Биография - Композиране на танц и неговия театър

Филипина Бауш, по-известна просто като Пина Бауш, е родена в Солинген, в германската провинция Рейнланд, на 27 юли 1940 г. Тя е един от най-значимите хореографи в историята на танца и от 1973 г. оглавява "Tanztheater Wuppertal Pina Bausch" - истинска световна хореографска институция, базирана във Вупертал, Германия. Тя дава началото на движението "танцов театър", което възниква в началото наТочният термин всъщност би бил "театрален танц", което буквално превежда желанията на самата Бауш, убеден привърженик на собствените си идеи, които по онова време разчупват калъпа на хореографската концепция, която е твърде обвързана и закърпена с т.нар. балет, без да обръща внимание и да изтъква жеста, израза ина експресивността и следователно на театралността на танца.

Често тя самата определя работата си като "танцов композитор", за да подчертае значението на музиката и музикалното вдъхновение в работата си.

Началото на Бауш обаче е доста трудно и тежко. Всъщност в предпубертетните си години малката Пина може само да мечтае за танц. Работи в малкия ресторант на баща си, върши по малко от всичко и понякога, но без особен късмет, се появява в няколко оперети, изпълнявайки малки роли в мизерния театър в града ѝ. В началото обаче няма уроци по танци или уроци по танци,Напротив, съвсем младата Филипина изпитва комплекс от прекалено големи крака, тъй като на дванадесетгодишна възраст вече носи обувки с размер 41.

На петнайсетгодишна възраст, около 1955 г., тя постъпва във "Folkwang Hochschule" в Есен, ръководена от Курт Йоос, ученик и популяризатор на естетическото течение Ausdruckstanz, т.нар. експресионистичен танц, иницииран от великия Рудолф фон Лабан. В рамките на четири години, през 1959 г., младата танцьорка се дипломира и получава стипендия от "Deutscher Akademischer Austauschdienst", коятодава възможност на бъдещия създател на "танцовия театър" да премине курс на обучение и обмен в САЩ.

Пина Бауш учи като "специална ученичка" в музикалното училище "Джулиард" в Ню Йорк, където се обучава заедно с Антъни Тюдор, Хосе Лимон, Луис Хорст и Пол Тейлър. веднага се присъединява към танцовата компания на Пол Санасардо и Доня Фойер, основана през 1957 г. В САЩ късметът я спохожда и най-вече забелязват големия ѝ талант по-добре, отколкото в Европа. тя сключва договор за писане наБалетът на Метрополитън опера под ръководството на самия Тюдор.

Тогава, през 1962 г., старият учител Курт Йоос я кани да се върне в Германия, за да поеме ролята на солистка във възстановения му балет "Фолкванг". Но Америка е далече и Бауш е разочарована от немската действителност, която намира след завръщането си. Единственият, който сякаш не изостава от нея и с когото танцува в Италия, в две издания на фестивала в Сполето през 1967 и 1969 г., етанцьор Жан Себрон, негов партньор в продължение на няколко години.

През 1968 г. става хореограф на балета "Фолкванг". на следващата година го ръководи и започва да създава собствени творби. с "Im Wind der Zeit" от 1969 г. печели първо място на конкурса за хореографска композиция в Кьолн. през 1973 г. е поканена да поеме ръководството на балетната трупа във Вупертал, която скоро е преименувана на "Wuppertaler Tanztheater": така се ражда т.нар.театър, както е наречен в началото, който вместо това не е нищо повече от театър в танц. Заедно с Бауш в това приключение участват сценографът Ролф Борзик и танцьорите Доминик Мърси, Ян Минарик и Малу Айраудо.

Нейните спектакли са много успешни от самото начало и печелят признание навсякъде, вдъхновени от най-значимите шедьоври на литературата и изкуството, както и от театъра, разбира се. През 1974 г. немската хореографка създава "Фриц", спектакъл по музика на Малер и Хуфшмидт, а през следващата година поставя "Орфей и Евридика" на Глук, както и много важнияТриптихът на Стравински "Frühlingsopfer", състоящ се от "Wind von West", "Der zweite Frühling" и "Le sacre du printemps".

Шедьовърът, който бележи истински прелом в творчеството на Пина Бауш, е "Кафене Мюлер", в който се усеща и отзвук от миналото ѝ като млада работничка в ресторанта на баща ѝ. Това са четиридесет минути танц по музика на Хенри Пърсел с шест изпълнители, сред които и самата хореографка. В него е откритието на глагола, думата и цяла еднагама от оригинални звуци, симптоматични за силни и чисти, силно живописни и въздействащи емоции, като смях и плач, както и по-силни и понякога разкъсващи звуци, като крясъци, внезапен шепот, кашлица и хленчене.

Дори в спектакъла от 1980 г. "Ein Stück von Pina Bausch" се вижда още по-ясно къде е работата на немската хореографка, която дотогава е започнала своя хореографски неоекспресионизъм, ако може да се нарече така. Танцьорката, нейната фигура, е "превърната" в човек, който се движи и преживява сцената в ежедневни дрехи, вършейки дори обикновени неща, и така създава един видскандал в подсладените европейски балетни среди. Обвиненията от страна на определен тип критика са силни и Пина Бауш също е обвинявана във вулгарност и лош вкус, особено от американските критици. Според някои в новаторските ѝ творби има твърде много реализъм.

Посвещението настъпва едва през 90-те години на ХХ в. Въпреки това 80-те години бележат още по-голяма еволюция в творбите ѝ като "Две цигари на тъмно" от 1984 г., "Виктор" от 1986 г. и "Ахнен" от 1987 г. Все спектакли, в които новаторските елементи са много и засягат и аспекти на природата. Пина Бауш участва и в някои филми от този периодфилми, като "E la nave va" на Федерико Фелини, където играе сляпа дама, и игралния филм от 1989 г. "Die Klage der Kaiserin".

Първоначално се омъжва за холандския сценограф и художник на костюми Ролф Борзик, който умира от левкемия през 1980 г., а през 1981 г. се свързва с Роналд Кей, който остава неин партньор завинаги и ѝ ражда син Соломон.

След Рим и Палермо, където триумфът ѝ е голям, най-накрая, с пълното признание на нейния "танцов театър", хореографката се изявява и в Мадрид с творбата "Tanzabend II" през 1991 г., както и в градове като Виена, Лос Анджелис, Хонконг и Лисабон.

Към края на 90-те години на миналия век бял свят виждат още три творби с по-лек, но не по-малко значим характер, като калифорнийската "Nur Du" през 1996 г., китайската "Der Fensterputzer" през 1997 г. и португалската "Masurca Fogo" през 1998 г.

През последното десетилетие от живота му, когато буквално обикаля света, си заслужава да се споменат творбите "Agua", "Nefes" и "Vollmond", съответно от 2001, 2003 и 2006 г. "Dolce mambo" пък е последната му забележителна и завършена творба от 2008 г.

През 2009 г. тя се впуска в предизвикателен проект за 3D филм на режисьора Вим Вендерс, който е прекъснат от внезапната смърт на самата хореографка. Пина Бауш умира от рак на 30 юни 2009 г. във Вупертал на 68-годишна възраст.

Документалният филм, озаглавен "Пина", излиза на екран през 2011 г. и е посветен изцяло на нейния танцов театър, а официалното му представяне е по време на 61-ия филмов фестивал в Берлин.