Биография - Grock apart

• Основна филмография на Angela Finocchiaro

Родена на 20 ноември 1955 г., симпатичната миланска актриса Анджела Финокиаро, преди да се превърне в комедийната звезда с бодър и интелигентен характер, посещава сцените на половин Италия в средата на 70-те години на миналия век, като дълго време чиракува в известната театрална трупа с експериментален характер, по-известна като "Quelli di Grock" (за чието основаване тя помага).

Сред спектаклите особено запомнящ се е сюрреалистичният "Spariamo alle farfalle" (Да стреляме по пеперуди). И е достатъчно да се каже, че режисьорите и основателите на "Quello di Grock" включват Маурицио Никети, за да разберат нивото, достигнато от групата.

От 1976 г. до 1980 г. Анджела Финокиаро участва в няколко представления, ту просто смешни, ту с уникална, лека комедия, сред които не могат да не се споменат "Felice e Carlina", "La città degli animali", "Giochiamo che io ero", "Vieni nel mio sogno", "Dudu Dada".

През 1980 г., заедно с Карлина Торта и Амато Пенасилико, поставя спектакъла "Panna Acida" (име, което по-късно носи и новата театрална група, която предстои да се роди), а през същата година участва във филма, който ще ѝ донесе национална слава: фантастичния "Rataplan" на гениалния Маурицио Никети.

Въпреки това театралният му ангажимент остава постоянен, въпреки примамливата сила на киното. Всъщност той участва под ръководството на Гаетано Сансоне в постановка на колаж от текстове на Джорджо Манганели за "Карнавала във Венеция".

Творческа и неудържима, през 1981 г. Анджела Финокиаро пише, изпълнява и поставя заедно с неразделните Карлина Торта и Амато Пенасилико втория спектакъл на "Panna Acida: Scala F", като не пропуска да се посвети и на воденето и създаването на радиопрограмата "Torno subito".

Изключително интелигентна жена с многостранен талант, способна да размишлява върху това, което прави, и върху дълбоките причини за работата си, Анджела Финокиаро често привлича вниманието на света на развлеченията не само с актьорските си умения, както когато е поканена от Teatro La Baracca да проведе семинар в Болоня по проблемите на театралната работа.

През 1982-1983 г. участва като съавтор в пиесата "Арсеник и стари дантели" (постановка на Teatro Nuova Scena), а на следващата година, без да се уморява да учи и да се излага, посещава театралния семинар Porta Romana в Милано, организиран от Доминио Де Фацио, с когото продължава да учи в Рим благодарение на стипендия за курс, спонсориран отGaumont.

През 1984 г., по поръчка на община Милано, за фестивала "Milano d'estate", той поставя спектакъла "Miami", който се играе в Teatro di Porta Romana и участва в драматургичния есемес на Civica Scuola d'Arte Drammatica в Милано, проведен в Teatro Piccola Commenda.

Това са смутните 80-те години на миналия век, когато телевизията е на път да погълне всички останали форми на развлечение, и така актрисата, заедно с никога незабравимия Ничети и Габриеле Салваторе (бъдещ култов режисьор), създава програма за Canale 5, озаглавена "Quo vadiz".

Някой може да си помисли, че в този момент Анджела Финокиаро с нетърпение очаква да си почине след десетилетие, прекарано във вихрено темпо. Нищо не може да бъде по-неправилно: тя сяда на масата и пише за групата "Panna Acida" спектакъла "Viola".

През 1985 г. те обикалят Италия, за да представят "кончетата" на трупата, и дори RAI забелязва, че "Viola" и "Scala F" са заснети (последният е избран за прегледа на "Video Teatro" в Ричоне), като по този начин дават възможност на онези, които не са могли или не са искали да проследят представленията, да получат представа за работата, извършена оттози странен театрален ансамбъл.

Междувременно продължава да сътрудничи на курса по драматургия, воден от Джузепе Ди Лева в Civica Scuola d'Arte Drammatica в Милано.

