Биография - Национални любовни теми

Бениамино Рейтано, известен като Мино, е роден във Фиумара (Реджо Калабрия) на 7 декември 1944 г. От раждането си е сирак на майка си, която умира на 27-годишна възраст, докато го ражда. Баща му Роко (1917-1994) е железничар; в свободното си време свири на кларинет и е ръководител на музикалната група на село Фиумара. Мино учи осем години в консерваторията в Реджо, където свири на пиано, нацигулка и тромпет.

На десетгодишна възраст е гост на телевизионното предаване "La giostra dei motivi", водено от Силвио Джили. Първите стъпки в музикалната си кариера прави, като се захваща с рокендрол заедно с братята си Антонио Рейтано, Винченцо (Геге) Рейтано и Франко Рейтано (името на групата варира между Fratelli Reitano, Franco Reitano & His Brothers, Beniamino и the Reitano Brothers) и с тях участвана фестивала Cassano Jonico и Rassegna della musica calabrese.

През 1961 г. записва първите си 45 оборота в минута: плочата съдържа песните "Tu sei la luce" и "Non sei un angelo", които му осигуряват първата публикация в национално списание, TV Sorrisi e Canzoni (№ 32 от 6 август 1961 г., стр. 36).

В края на същата година той се премества в Германия, където групата е ангажирана за редица изпълнения, включително в клуб, където свири заедно с The Beatles (по това време те се наричат "The Quarrymen" и са в началото на своята дейност). Отсъства от Италия в продължение на година и половина, след което се завръща, за да издаде втория си 45-годишен албум, "Robertina twist", през 1963 г., и третия, "Twist time", който обаче минаванезабелязано.

След това продължава да свири в Германия, включително в клубовете на известната хамбургска улица Reeperbahn, и издава няколко плочи там, неиздавани в Италия, под името Beniamino'.

През 1965 г. участва във фестивала в Кастрокаро, като пее на английски език песента на Рой Орбисън "It's over": не печели, но стига до финала.

Сключва договор с Dischi Ricordi и през 1966 г. издава "La fine di tutto", италианска версия на "It's over", а на следващата година дебютира на фестивала в Сан Ремо с песента, написана от Могол и Лучо Батисти, "Non prego per me", в двойка с групата The Hollies на Греъм Наш.

През лятото на 1967 г. участва в Cantagiro с "Quando cerco una donna". след това преминава към Ariston Records на Алфредо Роси и през 1968 г. е в хитпарада с "Avevo un cuore (che ti amava tanto)" и "Una chitarra cento illusioni", които се продават в над 500 000 копия. благодарение на успеха на тези песни той купува заедно с баща си Роко и братята си парцел в Аграте Брианца, къдетопостроява така нареченото "село Рейтано", което от 1969 г. е дом на няколко поколения от семейство Рейтано.

През същата година той пише една от най-значимите си песни - "Дневникът на Ане Франк", която се радва на успеха на Камалеонти.

През 1969 г. Рейтано се завръща на фестивала в Сан Ремо с песента "Meglio una sera piangere da solo" (в двойка с Клаудио Вила); през същата година пише музиката за "Una ragione di più", изпълнена с успех от Орнела Ванони, и издава LP "Mino canta Reitano", който включва кавър на "Prendi fra le mani la testa", хит на Рики Майоки, също написан от дуета Могол-Лучио.Баптисти.

Друг хит от този период е "Gente di Fiumara" - песен, посветена на родния му град. Също през 1969 г. постига успех като автор на песни с "Perché l'hai fatto" по текст на Donata Giachini, записана от Paolo Mengoli (която се превръща в най-известната песен на певеца).

От 1970 г. до 1975 г. участва в шест последователни издания на "Un disco per l'estate", като винаги преминава през етапа на елиминациите. първото му участие е с "Cento colpi alla tua porta"; през 1971 г. печели осмото издание на известното певческо събитие с "Era il tempo delle more", един от най-продаваните му записи; връща се в Сент Винсент (където се провежда финалът на "Un disco per l'estate") през1972 г. с "Stasera non si ride e non si balla" (осмо място на финала), през 1973 г. с "Tre parole al vento" (трето място на финала), през 1974 г. с "Amore a viso aperto" (полуфиналист) и през 1975 г. с "E se ti voglio" (трето място на финала).

