Биография - Крал в Холивуд

Роден през 1940 г. в Харлем, Ал Пачино е от сицилиански произход, т.е. произхожда от същата земя, на която в известен смисъл дължи популярността си. Всъщност международното му утвърждаване сред холивудските звезди на всички времена се свързва с ролята му на мафиотския бос в шедьовъра на кинематографията "Кръстникът" на Франсис Форд.Забавно е да се отбележи, че години по-късно за ролята на Майкъл Корлеоне актьорът изобщо не се е чувствал подходящ. Той променя решението си само благодарение на настояването на Копола. Дори истинското име на тази автентична холивудска легенда категорично издава италианския му произход: той е регистриран като Алфредо Джеймс Пачино.

Детството на Ал е белязано от драмите и трудностите, характерни за положението на имигрантите. Баща му изоставя семейството, когато той е още в пелени; момчето остава само с майка си, и двамата изгубени и бедни. Баба му и дядо му се заемат с отглеждането му, с безразличния "принос" на улицата (кварталът е не толкова спокойният "Южен Бронкс").

На няколко пъти в интервюта Ал Пачино с горчивина разказва за годините на своята младост, белязани от самота и маргинализация. Години, прекарани без приятели и спътници, освен случайните познати, които намирал на улицата. Вкъщи се опитвал да имитира известни актьори, а в свободното си време пиел от извора на киното. произведено в Холивуд (но не само) и мечтае да стане като една от многото звезди на сребърния екран по онова време.

Ходи на училище, но е много лош ученик. апатичен и не особено внимателен, той се проваля няколко пъти, а понякога е изключван. на седемнадесетгодишна възраст прекъсва обучението си и се премества в Гринуич Вилидж, където се записва в "гимназията за сценични изкуства". за да изкарва прехраната си, той се приспособява към най-различни работи, дори и към най-некадърните. преминава от една работа на друга в истински водовъртеж от професии:от звънар до работник, от шофьор до чистач на обувки, но не се отказва от актьорството и театъра.

В студиото на Херберт Бергхоф се учи при актьорското божество Чарлз Лоутън. Постепенно кариерата му започва да придобива форма и съдържание. Участва в различни постановки на "Living Theatre" и накрая, през 1966 г., е приет в "Actors Studio".

През 1969 г. Ал Пачино дебютира на Бродуей и заснема първия си филм - "Аз, Натали". но първата му главна роля е в "Паника в Игъл парк" (1971) на Джери Шацбърг, в който играе дребен наркодилър и за първи път усеща сухата, нервна игра, която ще стане характерна за всички негови бъдещи герои - от безразсъдното ченге в "Серпико" (1973) догей-инфилтратора от "Cruising" (1980), от невротичния пилот от "Момент от живота" (1977) до дребния мафиот от "Дони Браско" (1997).

Неизбежно тежестта на известността започва да се усеща. Вниманието към него е спазматично, а актьорът все още не е съзрял онези човешки и културни инструменти, които позволяват да се устои на такова психологическо въздействие. Той започва да пие, за да увеличи силите си, и бавно изпада в алкохолна зависимост, проблем, койтокоето ще се проточи с години, компрометирайки дори случайните романтични отношения (които винаги са добре прикрити от общественото мнение и медиите).

Самият той заявява: Когато успехът най-накрая дойде, бях объркан. Вече не знаех кой съм и затова опитах психоанализа, но само за няколко сеанса. Работата винаги е била моята терапия ".

Всъщност малко се знае за този период от живота на звездата, който винаги е бил склонен да защитава личния си живот по категоричен начин, без да допуска нищо за себе си. Това отношение се оправдава и от факта, че Ал Пачино винаги се е опитвал да фокусира вниманието на публиката върху героите, които играе, а не върху себе си.

Създавайки аура на тайнственост и "анонимност" около името си, той сякаш спомага за по-голяма достоверност на героите, като не позволява образът или личността му да се припокриват с тях. Известно е обаче, че е имал повече или по-малко дълги и повече или по-малко важни връзки с Джил Клейбърг, Марта Келер, Даян Кийтън и Пенелопе Ан Милър.

В професионален план, успоредно с работата си като филмов актьор, продължава театралната си кариера, като запомнящи се остават изпълненията му в "Американски бивол" на Мамет и в шекспировите "Ричард III" и "Юлий Цезар".

Пачино се проявява като блестящ актьор и в комедии като "Татко, ти си разбойник" (1982) и "Страх от любов" (1991) или в дори карикатурни роли като тази на гангстера Биг Бой Каприс в "Дик Трейси" (1990), в ролята на Мадона.

Номиниран е за "Оскар" за най-добър актьор в главна роля за "Серпико" (1973), "Кръстникът - част II" (1974), "Следобед в кучешкия ден" (1975), "... И справедливост за всички" (1979), "Аромат на жена" (1992). през 1993 г. печели "Оскар" за най-добър актьор в главна роля за ролята си на сляп бивш офицер в "Аромат на жена" (реж. Мартин Брест). през същата година еноминиран за поддържаща мъжка роля за "Американци" (1992).

През 1996 г. режисира първия си филм - "Ричард III - човек, крал" (в който запазва главната роля за себе си), режисиран по много своеобразен начин. Всъщност той е смесица от различни стилове, включително журналистическо разследване и художествена литература. между 1985 и 1989 г. продуцира, участва в главната роля и е сърежисьор на експерименталния филм "Местният стигматик", който е показан в Музея за модерно изкуство в НюЙорк и по пиесата на Хийткот Уилямс, която играе на Бродуей през 1969 г. и след това през 1985 г. с Бостънската театрална компания под режисурата на Дейвид Уилър.

Непроницаем остава домът му в Снийдън'с Ландинг на Хъдсън, където живее с пет кучета и дъщеря си Джули, родена от връзката му с учител по актьорско майсторство, чиято самоличност остава загадка.

Някои от най-известните филми на и с участието на Ал Пачино:

- Кръстникът (1972)

- Серпико - Серпико (1973)

- Кръстосване (1980)

- Лице с белег (1983)

- Революция (1985)

- Опасно прелъстяване - Море от любов (1989)

- Дик Трейси (1990)

- Страх от любовта - Frankie & Johnny (1991)

- Ухание на жена (1992)

- "Пътят на Карлито" (1993)

- Heat. Предизвикателството (1995)

- Ричард III Човек, крал (1995)

- Адвокат на дявола (1997)

- Всяка проклета неделя (1999)

- S1m0ne (2002)

- Венецианският търговец (2004)

- Риск на две години (2005 г.)

- 88 минути (2007)

- Тринайсетият океан (2007)

Някои благодарности:

1974: Носител на "Златен глобус" за най-добър актьор, "Серпико

1976: Победител, награди на Британската академия, най-добър актьор, "Кръстникът: част II

1976: Победител, награди на Британската академия, най-добър актьор, "Кучешки следобед

1991: Победител, Американска награда за комедия, най-добър актьор в поддържаща роля, Дик Трейси

1993: Носител на "Оскар" за най-добър актьор в главна роля, "Аромат на жена

1993 г.: носител на "Златен глобус" за най-добър актьор в главна роля, "Аромат на жена

1994: Победител, филмов фестивал във Венеция, "Златен лъв" за кариера

1997 г.: Победител в наградите на Бостънското дружество на филмовите критици, най-добър актьор, Дони Браско

2001: Победител, Златен глобус, награда "Сесил Б. Демил