Биография - Един смях ще ни погребе

Роден в Нюарк, Ню Йорк, на 16 март 1926 г., истинското му име е Джоузеф Левич. Надарен с изключителна мимика, печеливша експресивност и голяма комична визия, той забавлява публиката още откакто се хвърля с главата напред в шоубизнеса през 1941 г., след като е изхвърлен от училище на петнадесетгодишна възраст.

Още от самото начало той усъвършенства качествата си, като изучава пантомима. Скоро след това се организира, като създава имитации на записана музикална основа. Така дебютира в атракционите на кината на Paramount, където не остава незабелязан за дълго.

Повратният момент се случва случайно, през 1946 г. Джери работи в Клуб 500 в Атлантик сити, същия клуб, в който се запознава със самопродуциращия се певец, непознатия тогава Дийн Мартин, девет години по-възрастен. По силата на съдбата, която винаги иска те да са заедно, двамата се оказват по погрешка на сцената по едно и също време. Както в сценариите на най-добрите филми, така и тук изневиделица се появява един от най-известен и най-успешен в шоуто.

Успехът отваря широко обятията си за двамата артисти, които скоро се насочват към киното, където дебютират през 1949 г. в "Моят приятел Ирма". Главна роля обаче получават при третото си участие в "Дървеният войник" през 1951 г.

Сред историческите интерпретации на Джери Люис не може да не се спомене "Племенникът на щурмовака" от 1955 г. След поредица от успехи в сътрудничество с Франк Ташлин и със самия Мартин, Люис решава да действа самостоятелно. Последният филм, който двамата приятели снимат заедно, е "Холивуд или смърт" от 1956 г., режисиран от Ташлин.

Двойката образува перфектна двойка, която се отличава с контраста между типичния предприемчив, чаровен, спортен и самоуверен млад мъж (Мартин) и срамежливото, комплексирано и неловко момче, изиграно от Люис.

Еклектичен и многостранно надарен, Люис се занимава с музика и звукозапис, а също и с телевизия и предавания, като става филмов и телевизионен продуцент и сценарист.

Уморен от известно клише, което го преследва, а именно, че е само макетата с изключителен талант, за да докаже, че може да играе навсякъде, той заснема "Деликатният престъпник" - филм, в който преобладават горчивите и крещящи тонове. Преди да стане свой автор обаче, той се снима в два други забавни филма - "Сухият Балио" и "Човекът Пепеляшка".

Като убеден демократ, суперзвездата на Paramount започва да заема хуманитарни позиции. През 1960 г. прави първия си успешен режисьорски опит в "Handy Boy", в който играе ролята на недъгав глупак, а след това и в "The Idol of Women" (считан за едно от основните му произведения) - историята на срамежлив ерген, затворен в женски дом.

От този момент нататък той трупа успех след успех, като възобновява партньорството си с Ташлин в "Където и да отидеш, има проблеми" и през същата 1963 г. в забавния "Лудите нощи на д-р Джерил", пародийна адаптация на романа на Стивънсън.

Също така през 60-те години на миналия век Люис режисира филми във Великобритания и Франция, където получава възторжен прием за "Scusi dov'è il fronte?", почит към Чарли Чаплин. 1971 г.: за девет години, главно по здравословни причини, актьорът се оттегля от сцената. Завръщането му е с "Welcome Back Picchiatello" от 1979 г., парад на гагаузите.

Драматичната му жилка се появява отново във филма "Крал за една нощ" на Мартин Скорсезе от 1983 г., където той играе себе си в сюжет с трагичен привкус, целящ да изследва границите между реалността и света на развлеченията и култа към личността, който последният неизбежно носи със себе си.

По-късно се снима в друга жестока сатира на американското общество, озаглавена "Qua la mano picchiatello". Последната му клакьорска роля, засега, е през 1995 г. в "Смешни кости".

Джери Люис всъщност представлява смесица от американската и еврейската комична традиция, най-вече благодарение на превъплъщението си в един каноничен герой от традицията на идиш - Шлемиел, т.е. типичния човек, преследван от нещастие.

На 56-ия филмов фестивал във Венеция е награден със "Златен лъв" за цялостно творчество.

Той умира на 91-годишна възраст в Лас Вегас на 20 август 2017 г.