В тези години той събира редица отлични класирания и награди (Cantagiro, Festivalbar, златни дискове и турнета по целия свят). В продължение на осем години участва и в Canzonissima, като винаги си спечелва място на финала и завършва на челните места.

През 1971 г. Мино Рейтано се снима и в спагети уестърна "Тара Поки" на Амаси Дамиани, като записва и основната песен от саундтрака - "Легендата за Тара Поки". три години по-късно записва "Dolce angelo", кавър на "Sugar baby love", хит на The Rubettes, а на следващата година издава албума "Dedicato a Frank", в който на обложката е неговият портрет с Франк Синатра. след това има страхотнатаудостоява се с честта да направи дует със самия Франк Синатра в Маями по време на новогодишния концерт през 1974 г.

Участва и в множество телевизионни предавания и композира музикални теми, най-известната от които е "Sogno" от предаването "Scommettiamo?", водено от Майк Бонджорно по първата мрежа Rai през 1976 г. През същата година написва роман, озаглавен "О, Салваторе!", история на емигрант с автобиографични нотки, публикуван от Edizioni Virgilio в Милано.

През 1977 г. участва във фестивала Festivalbar с песента "Innocente tu"; песента от втората страна на диска е озаглавена "Ora c'è Patrizia" и е посветена на жената, която ще стане негова съпруга.

Заедно с братята си основава музикално издателство Fremus (съкращение от Fratelli Reitano Edizioni Musicali), което брат му Винченцо ще управлява, създавайки и звукозаписна компания.

През 1973 г. написва песен, която участва и печели Zecchino d'oro, "La sveglia birichina" (Непослушната будилница): песента има голям успех сред децата, също и в интерпретацията на Топо Джиджио, който я записва. Написва и "Ciao amico" (Здравей, приятелю), която от 1976 до 1984 г. става тематична песен на фестивала на песента.

През 1978 г. той се връща към детските песни и записва "Кеко, моржът за" в лейбъла Eleven, собственост на Аугусто Мартели и Алдо Пагани, неговата нова звукозаписна компания.

През 1980 г. издава две 45-ки с повече детски песни: "In tre" (с неговата версия на "La sveglia birichina" на гърба) и цял албум (Le più belle canzoni per bambini), в който пее песни като "Lettera a Pinocchio", "Bibbidi bobbidi bu" и "I sogni son desideri".

През 1988 г. отново се явява на фестивала в Сан Ремо, където пее "Italia", написана първоначално от Умберто Балсамо за Лучано Павароти. С тази песен, която донякъде категорично изразява любовта на Рейтано към страната му, той се класира едва на шесто място, но песента е оценена особено високо от публиката.

На Festival della canzone italiana той печели през 1990 г. (15-то място с "Vorrei"), през 1992 г. ("Ma ti sei chiesto mai", но не стига до финала) и през 2002 г. (с "La mia canzone".

Като актьор най-значимото му участие е епизодичната роля през 1996 г. във филма "Луд съм по Ирис Блонд" (реж. Карло Вердоне, с Клаудия Джерини), в който играе себе си с дискретна самоирония.

През 2007 г. е диагностициран с рак на червата: посреща болестта спокойно, благодарение и на утехата на дълбоката си католическа вяра. Претърпява две операции, последната през ноември 2008 г. Въпреки лечението, на 27 януари 2009 г. в Аграте Брианца Мино Рейтано умира, гледайки дъжда в тъмното от прозорците на дома си, държейки ръката на съпругата си.Патриция.

Няколко месеца по-късно Италианската пощенска служба издава марка, посветена на него, третата от серия от три марки, посветени на италианската музикална история: другите две марки от серията са посветени на Лучано Павароти и Нино Рота.