Биография - Големият Лучано!

Роден на 12 октомври 1935 г. в Модена, прочутият тенор от Емилия проявява преждевременно призвание към пеенето още от ранна възраст, за което свидетелстват семейните разкази. младият Лучано не само се качва на кухненската маса за детските си изпълнения, но и воден от възхищението към баща си, също тенор любител (надарен с красив глас и певец в "Корале Росини" вМодена), той прекарва по цели дни пред грамофона, разграбвайки колекцията от плочи на родителите си. В тази колекция са скрити най-различни съкровища, с голям превес на героите на белкантото, които Павароти скоро се научава да разпознава и имитира.

Обучението му обаче не е изключително музикално и дълго време това е само частна страст.

Като тийнейджър Павароти се записва в магистралното училище с цел да стане учител по физическо възпитание, което почти му се удава, след като в продължение на две години преподава в началните класове. Същевременно продължава обучението си по пеене при маестро Арриго Пола (чиито принципи и правила ще следва през цялата си дълга кариера), а по-късно - когато е на тригодини по-късно Пола тенор по професия, се премества в Япония на работа - при маестро Еторе Кампогалиани, с когото усъвършенства фразирането и концентрацията си. Това са и винаги ще останат, по думите на маестрото, неговите уникални и високо ценени учители.

През 1961 г. Павароти печели международния конкурс "Ахиле Пери", което е истинският му дебют на певческата сцена.

Най-накрая, след дълги проучвания, идва дългоочакваният му дебют, който се състои на двадесет и шест годишна възраст (по-точно на 29 април 1961 г.) в Общинския театър в Реджо Емилия с една емблематична за него опера - "Бохеми" на Джакомо Пучини, която той повтаря няколко пъти, дори и в по-късен етап от живота си, винаги в ролята на Родолфо. На подиума е Франческо Молинари Прадели.

1961 г. е ключова година в живота на тенора, своеобразен вододел между младостта и зрелостта. Освен дебюта му, това е годината на шофьорската му книжка и на брака му с Адуа Верони, след ангажимент, продължил осем години.

През 1961-1962 г. младият тенор отново изпълнява "Бохеми" в различни италиански градове и дори получава няколко ангажимента извън Италия. Междувременно той се пробва в ролята на херцога на Мантуа в друга опера, особено подходяща за неговите акорди: "Риголето". Поставя я в Карпи и Бреша, но успехът му е постигнат под ръководството на маестро Тулио Серафин в Teatro Massimo в Палермо.От този момент нататък той е канен от много театри: в Италия вече е смятан за обещаващ, но в чужбина, въпреки няколкото престижни участия, все още не се е утвърдил.

Благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата той придобива международна известност през 1963 г. Още на път за операта "Бохеми" в лондонската Ковънт гардън съдбата на Лучано Павароти се пресича с тази на Джузепе ди Стефано, една от големите младежки легенди. Той е поканен да направи няколко представления на операта, преди да пристигне прочутият тенор, но след това ди Стефано се разболява и ПаваротиЗамества го в театъра, както и в "Sunday Night at the Palladium" - телевизионно шоу, гледано от 15 милиона британци.

Постига огромен успех и името му започва да придобива тежест на световната сцена. Decca му предлага първите си записи, с което поставя началото на страхотната звукозаписна продукция на Павароти. Младият диригент Ричард Бонинг го моли да пее заедно със съпругата му, изключителната Джоан Съдърланд.

През 1965 г. Павароти за пръв път стъпва в САЩ, в Маями, и заедно с високо оценения Съдърланд участва във високо оценената "Лучия ди Ламермур" под диригентството на Бонинг. Отново със Съдърланд той прави успешен дебют в лондонската Ковънт Гардън в операта

"La Sonnambula". И продължава с много успешно австралийско турне, в което участва в "Elisir d'Amore" и, отново заедно със Съдърланд, в "La Traviata", "Lucia di Lammermoor" и отново "La Sonnambula".

Но ето че "Бохеми" се появява отново: 1965 г. е и годината на дебюта му в миланската "Ла Скала", където тенорът е изрично поканен от Херберт фон Караян за изпълнение на операта на Пучини. Срещата оставя толкова силно впечатление, че през 1966 г. Павароти отново е дирижиран от Караян в "Messa da Requiem" в памет на Артуро Тосканини.

От 1965-1966 г. са и проницателните интерпретации на опери като "I Capuleti e i Montecchi" под диригентството на Клаудио Абадо и "Риголето" под диригентството на Джанандреа Гавацени.

Но най-доброто от 1966 г. е дебютът на Павароти в Ковънт Гардън, заедно с Джоан Съдърланд, в операта, станала легендарна със своята "последователност от деветте С": "La Figlia del Reggimento". За първи път тенор издава с пълен глас деветте С на "Pour mon âme, quel destin!", написана от Доницети, за да бъде издадена във фалцет. Публиката ликува, театърът е разтърсен от нещо катовзрив, който засяга и британската кралска фамилия, присъства изцяло.

