Биография - Уста-към-уста

Луис Даниел Армстронг, джаз тромпетист, е един от най-великите представители на този музикален жанр и този, който дава напълно нов отпечатък на афроамериканската музика. Що се отнася до неговото раждане, има една малка предистория, която определя и малко загадъчно убийство. Армстронг винаги е твърдял, че е роден на 4 юли (национален празник в САЩ) през 1900 г., но вВсъщност последните проучвания показват, че великият тромпетист е роден на 4 август 1901 г.

Особено внимание заслужават изследванията, субсидирани от Ню Орлиънс, родния му град, и проведени от Тад Джоунс, който изглежда е намерил оригиналните кръщелни свидетелства на "краля на джаза". Според тези записи "Сачмо" (това е прякорът, който му е бил даден: означава приблизително "чувал с уста") е остарял с година и месец, може би порадирешава някои проблеми, свързани с младежките му години в Чикаго и Ню Йорк, където не иска да изглежда по-млад, отколкото е.

Родителите му се разделят малко преди раждането му и момченцето е поверено на грижите на баба си по майчина линия Жозефин, а майка му по всяка вероятност е проститутка.

Дните му преминават между маргинализацията и престъпността, въпреки че за щастие в него се заражда голям интерес, антидот, който може да го отдалечи от опасните отклонения и същевременно да го "изведе" от тази мизерна среда: музиката.

Луис Армстронг

Все още твърде млад, за да свири на тромпет или да оцени възможностите и нюансите му, той се ограничава до пеене в една много особена местна група, тъй като сцената му е само улицата.

Екстемпоралната практика, пеенето от място и на върха на дробовете обаче му позволяват да развие отлична интонация и забележително чувство за импровизация, а да не забравяме, че последното всъщност е основната отличителна черта на джаза.

Но животът на улицата си остава живот на улицата, с всички опасности и неудобства, които крие. луис, дори и да иска, не може да се откъсне напълно от този контекст. един ден дори е хванат да стреля с револвер, откраднат от един от другарите на майка му, за да отпразнува края на годината. последицата е, че е преместен в поправителен дом за около две години, същозащото съдът е признал майката за непригодна да отглежда потомството си. това може би е породило любовната тревога, белязала живота му, в който пред него са се изпречили две съпруги и много връзки.

Още в поправителния дом Луис Армстронг намира начин да се занимава с музика: първо се присъединява към хоровия състав на института, а по-късно и към оркестъра, където започва да свири на барабан. Взема и първите си уроци по корнет. Заслугата за това е на учителя му Питър Дейвис, който му дава възможност да изучи основите на този вид "заместител" на тромпета. оркестърът на института е много популярен.от местните жители и обикаля улиците, свирейки модните по онова време мелодии, като известната "When the Saints Go Marchin' in", която, възстановена няколко години по-късно, се превръща в един от неговите работни коне.

Когато излиза от поправителното училище, той започва да посещава кръчми и клубове с надеждата, че ще получи шанс да свири в оркестър. При едно от тези вечерни скитания той се запознава с Джо Оливър, смятан за най-добрия корнетчик в Ню Орлиънс (известен преди това като "Крал Оливър"). Двамата си допадат и Оливър, който е на път да се премести там, моли Кид Ори (другизвестен джаз тромпетист), за да бъде заменен от самия Луис.

Едва от ноември 1918 г., стимулиран от работата на riverboats (лодките, които плават по река Мисисипи), Армстронг се научава да дешифрира партитури, като по този начин се превръща в завършен музикант. След няколко години на този не особено спокоен режим (работата на лодките е много уморителна), той се премества в Чикаго през 1922 г., оставяйки зад себе си Ню Орлиънс, който постепенно се"все повече "разваля" музикалния му вкус, до степен да изтупа от прахта един остарял и разводнен фолклор.

В този период на творческата си зрялост Армстронг следва друг, напълно различен път, основан на полифоничната строгост на музикалните линии и по друг начин на опита да се даде на солиста роля, която да бъде едновременно хегемонна и интегрирана в музикалната тъкан.

За щастие, той е привлечен от Кинг Оливър в неговия "Креолски джаз бенд", в който има възможност да се изяви като солист и да покаже изключителната виртуозност, която вече е придобил с инструмента си. Всъщност общото мнение на ентусиастите и историците е, че "Сачмо" е имал изобретателност, ритмично и мелодично въображение, съчетано с впечатляващ обем на звука инеповторим печат.

След поредица от турнета стигаме до 1924 г., особено важна година за Сачмо. Той се жени, напуска оркестъра на Оливър и се присъединява към биг бенда на Флетчър Хендерсън - джаз колос, който има един от най-добрите оркестри по онова време, пълен с прекрасни солисти. Като доказателство за скока в качеството, Армостронг има възможност да запише пиеси със Сидни Бекет, Баси Смит имного други.

След това решава да направи солова кариера. записва "Hot Fives and Hot Sevens", като по този начин превръща джаза в едно от най-висшите изражения на музиката, с ясния си, светъл тромпет и мръсния си глас, изтръгнат направо от гърлото.

Оттогава нататък следва поредица от успехи, в сянката обаче на някои критични гласове, които осъждат ограниченията и пропуските на феномена Армстронг. Луис дори е обвиняван, че е чичо Том заради двусмисленото си отношение към чернокожите си братя. Но именно заради харизматичното си присъствие той допринася за преодоляването на всички расови бариери, превръщайки се в една от първите чернокожи звезди в музиката.освен концертите и турнетата, животът му се обогатява със сътрудничества (напр. със Зилмър Рандолф), а също така започва да се отваря към киното и се появява в редица филми; един от тях е "High society" (1956) на Чарлз Уолтърс с участието на Грейс Кели, Бинг Кросби и Франк Синатра, в който музикантът въвежда и завършва първата и последната сцена на филма.

Превърнал се в икона (а според някои - дори в карикатура на самия себе си), Луис Армстронг през последните години със сигурност се превърна в посланик на джаза по света, но също така даде своя образ за поредица от крайно съмнителни събития в артистичен план.

На този етап от кариерата си Маестрото вече не е в състояние да взема самостоятелни решения, а е "управляван" от безскрупулни служители.

След този тъжен упадък кралят на джаза умира на 6 юли 1971 г. в дома си в Куинс, Ню Йорк.