Биография - Ангажираност, хумор и виждания

• Самуеле Берсани през 2000-те години
• Самуеле Берсани през 2010 г.

Самуеле Берсани Още като дете мечтае да стане певец и автор на песни, но не от онези скучни, които се повтарят по един и същи начин, нито пък мелодичен италиански певец и автор на песни. Роден е в Римини на 1 октомври 1970 г., син на Рафаеле (флейтист, експериментатор или по-просто казано Пинк Флойд от Католика) и Глория, която му предава страстта си към киното и поезията. Къщата в Католика е нещо католаборатория за звукови преживявания и още в ранните си години Самуел развива силно чувство към музиката, започвайки спонтанно да свири на всеки инструмент, който може да вземе в ръцете си. Обича да пее. Всъщност не може да мълчи. Измисля истории, акомпанирайки си - така да се каже - на китара или импровизирайки движения на пиано, които незнайно защо почти винаги са записани от баща му.Ако има син период за художника, то за него около 7/8-годишна възраст е бил а минор и прекомерната употреба на тази хармония е заплашвала да му остави траен белег на меланхолия. За негово щастие открива книжка с всички акорди (дори мажорните...) и тогава вече нямало огради и тръгнал! Като станал момче, основал и напуснал редица групи за реалитиместен, като става добър клавирист. Излиза самостоятелно и участва в редица състезания.

Истинският артистичен дебют на Берсани датира от 1991 г. Берсани прави своя дебют с "пиано и глас" с песента "Il Mostro", като част от турнето "Cambio" на Лучо Дала. Това е хипнотична песен за космато, гигантско, шесткрако чудовище, което, скрито в нещо като световен двор, е заобиколено от любопитството на двукраки чудовища и след това убито в името на своето разнообразие. петте минути на "Il"Чудовището" в турнето на Дала се превръща в константа, защото всяка вечер, когато Самуеле изпява първите ноти като напълно непознат, с публиката веднага се създава магия и на повече от шестдесет концерта по площади и арени много хора вече го познават.

Премества се в Болоня и през 1992 г. издава първия си албум "C'hanno preso tutto", представен от песента на Polaroid "Chicco e Spillo", която за няколко седмици се превръща в "радио казус", има много успешен видеоклип и култови последователи. през 1994 г. пише текста на "Crazy Boy" за Fiorella Mannoia, а през 1995 г. издава "Freak" (полусериозен портрет на неохипи поколениетоС банкомат, видеоклип, заснет от Alex Infascelli в Индия). над 130 000 продадени копия, 56 последователни седмици в топ 100 на класациите на FIMI/Nielsen. освен заглавната песен, албумът съдържа хитове като "Spaccacuore", "Cado giù" и "Cosa vuoi da me", кавър на Waterboys (една от любимите му групи).

Самуеле Берсани

През лятото на 1997 г. светкавичният старт на сингъла "Coccodrilli" проправя пътя към третия компактдиск, който е озаглавен просто "Samuele Bersani" и съдържа това, което за мнозина е шедьовър - "Giudizi Universali", трогателен екзистенциален портрет, който през 1998 г. печели наградата "Lunezia" за най-добър литературен текст (журито е председателствано от писателката Фернанда Пивано).

През октомври 1998 г., под ръководството на Дейвид Родес (исторически сътрудник на Питър Гейбриъл), Берсани записва песента "Siamo gatti" (Ние сме котки), тематична песен за саундтрака на анимационния филм "La gabbianella e il gatto", режисиран от Енцо Д'Ало и базиран на книгата на Луис Сепулведа. Същата година той написва текста на "Isola" за Орнела Ванони по музика на Рючи Сакамото.

Самуеле Берсани през 2000-те години

С 2000 г. идва и първи фестивал в Сан Ремо Песента, която представя, "Replay", бележи завръщането му на музикалната сцена след тригодишно мълчание и предлага вълнуващо очакване за новия му албум: аранжиран и продуциран заедно с Бепе Д'Онгя, тук е "L'Oroscopo Speciale". В Сан Ремо "Replay" печели наградата на критиката. През септември същата година започва да композира саундтрака за филма на Алдо Джовани и Джакомосъс заглавие "Chiedimi se sono felice" (Питай ме дали съм щастлив), който се оказва най-харесваният за сезона. Написаното от него се превръща в успешен запис, а през октомври, докато неговият "Il pescatore di asterischi" все още се върти на високи обороти по всички радиостанции, той получава наградата Targa Tenco за "L'Oroscopo Speciale", призната за най-добър албум на годината.

Самуеле Берсани

През 2002 г. участва в албума на Мина "Veleno", като написва за нея неиздавана песен, озаглавена "In percentuale", а в края на годината издава първата си колекция "Che vita! The best of Samuele Bersani" - "най-доброто от", което веднага се изкачва на върха на класациите, съдържайки 18 хита, включително три неиздавани песни: "Milingo" (с Паола Кортелези като Мария Сунг), "Le mie parole" (написана от Пасифика)и едноименната "Che vita!" (в която Рой Паси свири на духови инструменти).

