъде публикуван от сериозно издателство. Скоро след това обаче се връща в Ню Йорк, пише още един роман (също непубликуван) и след като и вторият му брак се проваля, заминава за Париж през 1930 г., където през следващите десетилетия наистина се прочува.

Първоначално обаче Хенри Милър Преживява главно от подаяния или като пише за различни вестници, докато не среща пламенната писателка Анаис Нин. Избухва голяма страст, която го обхваща с тялото и душата. Анаис обаче му помага да публикува в Париж и най-голямото си произведение - прочутия "Тропик на рака" (1934), разгорещена и чувствена автобиография с много явни препратки,до такава степен, че е забранена в много англоговорящи страни (първото американско издание излиза едва през 1961 г.).

Огромен и силно оцветен роман, той е способен веднага да ангажира читателя, което е една от основните причини за трайния му успех. прочуто е началото му, едно от най-ослепителните в литературата: "Аз съм без пари, без средства, без надежда. аз съм най-щастливият човек на света. преди година, преди шест месеца, мислех, че съм художник. сега вече не мисля така, аз съм. всичко, което бешелитературата падна от мен... Това не е книга... Ще ти я изпея, може би малко не на ниво, но ще я изпея. Ще пея, докато ти се гърчиш".

Следващият роман е "Черна пролет" (1936 г.), последван от "Тропикът на Козирога" през 1939 г. С настъпването на Втората световна война той заминава за Гърция с цел да посети своя млад почитател, писателя Лорънс Дърел, преживяване, от което се ражда друг известен роман - "Колосът от Маруси" (1941 г.), оригинален "пътеводител за Гърция", в който истинското преживяванеОтново в САЩ, той започва да пътува надлъж и нашир из страната, описвайки преживяванията си в "Кошмар с климатик" (45), преди най-накрая да се установи в Биг Сур, Калифорния. Книгите му вече се продават безпроблемно и Милър може да се наслаждава на спокойно съществуване (така да се каже, предвид жизнеността ибезпокойството на писателя).

Всъщност, Хенри Милър Той продължава да пише разпалено още дълго време. неговият "Sexus" (1949 г.) е само първата част от трилогия за живота му, но едва последвалият "Nexus" излиза от печат, по това време вече през 1960 г. По отношение на този текст на онези, които го молят за някаква биографична информация, Милър отговаря още през 1953 г.: "Да ви дам цялата информация, която искате, е невъзможно; но ако четете внимателно книгите миОпитах се да разкрия живота си изцяло и безрезервно. Нексус ще завърши автобиографичните романи. Може би тогава ще мълча, ще практикувам дзен и ще се оттегля още по-навътре в планината." През следващата година той потвърждава: "Целта ми - може би глупаво - беше да кажа истината, да се разкрия възможно най-откровено. Разбира се, че съм заложил на външния си вид.по-лошо в тъмни цветове... Помнете, че животът винаги е по-чужд от въображението. По-истински, по-реален, по-фантастичен, по-поетичен, по-ужасен, жесток и очарователен..." (от: Fernanda Pivano, Beat Hippie Hyppie, Rome, Arcana, 1972).

До края на 50-те години на ХХ век писателят е признат от литературния свят за един от най-великите писатели, които са се появявали в Америка, а когато е взето съдебно решение, че "Тропикът на рака" не е неприличен, произведенията му започват да се преиздават и публикуват в цялост.

След като се установява за постоянно в Биг Сур, Калифорния, Милър успява да се ожени още няколко пъти, преди да срещне последната си съпруга - Ив Макклур. Тежка старост, белязана от безмилостно и ненаситно разлагане на тялото (ирония на съдбата: центърът на литературата на Милър), очаква писателя в Пасифик Палисейдс, където умира на 7 юни 1980 г. на 88-годишна възраст.