Биография - Душа и глас

• 60-те години на миналия век
• 70-те години на миналия век
• 70-те и 80-те години
• Арета Франклин през 2000-те години

Арета Луиз Франклин е родена в Мемфис на 25 март 1942 г. Баща ѝ е баптистки проповедник, чиято слава се простира отвъд границите на САЩ. децата на преподобния Франклин са отгледани със солидно религиозно възпитание, но той не успява да избегне раздялата със съпругата си и майка на Арета, Барбара Сигърс. Докато синът Вон остава с майка си, Арета (тогавае на шест години) заедно със сестрите си Каролин и Ерма заминава да живее в Детройт при баща си, където израства.

Сестрите пеят в църквата, в която баща им посреща близо петте хиляди вярващи; Арета свири на пиано и по време на църковните служби.

Бъдещата певица забременява преждевременно два пъти: първият ѝ син Кларънс се ражда, когато Арета е само на 13 години; след това ражда Едуард на 15 години.

По отношение на нейното бъдеще Арета Франклин Тя има ясни идеи и е решена да навлезе в музикалния бизнес като професионалист: едва четиринадесетгодишна записва първата си песен за JVB/Battle Records. През 50-те години на ХХ век записва пет албума, макар и неуспешни, вдъхновени от изпълнители като Махалия Джаксън, Клара Уорд и семейната приятелка Дайна Уошингтън.

Тя проявява голяма страст към госпел музиката и успоредно с това свири в джаз клубове в Детройт, налагайки се с младия си, свеж и същевременно енергичен глас, който може да се похвали с разширение от четири октави. Тя е забелязана от Джон Хамънд, звукозаписен продуцент и търсач на таланти. През 1960 г. Арета Франклин подписва договор с Columbia Records, но изключително джаз репертоарът, който тясе налага, тя някак си подрязва крилата си.

60-те години на миналия век

В началото на 60-те години на миналия век той успява да издаде няколко 45-та диска, сред които е и "Rock-a-bye Your Baby with a Dixie Melody".

През 1962 г. се омъжва за Тед Уайт, който става неин мениджър в Columbia Records.

През 1967 г. тя преминава към Atlantic Records и новите ѝ творби са в жанра соул, така че скоро получава прозвището "Кралицата на соула".

Благодарение на международната слава, която придобива, тя се превръща в символ на гордост за чернокожите малцинства в Америка, особено с интерпретацията си на песента на Отис Рединг "Respect", която се превръща в химн на феминисткото движение и движението за граждански права.

През тези години Арета Франклин доминира в класациите и печели няколко златни и платинени албума.

През 1969 г. се разделя с Тед Уайт.

70-те години на миналия век

В периода между края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век много от неговите записи се изкачват в американските класации, като често се озовават на първите места. Жанрът им варира от госпъл музика до блус, от поп музика до психеделична музика и дори рокендрол.

Незабравими са някои кавъри на The Beatles (Eleanor Rigby), The Band (The Weight), Simon & Garfunkel (Bridge over Troubled Water), Sam Cooke и The Drifters. "Live at Fillmore West" и "Amazing Grace" са два от най-известните и влиятелни записи.

Въпреки големите си успехи в чужбина, тя така и не успява да стигне до върховете на британските класации; през 1968 г. достига до четвърто място с версията си на песента на Бърт Бакарач "I Say a Little Prayer".

Освен гореспоменатата "Respect" - нейната характерна песен - хитовете на Арета Франклин от тези години включват "Chain of Fools", "(You Make Me Feel Like) A Natural Woman", "Think" и "Baby I Love You".

70-те и 80-те години на ХХ век

В началото на 70-те години Арета Франклин избира да използва по-меки звуци. Появяващата се диско музика монополизира пазара. Продажбите на нейните записи, както и признанието на критиката, започват да намаляват.

Въпреки това Арета Франклин преживява ренесанс през 80-те години на ХХ в.: тя се завръща в полезрението на публиката с участието си във филма "The Blues Brothers" (1980 г., реж. Джон Ландис), който се превръща в култов. Тя подписва договор с Arista Records и записва синглите "United Together" и "Love All The Hurt Away", последния в дует с Джордж Бенсън: по този начин Арета отново се изкачва в класациите,особено през 1982 г. с албума "Jump To It".

През 1985 г. пее "Freeway of Love" (танцова песен) и дует в "Sisters Are Doing for Themselves" с Eurythmics; дует в "I Knew You Were Waiting (For Me)" с Джордж Майкъл - песен, която става вторият ѝ американски номер едно.

На церемонията по връчването на наградите "Грами" през 1998 г., когато му се налага да замени разболелия се Лучано Павароти, той импровизира с изпълнението на "Nessun dorma" в оригиналната тоналност и изпява първия куплет на италиански език. изпълнението му е запомнено като едно от най-добрите в историята на наградите "Грами".

Арета Франклин през 2000-те години

През 2000 г. участва в продължението на филма "Blues Brothers 2000 - The Legend Continues", където изпълнява ролята на "Respect". През тези години си сътрудничи с талантливи съвременни R&B изпълнители като Fantasia Barrino, Lauryn Hill и Mary J. Blige.

На 20 януари 2009 г. пее във Вашингтон на церемонията по встъпване в длъжност на 44-ия президент на Съединените американски щати Барак Обама, предавана на живо по световната телевизия и пред повече от два милиона души. Щатът Мичиган официално обявява гласа му за чудо на природата. През 2010 г. е диагностициран с рак на панкреаса; болен, той се оттегля от сцената през 2017 г; Арета Франклин почина в Детройт на 16 август 2018 г. на 76-годишна възраст.