60-те години на ХХ век са решаващи и за личния живот на тенора. В този период се раждат любимите му дъщери: Лоренца се ражда през 1962 г., следвана от Кристина през 1964 г. и накрая от Джулиана през 1967 г. Павароти има много силна връзка с дъщерите си: смята ги за най-важното богатство в живота си.

Продължаването на кариерата на Павароти е изцяло по линия на тези гръмки успехи, в теория на записите, интерпретациите и овациите на сцените по целия свят и с най-известните маестрота, че самото им изброяване може да накара човек да се почувства замаян. Всичко това, във всеки случай, е солидната основа, върху която е изграден митът, дори популярният, за Павароти, мит, който, не бива да сего забрави, е възпитан преди всичко на сценичните дъски и благодарение на незабравимите интерпретации, дадени в "културен" репертоар, дотолкова, че не един и двама виждат в тенора от Модена не само един от най-великите тенори на века, но и звездата, способна да засенчи славата на Карузо.

Всъщност Павароти има едно неоспоримо достойнство, а именно, че притежава един от най-изящните "тенорови" гласове, чувани някога, истинско чудо на природата. Накратко, той притежава много широк, плътен, сребрист глас, съчетан с умението да фразира с особено очарование в нежно и ласкаво пеене, същото, което е толкова подходящо за репертоара на Доницети, Белини и в някоиопери на Верди.

След световния си успех в областта на оперното изкуство тенорът излиза извън тесните рамки на театъра, организирайки рецитали на площади, в паркове и т.н. Той привлича хиляди хора в най-различни краища на земята. Огромен успех в тази насока има през 1980 г. в нюйоркския Сентрал парк, където се играе"Риголето" под формата на концерт, който е посетен от над 200 000 души. Наред с това той основава Международния конкурс за глас "Павароти", който се провежда на всеки три или четири години от 1981 г. насам във Филаделфия по нареждане на маестрото.

В края на осемдесетте и през деветдесетте години маестрото участва в големи концерти и международни изяви. През 1990 г. заедно с Хосе Карерас и Пласидо Доминго Павароти създава "I Tre Tenori" - още един страхотен трик, който осигурява изключително висок рейтинг и продажби.

През 1991 г. тя завладява повече от 250 000 души с голям концерт в лондонския Хайд парк. въпреки проливния дъжд, който дори пада върху ентусиазираните принцове на Уелс Чарлз и Даяна, шоуто се превръща в медийно събитие, предавано на живо по телевизията в цяла Европа и Съединените щати. успехът на лондонското събитие се повтаря през 1993 г. в нюйоркския Сентръл парк, където тяКонцертът, излъчен по телевизията, е гледан в Америка и Европа от милиони хора и несъмнено е крайъгълен камък в творческия живот на тенора.

Благодарение на тези все по-големи популярни успехи Павароти се впуска в по-противоречива кариера в името на жанровото замърсяване, която се изразява най-вече в организирането на колосални концерти с голяма атрактивност, най-вече благодарение на намесата на най-големите поп звезди като "гости". Това е "Павароти и приятели", където еклектичният маестро кани изпълнители отсветовноизвестни поп и рок звезди, за да се съберат средства за международни хуманитарни организации. Фестивалът се повтаря всяка година и в него участват множество италиански и чуждестранни суперзвезди.

През 1993 г. възобновява "I Lombardi alla prima crociata" в "Метрополитън" в Ню Йорк - опера, която не е изпълнявал от 1969 г., и отбелязва първите двадесет и пет години от кариерата си в МЕТ с грандиозна галавечер. в края на август, по време на Международното състезание за коне на Павароти, се запознава с Николета Мантовани, която по-късно става негова партньорка в живота и артистична сътрудничка. 1994 г. все още е белязана от "Метрополитънкъдето тенорът дебютира с напълно нова за репертоара му опера: "Палячи".

През 1995 г. Павароти заминава на дълго южноамериканско турне, което го отвежда в Чили, Перу, Уругвай и Мексико, а през 1996 г. дебютира с "Андреа Шение" в Метрополитън опера в Ню Йорк и пее с Мирела Френи на честванията на стогодишнината на операта "Бохеми" в Торино. през 1997 г. подновява "Турандот" в Метрополитън, през 2000 г. пее в Римската опера за стогодишнината на "Тоска", а презПрез 2001 г., отново в "Метрополитън", той поставя "Аида".

Лучано Павароти вече е преминал четиридесетте години на своята кариера, интензивна и успешна кариера, засенчена само от няколко мимолетни сенки (например прочутата "шина", взета в Ла Скала, театър с особено трудна и непримирима публика). Нищо никога не е подкопавало олимпийското спокойствие на маестрото, силно в неговото вътрешно удовлетворение, което го е направило велик лидер в света на операта.да декларира: Мисля, че живот, прекаран в музика, е живот, прекаран в красота, и именно на това съм посветил живота си. ".

През юли 2006 г. претърпява спешна операция в нюйоркска болница за отстраняване на злокачествен тумор на панкреаса. След това се установява във вилата си в района на Модена, опитвайки се да води личната си битка с рака. На 71-годишна възраст умира на 6 септември 2007 г.