Биография - По-модерно от модерното

• Някои от най-известните трагедии на Уилям Шекспир
• Комедиите

Английски поет и драматург, роден в Стратфорд на Ейвън през 1564 г. Критиците го смятат за една от най-великите литературни фигури на всички времена и страни. При по-внимателен исторически поглед обаче той е категоризиран като един от водещите представители на Английския ренесанс.

От строго биографична гледна точка за Шекспир се знае много малко. освен че липсват сигурни данни за живота му, за него циркулират, както може да се очаква, безброй факти и анекдоти. Анекдоти, които в по-голямата си част са неоснователни. В тази гъсталака от информация от известно време насам учените се опитват да хвърлят светлина върху въпроса, достигайки до няколко, но почти сигурни добре обосновани сведения.Що се отнася до раждането, споменава се 23 април, но дори и тази дата може да се оспори, тъй като се основава по-скоро на традицията.

Семейството му е принадлежало към заможното английско съсловие. баща му е бил богат търговец, а майка му е носела герба на къща от дребното земевладение. през 1582 г. драматургът се жени за Ан Хатауей, красиво момиче със скромен произход от селско семейство. ан ражда на драматурга три деца, последните две от които са близнаци. за съжаление едното от тях е самоЕдинадесетгодишен, той умира. Междувременно Уилям вече е направил решителния избор да живее за театъра. Той не само се посвещава изцяло на актьорската игра, но често сам пише текстовете, така че след няколко години вече може да се похвали със значителна продукция. Премества се в Лондон и за кратко време вече е спечелил добра репутация. Публикуването на две любовни поеми, "Венера иАдонис" (1593) и "Лукреция, изнасилена" (1594), както и "Сонети" (публикувани през 1609 г., но вече в обръщение от известно време) го прославят като многостранен и приятен ренесансов поет.

От гледна точка на разпространението на пиесите му, от друга страна, публиката първоначално не е била толкова възприемчива. Всъщност кръгът на ценителите и образованата общественост го смятат по-скоро за майстор на лириката и стиховете, отколкото на драмата. Пиесите, макар и приети благосклонно, не се радват на голямо внимание, въпреки че Шекспир, с добра интуиция и забележителен талант(сякаш е бил настроен за артистичните пътища на историята), той инвестира приходите си именно в този, по онова време очевидно по-малко печеливш сектор. Всъщност той има дял в печалбите на театралната компания Chamberlain's Men, по-късно наречена King's Men, която поставя негови собствени и чужди представления. По-късно значителните приходи от тези представленияПредставленията му позволяват, наред с другото, да стане съсобственик на двата най-важни лондонски театъра: "Глоуб" и "Блекфрайърс". От само себе си се разбира, че днес славата му се свързва преди всичко с 38-те пиеси, които е написал по време на бляскавата си кариераһттр://....

Значителното му творчество, което включва исторически драми, комедии и трагедии, е трудно да се определи, не на последно място и поради последвалото преосмисляне на произведенията му от литераторите романтици, които виждат дълбоко сходство между своите естетически търсения и творбите на Шекспир. Всъщност дълго време това преосмисляне оказва влияние както върху критиката, така и върху постановките на пиесите му,Несъмнено има, особено в големите трагедии, теми и герои, които предхождат романтичния опит, но оригиналността на великия английски творец се крие по-скоро в огромното му умение да синтезира различните театрални форми на своето време в творби с голяма широта и баланс, в които трагичното, комичното, горчивотовкусът към стегнатия диалог и остроумието често присъстват в едно изключително ефективно съчетание.

Би било значително усилие да се изброи и огромното количество музика, която е взета от неговите текстове. Операта буквално е разграбила шекспировите драми или комедии, които с богатите си теми се поддават особено добре на изпълнение в ноти. Култ към Шекспир е имал Вагнер (макар че никога не е поставял либрета на), но трябва да споменем поне Верди ("Отело", "Фалстаф", "Макбет" и др.), Менделсон (написал фантастичната сценична музика за "Сън в лятна нощ"), Чайковски, а през ХХ в. - Прокопиев, Бърнстейн (да не забравяме, че "Уестсайдска история" не е нищо друго освен преработка на "Ромео и Жулиета") и Бритън. Освен това за нейната изключителна модерност свидетелстватот десетките филми, вдъхновени от неговите пиеси.

След като придобива известно благосъстояние, от 1608 г. Шекспир намалява театралните си ангажименти; изглежда, че той прекарва все по-дълги периоди от време в Стратфорд, където купува внушителна къща, New Place, и става уважаван гражданин на общността. Умира на 23 април 1616 г. и е погребан в църквата в Стратфорд. Иконографията, свързана с великия бард, също е проблематична.Известни са само две "посмъртни" изображения на Шекспир: мраморният бюст на гробницата и гравюрата, използвана на заглавната страница на едно от първите издания на пиесите, която оттогава до днес е възпроизвеждана безброй пъти в книги, плакати и тениски. Но канадският Шекспир има малка прилика с "официалното" изображение заради гъстата, къдрава, кестенява коса.

Някои от най-известните трагедии на Уилям Шекспир

• "Хамлет" (1599-1600)
• "Ромео и Жулиета" (1594-95)
• "Хенри IV" (1597-98)
• "Макбет" (1605-06)

Комедиите

• "Укротяване на опърничавата" (1593-94)
• "Много шум за нищо" (1598-99)
• "Веселите съпруги от Уиндзор" (1600-01)

Специално внимание заслужават две "фантастични" творби, в които сън и реалност се преплитат по толкова въздействащ начин, че те са истински родоначалници на жанра "фантастика": "Сън в лятна нощ" (1595-96) и "Бурята" (1611-12).