Биография - Интензивни преживявания

Марианджела Мелато е родена в Милано на 19 септември 1941 г. Първите ѝ театрални успехи са през 1968 г. с "Орландо фуриозо" на Лука Ронкони.

Успехът му се потвърждава няколко години по-късно с "Alleluia brava gente" (1971), музикална комедия на Гариней и Джованини.

Справя се с трудни роли и персонажи, като играе в пиесите "Медея" от Еврипид (1986), "Федра" (1987), "Vestire gli ignudi" от Пирандело (1990), "La bisbetica domata" от Шекспир (1992).

В киното, през дългата си кариера, Мариангела Мелато успява да редува по чудесен начин драматични роли с по-класически, свързани с италианската комедия. Работила е с няколко големи режисьори.

Сред филмите му са "La classe operaia va in paradiso" (1971 г., реж. Елио Петри); "Todo modo" (1976 г., реж. Елио Петри, по едноименния роман на Леонардо Шиаша); "Di che segno sei?" (1975 г., реж. Серджо Корбучи, с Паоло Виладжио, Адриано Челентано, Ренато Поцето, Алберто Сорди); "Caro Michele" (1976 г., реж. Марио Моничели); "Oggetti smarriti" (1979 г.) и "Segreti segreti" (1985 г.), реж.Бертолучи; "Dimenticare Venezia" (1979 г.) и "Il buon soldato" (1982 г.) на Франко Брусати; "Il papà occhio" (1980 г., на Ренцо Арборе); "Figlio mio, infinitamente caro" (1985 г., на Валентино Орсини); "Mimì metallurgico ferito nell'onore" (1972 г.), "Film d'amore e d'anarchia" (1973 г.) и "Travolti da un insolito destino nell'azzurro mare d'agosto" (1974 г.) на Лина Вертмюлер (във филмите на италианския режисьор еспомнете си бравурата на двойката Марианджела Мелато и Джанкарло Джанини); "Casotto" (1977) и "Mortacci" (1988), на Серджо Сити; "Aiutami a sognare" (1980) на Пупи Авати. Сред международните продукции помним изпълнението му като генерал Хала във фантастичния "Flash Gordon" (1980).

От 90-те години на миналия век в биографията му влизат няколко телевизионни драми, сред които "Скандал" (1990), "Живот в залог" (1991), "Двадесет години по два пъти" (1995), "Адвокатът на жените" (1997).

Театралният ангажимент на Марианджела Мелато продължава през годините с "Il lutto si befits Elettra" (1996); "La dame de Chez Maxim" (1998); "Fedra" (1999); "Un amore nello specchio" и "Madre Coraggio" (2002); "La Centaura" (2004); "Chi ha paura di Virginia Woolf?" (2005).

През същия период в киното играе в "La fine è nota" (1993 г., реж. Кристина Коменчини); "Panni sporchi" (1999 г., реж. Марио Моничели); "Un uomo perbene" (1999 г., реж. Маурицио Дзакаро).

През 2000-те години участва във филмите "L'amore probabilmente" (2001 г., реж. Джузепе Бертолучи); "L'amore ritorna" (2004 г., реж. Серджо Рубини); "Vieni via con me" (2005 г., реж. Карло Вентура). За телевизията: "Rebecca, la prima moglie" (2008 г., реж. Рикардо Милани), римейк на едноименния филм на Хичкок.

Марианджела Мелато почина в клиника в Рим на 71-годишна възраст на 11 януари 2013 г. от рак на панкреаса.