Биография - Въпрос на носа

Габриел Шанел, известна като "Коко", е родена в Сомюр, Франция, на 19 август 1883 г. Преди да се превърне в един от най-известните модни дизайнери на миналия век, тя има скромно и тъжно детство, прекарано предимно в сиропиталище. Със стила, който лансира, тя представя новия женски модел на XX век, т.е. тип жена, посветена на работата, на динамичния и спортен живот,без етикети и със самоирония, което осигурява на този модел най-подходящия начин на обличане.

Започва кариерата си като дизайнер на шапки, първо в Париж през 1908 г., а след това в Довил. в тези градове през 14 г. отваря първите си магазини, последвани от салон за висша мода в Биариц през 16 г. Огромният успех идва през 20-те години на ХХ в., когато отваря вратите на един от офисите си на улица "Камбон" 31 в Париж и скоро започва да се смята за истински символСпоред модните критици и познавачи обаче върхът на творчеството му може да се отнесе към най-ослепителните 30-те години на ХХ век, когато дори след като изобретява прочутите си и революционни "костюми" (състоящи се от мъжко сако и права пола или панталон, които дотогава са принадлежали на мъжете), той налага трезв и елегантен стил с тембърнедвусмислено.

По същество може да се каже, че Шанел заменя непрактичното облекло от епохата на кралската любов със свободна и удобна мода. През 1916 г. например Шанел разширява употребата на жарсе (много гъвкав трикотажен материал) от изключителната му употреба за долно бельо до най-различни видове дрехи, включително прости рокли в сиво и тъмносиньо.когато "Коко" започва да разработва прочутите си модели за трикотажни платове.

Включването на ръчно плетени и след това промишлено произведени трикотажни изделия всъщност остава едно от най-сензационните нововъведения, предложени от Chanel. Освен това перлените бижута, дългите златни вериги, съчетаването на истински камъни с фалшиви скъпоценни камъни и кристалите, които имат вид на диаманти, са незаменими аксесоари на дрехите на Chanel и разпознаваеми знаци на нейната марка.

Експертите, като тези на уебсайта Creativitalia.it, твърдят: "Твърде често за прочутия й Tailleur се говори така, сякаш той е измислен от нея; в действителност Шанел произвежда традиционен тип облекло, което често взема пример от мъжкото облекло и не става немодерно с промяната на всеки нов сезон. Най-често срещаните цветове на Шанел са тъмносиньо, сиво изначението, което се отдава на детайлите, и широкото използване на бижутерия с революционни комбинации от истински и фалшиви камъни, кристални клъстери и перли са много показателни за стила на Шанел. на 71-годишна възраст Шанел въвежда отново "костюма Шанел", който се състои от няколко части: сако в стил жилетка, включващо типичната за него цепка, зашита отвътре,семпла, удобна пола, с блуза, чиято материя съвпада с материята вътре в костюма. Този път полите са по-къси, а костюмите са изработени от добре изтъкан плат за жилетка. Шанел е единствена по рода си, която прави революция в модната индустрия и подпомага пътя на жените към еманципация.

Избухването на Втората световна война обаче налага внезапна пречка. Коко е принудена да затвори офиса си на улица Камбон, оставяйки отворен само парфюмерийния магазин. През 54 г., когато се завръща в света на модата, Шанел е на 71 години.

Дизайнерът е работил от 1921 до 1970 г. в тясно сътрудничество с т.нар. композитори на парфюми - Ернест Бьо и Анри Робер. Световноизвестният Chanel N°5 е създаден през 1921 г. от Ернест Бьо и според спецификациите на Коко е трябвало да въплъщава концепцията за непреходна, уникална и завладяваща женственост. N°5 е иновативен не само по отношение на структурата на аромата, но и по отношение наШанел намира високопарните имена на парфюмите от онова време за смешни, дотолкова, че решава да нарече своя аромат с число, защото то отговаря на петото обонятелно предложение, което ѝ е направил Ернест.

Незабравимо е прочутото изказване на Мерилин, която, помолена да признае как и с какви дрехи си ляга, признава: "Само с две капки Chanel No. 5", като по този начин допълнително вписва името на дизайнерката и нейния парфюм в историята на костюма.

Тогава бутилката, абсолютно авангардна, става известна със своята основна структура и капачката, изрязана като изумруд. Този "профил" е толкова успешен, че от 1959 г. бутилката е изложена в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

Легендарният № 5 е последван от много други, като № 22 през 1922 г., "Gardénia" през 25 г., "Bois des iles" през 26 г., "Cuir de Russie" през 27 г., "Sycomore", "Une idée" през 30 г., "Jasmin" през 32 г. и "Pour Monsieur" през 55 г. Другият велик номер на Chanel е № 19, създаден през 1970 г. от Анри Робер в чест на рождената дата на Коко (всъщност 19 август).

Накратко, стилистичният отпечатък на Chanel се основава на привидната повторяемост на основните модели. Вариациите са в дизайна на тъканите и детайлите, което потвърждава убеждението на дизайнерката в една от известните ѝ реплики, че "модата преминава, стилът остава".

Когато великата модна дизайнерка на XX век умира на 10 януари 1971 г., дейността на модната къща е продължена от нейните асистенти Гастон Бертело и Рамон Еспарза и техните сътрудници Ивон Дюдел и Жан Казаубон в опит да почетат името ѝ и да запазят престижа ѝ.