Биография - ангажимент за цял живот

Джорджо Наполитано е роден в Неапол на 29 юни 1925 г. В края на 1947 г. завършва право в Неаполския университет, а през 1945-1946 г. вече е активен участник в движението за факултетни студентски съвети и делегат на Първия национален университетски конгрес.

Още през 1942 г. в Неапол, където се записва в университета, той е част от група млади антифашисти, които през 1945 г. се присъединяват към Италианската комунистическа партия, в която Наполитано ще бъде боец, а по-късно и лидер до създаването на Демократичната партия на левицата.

От есента на 1946 г. до пролетта на 1948 г. Джорджо Наполитано Той е част от секретариата на Италианския икономически център за Южна Италия, председателстван от сенатор Параторе. След това участва активно в Movimento per la Rinascita del Mezzogiorno (Движение за възраждане на Южна Италия) от самото му създаване (декември 1947 г.) и в продължение на повече от десет години.

Избран е за първи път в Камарата на депутатите през 1953 г. и е неин член - с изключение на четвъртия мандат - до 1996 г., като винаги е преизбиран в Неаполския избирателен район.

Първоначално парламентарната му дейност е в Комисията по бюджет и държавно стопанство, като се фокусира - също и в дебатите в Асамблеята - върху проблемите на развитието на Южна Италия и въпросите на националната икономическа политика.

В 8-ото (от 1981 г.) и 9-ото законодателно събрание (до 1986 г.) е председател на групата на комунистическите депутати.

През 80-те години на миналия век се ангажира с международни и европейски политически въпроси, както в Комисията по външни работи на Камарата на депутатите, така и като член (1984-1992 и 1994-1996) на италианската делегация в Северноатлантическата асамблея и чрез множество политически и културни инициативи.

Още от 70-те години на миналия век той изнася множество лекции в чужбина: в институти за международна политика във Великобритания и Германия, в множество университети в САЩ (Харвард, Принстън, Йейл, Чикаго, Бъркли, SAIS и CSIS във Вашингтон).

От 1989 до 1992 г. е член на Европейския парламент.

В единадесетото законодателно събрание, на 3 юни 1992 г, Джорджо Наполитано е избран за председател на Камарата на депутатите и остава на този пост до края на мандата през април 1994 г.

В дванадесетото Народно събрание е член на Комисията по външни работи и председател на Специалната комисия за реорганизация на радио- и телевизионния сектор.

В 13-ия парламент е министър на вътрешните работи и на координацията на гражданската защита в правителството на Проди от май 1996 г. до октомври 1998 г.

От 1995 г. е председател на Италианския съвет на Европейското движение.

От юни 1999 г. до юни 2004 г. е председател на Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент.

През 14-ия мандат е назначен за председател на Фондацията на Камарата на депутатите от председателя на Камарата Пиер Фердинандо Казини и заема този пост до края на мандата.

Назначен за пожизнен сенатор на 23 септември 2005 г. от президента на републиката Карло Азелио Чампи, Наполитано го наследява на 10 май 2006 г., когато е избран за президент на Италианската република с 543 гласа. Полага клетва на 15 май 2006 г.

Отдадеността му на каузата на парламентарната демокрация и приносът му за сближаването между италианската левица и европейския социализъм му донасят международната награда "Лайбниц-Ринг" в Хановер през 1997 г. за ангажираността му " за цял живот ".

През 2004 г. университетът в Бари му присъжда почетна степен по политически науки.

Джорджо Наполитано сътрудничи на списание "Società" и (от 1954 г. до 1960 г.) на списание "Cronache meridionali" с есета, посветени на южняшкия дебат след Освобождението и на мисълта на Гуидо Дорсо, на политиките за аграрна реформа и на тезите на Манлио Роси-Дория за индустриализацията на Южна Италия.

През 1962 г. той публикува първата си книга "Movimento operaio e industria di Stato" (Работническо движение и държавна индустрия), като се позовава по-специално на разработките на Паскуале Сарасено.

През 1975 г. публикува книгата "Интервю за PCI" с Ерик Хобсбаум, която е преведена в над десет страни.

Книгата "In mezzo al guado" ("В средата на брода") е от 1979 г. и се отнася до периода на демократична солидарност (1976-79 г.), през който той е говорител на PCI и поддържа връзка с правителството на Андреоти по икономически и синдикални въпроси.

В книгата "Отвъд старите граници" от 1988 г. се разглеждат проблемите, които възникват в годините на размразяване на отношенията между Изтока и Запада, по време на президентството на Рейгън в САЩ и ръководството на Горбачов в СССР.

В книгата "Отвъд брода: реформаторският избор" са събрани речите от 1986 до 1990 г.

В книгата "Европа и Америка след 89-та" от 1992 г. са събрани лекциите, изнесени в Съединените щати след падането на Берлинската стена и комунистическите режими в Централна и Източна Европа.

През 1994 г. публикува книгата, отчасти под формата на дневник, "Dove va la Repubblica - Una transizione incompiuta" (Къде отива републиката - един незавършен преход), посветена на годините на 11-тото Народно събрание, които преживява като председател на Камарата на депутатите.

През 2002 г. той публикува книгата "Политическа Европа", в разгара на работата си като председател на Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент.

Последната му книга "От PCI до европейския социализъм: политическа автобиография" излиза през 2005 г.

Краят на мандата му като президент на републиката съвпада с периода след парламентарните избори през 2013 г.; резултатите от тези избори показват, че Pd печели, но с толкова малка разлика в сравнение с противниковите партии - PDL и MoVimento 5 Stelle - че Наполитано; катастрофалният опит на партиите да намерят и изберат нов президент кара Наполитано да се кандидатира отново завтори мандат. За първи път в историята на републиката един и същ президент остава на поста си два последователни мандата: на 20 април 2013 г, Джорджо Наполитано Той подаде оставка на 14 януари 2015 г., ден след края на шестмесечния мандат на Италия начело на Европейския съвет.