След много дълъг изследователски проект, споделен с продуцента Роберто Гуарино, през 2003 г. той издава шестия си запис: "Caramella Smog", който бележи още една стъпка напред в неговата визионерска лирика и го кара да спечели два плакета Tenco (най-добър албум на годината и най-добра песен с "Cattiva"). Последната е песен, която обръща медийната тенденция къмпредставяне на престъпления и актуални събития.

Албумът, който е много изтънчен и от музикална гледна точка, включва важни сътрудничества с Фаусто Мезолела от Avion Travel, Zenima, Феручо Спинети, Чезаре Пико, Роко Таника, Фабио Конкато и Серджо Каммариер. а през 2004 г., точно за албума на Каммариер, озаглавен "Sul sentiero", Самуеле написва текста на "Ferragosto". "L'Aldiquà", издаден на 19май 2006 г. и само след няколко седмици, когато вече е наградена с Disco D'Oro, е предшествана от моменталната песен "Lo scrutatore non votante" (портрет на онези, които в живота не са способни да бъдат последователни), която е първият пример в Италия за песен, излязла на момента и веднага пусната в i-Tunes, в резултат на което веднага оглавява класациите за сваляне чрез интернет и плейлистите навидеоклип с късометражен анимационен филм, направен не от кого да е, а от световноизвестния холандски съвременен художник Dadara, който е измислил и картината върху обложката на албума.

Дискът (направен в неговия град Cattolica заедно с Roberto Guarino и Tony Pujia) се открива със сладостта на "Lascia stare", тази велика любовна балада, озаглавена "Una delirante poesia", и "Occhiali rotti", пацифистка песен, посветена на журналиста Enzo Baldoni.

Друга опорна точка на компактдиска е "Sicuro Precariato" - историята на заместващ учител, който няма не само постоянна работа, но и сигурност в личния си живот и остава вечно в изпитателен срок. В "L'Aldiquà" продължава сътрудничеството с Пасифико (автор на музиката за "Maciste"), а с "Come due somari" се открива сътрудничеството с един от най-талантливите и оригинални италиански китаристи - Армандо Корси.

Самуел с Pacifico

На 21 юли 2007 г. Самуеле Берсани е удостоен с наградата на Amnesty International за песента "Occhiali rotti" като най-добрата песен, засягаща правата на човека. Продукцията на записите на Самуеле се редува с периоди на привидна тъмнина, защото " за да пишеш, трябва да живееш "Той забавно твърди, че през последните години рекордно отсъства от телевизията, отчасти защото не обича да се появява, отчасти защото казва, че не се вписва в телевизионното време. истинското му измерение през последните години станаха концертите, където между театри, клубове и престижни площади той изгради изключителна връзка на съпричастност с публиката. да го чуеш да пее на живо, да го чуешизлиза спонтанно с целия си хумор, това е ценна възможност да разберем не само автора на песента, но и човека пред нас.

В началото на октомври 2009 г. той издава нов албум, озаглавен "Manifesto abusivo", предшестван през лятото от сингъла "Ferragosto".

Самуеле Берсани през 2010 г.

През 2010 г. участва в първомайския концерт в Рим, а през септември е на сцената на музикалния фестивал Уудсток 5 звезди организиран в Чезена от Бепе Грило.

През 2012 г. участва във фестивала в Сан Ремо с песента "Un pallone", която печели наградата на критиката "Mia Martini". на третата вечер на фестивала, посветена на италиански песни, станали известни по целия свят, той изпълнява специална версия на "Romagna mia" заедно със сръбския изпълнител Горан Брегович. издаден е албумът му "Psyco - 20 anni di canzoni", в който са събрани предишни песни сдобавянето на две неиздавани песни, включително и тази, представена на фестивала.

На 25 юни 2012 г. участва в инициативата за солидарност Concerto per l'Emilia (Концерт за Емилия), организирана на стадион Dall'Ara в Болоня с цел набиране на средства за населението, пострадало от земетресенията на 20 и 29 май 2012 г.

На следващата година, през септември 2013 г., излиза нов албум: Nuvola numero nove. За да дочакаме нова творба, трябва да почакаме до 10 април 2015 г., когато с благотворителна цел излиза сингълът "Le storie che non conosci", композиран и изпълнен от Samuele Bersani заедно с Pacifico и обогатен в края с камеото на Francesco Guccini.

През 2016 г. излиза първият му албум на живо: "La fortuna che abbiamo". През 2017 г. участва във втория сезон на телевизионната драма на Rai Всичко може да се случи играе себе си.

Самуеле Берсани се завръща с нов албум, озаглавен "Самуел Кино през 2020 г.: произведение, което, както той го определя, представлява прераждане след края на любовна връзка .