Биография - Think pink

• Роджър Уотърс през 2000-те години

Говорим за Роджър Уотърс и животът му неизбежно означава да следва, сякаш във воден знак, славния път на Pink Floyd Сид Барет, Боб Клоуз, Рик Райт, Ник Мейсън и Роджър Уотърс се обединяват в група, наречена Сигма 6 Уотърс отдавна е вземал уроци по бас китара и хармония от учител в родния си град и веднага проявява забележителна креативност и ненаситно любопитство към поп музиката, която се разпространява по това време.

Джордж Роджър Уотърс (роден на 6 септември 1943 г. в Грейт Букхам, Англия) участва в Кампанията за ядрено разоръжаване в началото на 60-те години на миналия век, като това е първата му публична изява.

В биографична бележка той описва първите си стъпки като музикант така:

" Учех архитектура в Regent Street Polytechnic, където създадохме няколко групи. Не беше сериозно, не свирехме за публика. Имахме много имена, страхотно беше Meggadeaths. Прекарвахме времето си в размисли как да похарчим парите, които щяхме да изкараме." Инвестирах част от субсидиите в испанска китара и взех два урока в Испанския китарен център, но не успях да се справя с всичкитези упражнения. в колежите винаги има стая, в която хората имат гравитация с инструментите си или други неща. като се замисля, сигурно съм имал китара още преди това, защото си спомням, че се научих да свиря "Shanty Town". напълно не ме интересуваше какво правя в колежа. в тази страна архитектурата е такъв компромис с икономическия фактор, чеТогава наистина се вбесих и започнах да харча всичките си надбавки за музикални инструменти като всички останали. Спомням си, че крещях на един банков мениджър и му казах, че един ден ще бъда толкова богат, докато исках заем от 10 паунда. Научихме около осемдесет песни, всичките на Stones ".

След кратък период от време обаче групата се разпада и всички членове-основатели продължават музикалната си дейност, като поемат по различни пътища. По-късно е сформирана нова група, състояща се от китарист (Syd Barrett), басист (Roger Waters), клавирист (Rick Wright) и барабанист (Nick Mason). Групата променя името си няколко пъти, като от време на време става "The Screaming Abdabs","T-Set", "The Architectural Abdabs", "The Pink Floyd Sound".

В дългосрочен план за групата като цяло последното изглежда най-благородното и значимо име. Много е обсъждан и разясняван произходът на това странно име, но вече е установено, че то е резултат от обединението на имената на джазмена Пинк Андерсън и блусаря Флойд Съвета. Първите изяви на групата са в "Marquee" в Лондон, място, което се превръща във флагман на ъндърграунд културата.По време на изпълненията си на това място Pink Floyd продължават да свирят в безкрайни "сюити", които довеждат до възторг младите посетители на концертите. Това е зората на "психеделичната" ера, която, след като узрява, вижда Pink Floyd сред най-идиоматичните и гениални изпълнители.

Именно в "Marquee" Пинк Флойд се запознават с първия си мениджър - Питър Дженър, "демиург", който успява да им осигури седмичен договор с Лондонското свободно училище. по време на една от тези срещи Флойд използват диапроектор, насочен директно към тях и синхронизиран с музиката, създавайки "светлинното шоу", което се превръща в отличителна черта нагрупа.

Впоследствие "Флойд" правят много изяви в друго новооткрито заведение - "НЛО", което скоро се превръща в любимо място на британското ъндърграунд движение.

След този класически стаж Флойд най-накрая успяват да запишат първия си албум "45", датиран от 11 март 1967 г. За щастие успехът е почти незабавен и изстрелва песента в топ 20 на Обединеното кралство, въпреки че възникват някои проблеми с цензурата поради оригиналното заглавие на песента: "Let's roll another one", което буквално означавапозоваване на ставата.

След това, на 12 май, Флойд свирят в "Queen Elizabeth Hall" на концерт, наречен "Games for May", като разработват иновативна стереофонична система, благодарение на която звукът се разпространява в залата по своеобразен кръговрат, давайки на публиката усещането, че се намира в средата на музиката. след това те правят премиера на сингъла "Games for May", който е издаден заедно сново заглавие "See Emily Play".

За първия албум, "Piper At The Gates of Dawn", е използвано името "The Pink Floyd", а по-късно, като отпада членът "The", е издаден вторият албум "A Saucerful Of Secret", използващ окончателното и вече усъвършенствано име на групата. По това време обаче възникват проблеми със Сид Барет, който не е в състояние да се справи емоционално с популярността, придобита с "Piper At The Gates of Dawn".Всъщност китаристът започва да употребява LSD (по това време все още легално) масово и продължително, и тъй като не може да продължи работата си, призовава стария си приятел и ритъм китарист Дейвид Гилмор да се присъедини към групата.

Тъй като състоянието на Сид продължава да се влошава, групата е принудена да спре участието му в някои концерти. Това бележи окончателното напускане на Барет от Pink Floyd и началото на период на криза за групата, която е напусната и от Питър Дженър, който възнамерява да последва Сид Барет в соловата му кариера.

По-късно Мейсън си спомня: Бяхме на път да се разпаднем; изглеждаше невъзможно да намерим заместник на Сид ".

От друга страна, новият квартет като по чудо намира нов заряд и мощна изобретателска способност, така че успява да създаде поредица от шедьоври, вариращи от "More" до "Ummagumma", от "Atom Heart Mother" до "Obscured By Clouds". по онова време Флойд се стремят да намерят нов стил, опитвайки се да останат възможно най-близо до звука, създаден от Сид Барет, т.е. смесица отпсихеделичен и визионерски, който обаче запазва впечатляващ мелодичен профил.

