Биография - Европейски свидетел

• Лили Грубер: Произход и дебют в журналистиката
• 90-те години
• Първата половина на 2000-те години
• Втората половина на 2000-те и 2010-те години

Лили Грубер: Произход и дебют в журналистиката

Дитлинде Грубер е родена в Болцано на 19 април 1957 г. в семейство на предприемачи. по време на фашизма сестрата на баба ѝ по майчина линия е изпратена в изгнание, а баща ѝ, Алфред, работи като таен учител в така наречените "Katakomben - Schulen". обучението на Лили започва във Верона в Малките дъщери на Свети Йосиф и в езиковата гимназия "Марцелин" в Болцано, като продължаваСлед като се дипломира, той се връща в Южен Тирол: това са годините, в които Александър Лангер и Лили Грубер се ангажират със създаването на култура на диалог между различните езикови групи.

Лили Грубер

Владее италиански, немски, английски и френски език: стажът ѝ като журналист е в телевизионната станция Telebolzano, която по това време е единствената частна телевизия в Южен Тирол. пише за всекидневниците "L'Adige" и "Alto Adige". става професионален журналист през 1982 г. След две години сътрудничество с RAI на немски език, през 1984 г. е наета в Tg3 Regionale del Trentino-Alto Adige; след товатя е помолена от директора на Tg2 Антонио Гирели да води вечерните и нощните новини, както и да бъде включена в редакцията за външна политика.

През 1987 г. новият директор на Tg2 Алберто Ла Волпе решава да назначи Лили Грубер за водеща на главната новинарска програма на мрежата - новините в 19,45 ч. Така тя става първата жена в Италия, която води новинарска програма в най-гледаното време.

През 1988 г. започва да работи и като международен политически кореспондент: първо в Австрия, за да отрази скандала с Валдхайм, а на следващата година в Източна Германия, където отразява рухването на Берлинската стена. За този опит и за 40-те години на ДДР тя пише, заедно с Паоло Борела, книга за Rai-Eri, озаглавена "Тези дни в Берлин".

90-те години

Придобитата известност я представя и като женски секссимвол, благодарение на нейната привлекателност и способността ѝ да приковава зрителите към телевизионния екран. през 1990 г. Бруно Веспа я вика в Тг1, където в продължение на две години тя отразява най-важните събития във външната политика: от войната в Залива до разпадането на Съветския съюз, от израелско-палестинския конфликт до мирната конференция заБлизкия изток, до победата на Бил Клинтън на президентските избори в САЩ през 1992 г.

Лили Грубер работи и в чужбина: през 1988 г. води месечно токшоу за Европа за германската обществена телевизия SWF; през 1996 г. започва, води и съпродуцира от Мюнхен седмичното предаване "Focus Tv" по телевизия Pro 7, Kirch Group. През 1999 г. прави портретно интервю със София Лорен за "60 минути" на американската CBS.

В продължение на години той участва в синдикалната дейност в Usigrai, където се бори за култура на правилата с публични конкурси за наемане на работа, прозрачни кариерни пътеки и права на работниците и жените с несигурни условия на труд.

През 1993 г. печели престижната стипендия "William Benton Fellowship for Broadcasting Journalists" на Чикагския университет.

След политическото ток-шоу "Al voto, Al voto" през 1994 г. преминава към водене на новинарската програма Tg1 в 20:00 ч. Продължава да работи като кореспондент в чужбина и да води специалните предавания за международна политика. През 2000 г. проследява пътуванията на папа Йоан Павел II до Светите земи и Сирия.

Първата половина на 2000-те години

На 16 юли 2000 г. тя сключва брак със своя колега Жак Шармело Двамата се запознават, когато през 1991 г. са кореспонденти на фронта в Персийския залив - той за агенция "Франс прес".

Сред важните последващи световни събития, които Лили Грубер следват и свидетели, има война в бивша Югославия, френските ядрени опити в Муруроа в Тихия океан, парламентарните и президентските избори в Иран, терористичните атаки срещу кулите близнаци и Пентагона на 11 септември 2001 г. и годишнината от трагедията през 2002 г., иракската криза и войната срещу Ирак. след това остава в Багдад за три месеца. през октомври 2003 г,Във връзка с този последен опит той написва и публикува книгата "I miei giorni a Bagdad", която се превръща в бестселър и се продава в над 100 000 екземпляра.

През ноември 2003 г. президентът на републиката Карло Азелио Чампи я награждава с почетния орден Cavaliere OMRI (Орден за заслуги на Италианската република) като журналист, изпратен в Ирак, където се завръща за първата годишнина от войната.

В началото на 2002 г. е поканена за гостуващ учен във Вашингтон в Училището за напреднали международни изследвания (SAIS) към университета "Джон Хопкинс". посещава основно курсове по международен тероризъм и изнася лекции по италианска политика. през май 2004 г. получава Laurea хонорис кауза на Американския университет в Рим.

Сътрудник на всекидневниците La Stampa и Corriere della Sera, след като осъжда липсата на свобода на информацията в Италия, през 2004 г. тя се кандидатира с коалицията "Uniti nell'Ulivo" на изборите за Европейски парламент. Водач в североизточния и централния избирателен район, тя заема първо място и в двата, събирайки общо над 1,1 милиона гласа.Политическа биография Лили Грубер е член на парламентарната група на Европейската социалистическа партия: тя е председател на Делегацията за връзки с държавите от Персийския залив, включително Йемен; член на Конференцията на председателите на делегации; член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи; член на Делегацията за връзки с Иран.

Втората половина на 2000-те и 2010-те години

През 2007 г., след първоначален отказ да се присъедини към Комитета за подкрепа на Демократическата партия от 14 октомври, той става член на Комисията по етика, назначена от Националното учредително събрание.

През септември 2008 г. той обяви, че е приключил така наречената " журналист в политиката "В писмо до избирателите той обяснява решението си да не се кандидатира на изборите за Европейски парламент през 2009 г. Връща се към професията си на журналист, като приема да води предаването "Otto e mezzo" в ефира на телевизионния канал La7.

През 2010 г. тя продължава да води предаването La 7 и публикува няколко книги: повтаряща се тема в работата ѝ са правата на жените. Пример за това е книгата от 2019 г. "Стига вече! Женската сила срещу тестостеронната политика".

През 2021 г. той публикува нова книга за живота на известната военна кореспондентка, третата съпруга на Ърнест Хемингуей: "Войната вътре. Марта Гелхорн и дългът на истината".