Биография - Classy eclectic

Ивано Фосати е роден на 21 септември 1951 г. в Генуа - градът, в който живее до началото на 80-те години, когато след много пътувания между Европа и САЩ решава да се премести в малко селце във вътрешността на Лигурия.

Страстта му към музиката се проявява още в детството: на осемгодишна възраст започва да учи пиано - инструмент, който ще се превърне в основополагащ в живота му, въпреки че опитва силите си и с други инструменти, включително китара и флейта. Истински мултиинструменталист - характеристика, която превръща Фосати в един от най-завършените и "културни" музиканти на италианската сцена.

Неговият творчески път е много сложен и ясно изразен и е пример за синтез на стилистичната магма, пред която е изправен съвременният музикант, който вижда много пътища, които се откриват пред него, и е принуден да избере кой път да следва или да се опита да ги слее.

Фосати, преди да премине към по-сложни и замислени глави, започва със свирене в няколко "прогресивни" рок групи. Златният момент на този етап съвпада със записа на първия му албум "Dolce acqua" през 1971 г., начело на Delirium. Албумът съдържа първия му голям хит - песента "Jesahel", която избухва през 1972 г.

Изключително неспокойният му характер и голямата му любов към музиката скоро го карат да опита силите си в други области. така започва соловата му кариера, която винаги ще продължава под различни форми с италиански и чуждестранни музиканти и артисти. достатъчно е да се каже, че от 1973 до 1998 г. Фосати издава не по-малко от осемнадесет албума, показвайки интерес къммузика в целия свят.

Първата му музика за театър датира от началото на 70-те години на ХХ век (Емануеле Лудзати, Teatro Della Tosse) - дейност, която почти никога не е прекъсвала и чиято последна творба е "Alice allo Specchio" от Луис Карол, изпълнена в Teatro Stabile di Parma.

В изискан композиционен план той пише музика и за филми на Карло Мацакурати като "Il Toro" (1994) и "L'Estate Di Davide" (1998).

Такъв еклектичен изпълнител не може да забрави джаза. И наистина, в дългата му кариера феновете са могли да оценят генуезкия певец и редом с известни музиканти от тази област, както италиански, така и чуждестранни, като Трилок Гурту (легендарен перкусионист), Тони Левин, Енрико Рава, Уна Рамос, Рикардо Теси, Гай Баркър, Нгуен Ле.

Важна глава в еволюцията на Фосати представлява и сътрудничеството му с други водещи певци и автори на песни, сред които е невъзможно да не споменем възвишените песни, подписани с Фабрицио Де Андре или, на второ място, с Франческо Де Грегори.

Има обаче много личности, които са се радвали на творческия принос на този срамежлив и интровертен автор. Всъщност може да се каже, че почти всички най-красиви имена в италианската песен са получили песен от него. Списъкът включва Мина, Пати Право, Фиорела Маноя, Джани Моранди, Орнела Ванони, Анна Окса, Миа Мартини, Лоредана Берте и много други.

Фосати превежда и песни на Чико Буарке де Холанда, Силвио Родригес, Джаван и Супертрамп.

През 1998 г. записите му са издадени във Франция от Columbia Tristar. През същата година, по време на лятното си турне, Фосати посвещава пет концерта на комитета "Per la bellezza" (За красотата): за да се бори с влошаването на околната среда, той свири срещу изоставянето на древните италиански градове.

През февруари 1999 г. участва като суперводещ на фестивала в Сан Ремо и постига изключителен успех: 12 милиона зрители слушат "Mio fratello che guardi il mondo" и "Una notte in Italia".

През 2001 г., с подвиг, достоен за велик артист, той издава съвсем неочаквано (и до степен да смути много от редовните си почитатели) изцяло инструментален албум с изразителното заглавие "Нито една дума" (заглавие, което донякъде повтаря известните "Песни без думи" за соло пиано на Менделсон).

През същата година Ейнауди, за радост на многобройните хора, които го следят от години и които знаят колко трудно е да се вземе интервю от певеца и композитора, публикува книгата с интервюта "Carte da decifrare" в поредицата "Stile Libero".

През 2003 г. излиза ценният албум "Lampo viaggiatore", който получава висока оценка от критиката. Следват албум на живо ("Dal vivo - Vol.3", 2004 г.), "L'arcangelo" (2006 г.), "Ho sognato una strada" (2006 г., колекция от три компактдиска), "Musica moderna" (2008 г.).

През 2008 г. за песента "L'amore trasparente presente" във филма "Caos calmo" (реж. Аурелио Грималди, с Нани Морети, Изабела Ферари и Валерия Голино) получава наградата "Давид ди Донатело" за най-добра оригинална песен и наградата "Nastro d'Argento" за най-добра песен.

През 2011 г. по време на телевизионното предаване "Che tempo che fa", водено от приятеля му Фабио Фацио, той представя новия си албум "Decadancing" и се възползва от възможността да обяви решението си да се сбогува със сцената.