Представя спектаклите "Viola" и "Scala F" на Международния фестивал в Манизалес (Колумбия) и провежда театрален семинар за актьори в Академията за драматично изкуство в Богота.

След това дебютира с кабаретния монолог "Bocconcini" на Джанкарло Кабела, който има голям успех сред публиката и критиката.

По-късно той ще изнесе на сцената и "La stanza dei fiori di china", вдъхновена от прочувствения роман на Даниел Кийс "Цветя за Алджърнън", представен в ревюто "In scena" в театър "Порта Романа". И тук критиците не пестят похвалите си, а публиката скръства ръце, за да аплодира този наистина уникален характер на нашата театрална сцена.

Освен в театъра, има и многобройни филми, в които е участвал, в допълнение към телевизионната драма "Майките" и телевизионната поредица "Бог вижда и дава"; някои от тях са си спечелили трайно място в националния дебат, като "The Bagman" и "Rubber Wall".

През 2003 г. я оценяваме като част от колоритната трупа на комедийната програма "Зелиг".

Основна филмография на Angela Finocchiaro

• Ratataplan, от Маурицио Никети (1979)
• Ho fatto splash, от Maurizio Nichetti (1980)
• Il burbero, Castellano и Pipolo (1986 г.)
• Domani accadrà, Даниеле Лучети (1988)
• Луиза, Карла, Лоренца и... нежните разстояния, автор Серджо Роси (1989)
• Йо, Питър Пан, от Енцо Де Каро (1989)
• Уважаеми дами, от Адриана Монти (1989)
• Il muro di gomma, от Marco Risi (1991)
• Il portaborse, Даниеле Лучети (1991 г.)
• Volere volare, от Маурицио Никети (1991)
• Оправдан за извършване на деянието, от Alberto Sordi (1992)
• Arriva la bufera, Даниеле Лучети (1992 г.)
• Кошчета за боклук, автор Феличе Фарина (1995)
• A che punto è la notte, телевизионен филм, автор Нани Лой (1995)
• L'ultimo capodanno, от Marco Risi (1998)
• Le madri, телевизионен филм, режисьор Анджело Лонгони (1999)
• Non ti muovere, от Sergio Castellitto (2004)
• Signora, от Francesco Laudadio (2004)
• 13dici a tavola, от Enrico Oldoini (2004)
• La bestia nel cuore, от Cristina Comencini (2005 г.)
• Lezioni di volo, от Francesca Archibugi (2007 г.)
• Брат ми е единствено дете, Даниеле Лучети (2007 г.)
• Amore, bugie e calcetto, от Luca Lucini (2008)
• Un giorno perfetto, от Ferzan Ozpetek (2008)
• Il cosmo sul comò, режисьор Marcello Cesena (2008)
• I mostri oggi, режисьор Енрико Олдоини (2009)
• Io, loro e Lara, режисьор Карло Вердоне (2009)
• Добре дошли на юг, режисьор Лука Миниеро (2010)
• La banda dei Babbi Natale, режисьор Паоло Дженовезе (2010)
• Bar Sport, режисьор Масимо Мартели (2011)
• Шоколадови уроци 2, режисьор Алесио Мария Федеричи (2011)
• Добре дошли на север, режисьор Лука Миниеро (2012)
• Il sole dentro, режисьор Паоло Бианкини (2012)
• Нужно е голямо тяло, режисьор Софи Чиарело (2013)
• Indovina chi viene a Natale, режисьор Fausto Brizzi (2013)
• Un boss in salotto, режисьор: Лука Миниеро (2014)
• Най-красивото училище на света, режисьор Лука Миниеро (2014)
• Латинска любовница, режисьор Кристина Коменчини (2015)
• Почивка на Карибите - Коледен филм, режисьор Нери Паренти (2015)
• Соло, режисьор Лаура Моранте (2016)