След тези албуми, някои от които несъмнено са били силно експериментални (спомнете си само "Ummagumma", двойна плоча, в която всеки член на групата е имал своя страна на плочата), настъпва голяма стилистична промяна, в резултат на която се появява легендарният "The Dark Side of the Moon", албум, който събира записи от всякакъв вид (въпрекина "трудната" музика, която съдържа): не само че се продава в повече от 25 милиона копия (огромна цифра за онова време), но и се задържа в класациите за продажби на албуми безкрайно дълго: около 14 години подред. Освен това е бестселър и днес.

Логично е след това пиянство групата да се опита да поддържа нивото, което беше достигнала с този албум, което беше трудно, ако не и невъзможно. Но през 1975 г. Пинк Флойд все още имаха много стрели в колчана си и изобретателската им вълна далеч не беше изчерпана. И така, в магазините се появи "Wish You Were Here" - странен и сложен албум, който посвети Пинк Флойд наFloyd като една от най-великите музикални групи на всички времена. Отново комерсиалният успех не закъснява.

За да завърши "трилогията" за човешкото отчуждение, която се появява с тези две плочи, групата по-късно издава "Animals", най-забравената и най-малко известната от трите (може би и заради непоправимия песимизъм за човешката природа, който прозира от текстовете). По време на уморителното турне, последвало издаването на "Animals", се случват някои доста неприятни епизоди, като напримервсе по-чести и ожесточени спорове между Роджър Уотърс и публиката: " Концертите се превърнаха в абсолютно отблъскващо преживяване и тогава осъзнах напълно стената, която ни разделяше от публиката. "Но ако оставим турнетата настрана, все още има много материал, който иска да види бял свят: такъв е случаят с песните, включени в двойния албум "The Wall", издаден на 16 ноември 1979 г. след почти тригодишно мълчание.

"Стената" веднага се налага като комерсиален успех с огромни размери, характеризирайки се като продукт на отлична изработка, наситен със звукови ефекти и изпълнен с хиляди нюанси, изпипани до най-малките детайли. Турнето, последвало издаването на винила, което принудително е сведено до няколко дати поради внушителната структура, необходима за производството му, има изключителен успех.

След турнето на "Стената" Рик Райт, който се разминава с Роджър Уотърс, напуска групата и впоследствие Pink Floyd издават нов албум, наречен "The Final Cut", този път изцяло написан от Уотърс (но не бива да се забравя, че Уотърс винаги е бил истинската творческа душа на Pink Floyd). някои казват, че в крайна сметка "The Final Cut" може да се счита за първиясолов албум на Уотърс: в подкрепа на тази теза се разпространяват и слухове, че Гилмор е влязъл в студиото, записал е солата и е напуснал. във всеки случай, веднага след като написването на партитурата е приключило, Роджър Уотърс е напуснал групата. по мнението на критици и експерти, "The Final Cut" като цяло е творба, белязана от границите на прогресивното солово интернализиране на Роджър Уотърс,преследван от кошмари за война и мъчителни бащини спомени.

Всичко това обаче допринася той да стане автократичен и да се смята за единствен създател на песните на Флойд, като често влиза в конфликт с останалите членове на групата и го кара през 1986 г., след предишни противоречия, да обяви групата за окончателно разпусната, което предизвиква реакцията на Гилмор, който обжалва решението на Върховния съд в Лондон, отменяйкирешение в негова полза.

Впоследствие, през 1987 г., Гилмор и Мейсън се опитват да тръгнат по пътя на възраждането на Pink Floyd с надеждата да възкресят огромния интерес, който оригиналната група е предизвикала у публиката. Като изключим новата творба "A Momentary Lapse of Reason", която има добри, но не и изключителни продажби, може да се каже, че опитът е отчасти успешен, особено поради колосалния брой хора, готови дада чуете Pink Floyd на живо в редките им изпълнения. Подозрението обаче е, че това все пак е възраждане на стара любов.

След различни криминални и вербални борби обаче Уотърс продължава соловата си кариера, макар че несъмнено публиката трудно идентифицира изпълнителя, поради факта, че Pink Floyd прекарват по-голямата част от кариерата си в пълна анонимност, показвайки се и отстъпвайки малко на медиите. Роджър Уотърс изкупи вината си, като през 1990 г. преиздаде "Стената" (с помощта нападането на Берлинската стена), организира благотворителен концерт за Мемориалния фонд за помощ при бедствия, изнесен пред 25 000 зрители и излъчен в много части на света, на мястото, което разделяше двете Германии.

Що се отнася до музикалните проекти на останалите членове, няма съмнение, че отсъствието на Уотърс, който вече се е занимавал със соловите си проекти (според познавачите доста разочароващо), се усеща силно. В световното турне след частичното "събиране" на Флойд като сесионер участва и "старият" Ричард Райт, по-късно окончателно реинтегриранГодина по-късно Floyd издават "Delicate Sound of Thunder", за някои знак за неудържим упадък. През 1994 г. триото издава "The Division Bell", а последната им творба е през 1995 г. с издаването на "Pulse".

Роджър Уотърс през 2000-те години

Последната творба на Роджър Уотърс от 2000 г. е "Ça ira" - опера в три действия по либрето на Етиен Рода-Гил, чиято световна премиера се състоя на 17 ноември 2005 г. в Auditorium Parco della Musica в Рим. Темата на операта е Френската революция (заглавието идва от популярна едноименна песен от времето на Френската революция).

Издава няколко солови албума: "The Pros and Cons of Hitch Hiking" (1984 г.), "Radio K.A.O.S." (1987 г.), "Amused to Death" (1992 г.). 25 години след последната творба издава "Is This The Life We Really Want?" през 2017 г. На следващата година отново издава лирична творба: "The Soldier's Tale" (2018 г.).